НАСКАР Довър – Мартин Труекс обича понеделниците…

               Два старта в Довър в понеделник и две победи за Мартин Труекс младши. Настина с разлика от 12 години, но две от две. Без съмнение това бе една страхотна победа за Труекс, който стартира от 33-та позиция, място от което никой до момента не бе печелил там.

Според статистиката най-често победителят стартира от първите две редици, защото обикновено изпреварянията на „чудовищната миля“ са трудни. Трукс обаче доказа че всичко е възможно и още в края на втория етап поведе и спечели етапната победа. От там до края не позволи на никой да му отнеме лидерството, освен при спиранията в бокса, в края темпото му непосилно за преследвачите и той финишира с почти десет секунди аванс. 21-ва победа в кариерата за Мартин и втора за сезона, прави пилота с номер 19 сериозна заплаха за момчетата на Пенске и за Кайл Буш, и сериозна заявка за втора титла, колкото и да е рано да се прогнозира. Факт е че Труекс се справи фантастично в Довър, а седмица по-рано бе бърз и на Таладега, ако затвърди и в Канзас, спокойно може да бъде слаган сред топ фаворитите. След смяната на тима и вливането в редиците на Джо Гибс Рейсинг, където безспорен лидер е Кайл Буш, се очакваше Мартин Труекс да има известен период за адаптация и явно той отмина. Две страхотни победи за шампиона от 2017 го доказват. Особено тази от вчера, при положение, че Кайл Буш не бе на нивото на Труекс в нито един момент от уикенда. Факт е че има известен спад в представянето на Буш, но това е по-скоро предпазливост и подготовка за плейофите, както и желанието за подобряване на още един рекорд. Този за най-много поредни финали в топ десет на Морган Шепърд от 1990 година. Ето че  Кайл го изравни и сега в Канзас има шанса да го подобри, да видим дали след това ще натисне отново или има нещо друго, което обяснява по-слабото представяне на Кайл.

               Другиат Кайл – Ларсън пък направи едно от добрите си състезания и за пръв път през сезона бе по-бърз от съотборника си Кърт Буш. Третото място обаче едва ли е кой знае каква утеха за Ларсън, защото от него се очакват победи.

               В сянката на Мартин Труекс остана Алекс Боумън, но той определено заслужава същите суперлативи като него, с тази разлика, че не успя да спечели. Отново втори както и на Таладега, Алекс е все по-близо до първата си победа и вероятно това ще се случи скоро, ако кара по същия начин. Съотборниците му също бяха на ниво, но при Елиът (който води най-много обиколки, но остана пети) втората част на надпреварата не бе добра, явно нещо се обърка в настройките при спиранията в бокса. Алтернативното решение на Чад Кнаус да смени само две гуми на Уилям Байрон пък бе добро за момента, но след това го отведе назад и до края Байрон така и не успя да се върне в челото. За да завърша обаче тима на Хендрик Моторспорт няколко думи и за Джими Джонсън. За съжаление отново няма да са добри. Ако се вгледаме в резултатите на шампиона, то те постоянно са по-слаби от тези на младите му съотборници. Явно има нещо, което Джими все още не успява да усети в колата си, за да я направи конкурентна на останалите в екипа. Дълго чаканата 84-та победа отново се отлага, да видим дали ще е в Канзас или отново ще трябва да чакаме.  

               Същото като с Байрон се случи и с Логано, а Блейни и Кезловски този път нямаха толкова добро темпо. Така на практика колите на Пенске отстъпиха от позицията на най-бързите Фордове за сметка на Стюърт-Хаас. Харвик бе бърз, но не достатъчно, Бойер остана малко по-назад, а Алмирола и Суарес имаха ранни проблеми. Въпреки това и четиримата имаха добра скорост и скоро някой от тях ще донесе победа за тима.

               Така след 11 състезания имаме едва шестима победители – Кайл Буш на три пъти, Хемлин, Кезловски и Труекс на два пъти и по веднъж алеята на победата посетиха Логано и Елиът.  Да видим кога към тях ще се присъедини още някой и кой ще бъде той.