Защо НАСКАР не карат на дъжд?

               Дъждът отложи надпревара в Довър за понеделник, нещо което се е случвало и преди, но защо НАСКАР не карат на дъжд?

               Всъщност карат, само че не на овални трасета. Специалните гуми за мокро са на разположение от години в сериите и се използват когато се налага. Първият такъв случай е през 2008 в Монреал Канада, където надпреварата започва на сухо, но започва да вали и всички сменят гумите си с такива за мокро и това е първото състезание от проведено(довършено) при дъжд, в което се дават точки.

               Защо обаче на карат на овалите когато е мокро?

               Автомобилите от НАСКАР са конструирани така, че да приличат на серийните коли, като разбира се имат и много повече разлики, отколкото прилики. Всеки, който е карал на сухо, мокро и в проливен дъжд знае, че сцеплението на колите при мокро е много по-малко. Не случайно много хора не обичат да шофират по време на дъжд, защото условията са много по-различни. Да разликата не е особено голяма, при положение, че си внимателен и се движиш със скорост, която ти позволява да се чувстваш уверен и да можеш да контролираш автомобила. Обикновено, това е доста по-ниска скорост, от тази, която обикновено поддържаш при сух път. На практика автомобилите от НАСКАР са създадени да се движат бързо, да разчитат на сцеплението с трасето и особено в завоите да поддържат висока скорост. Ако настилката е мокра, то това ще е много трудно и на практика колите ще се „влачат“ в сравнение с обичайното си темпо. Едва ли феновете искат да гледа това. Да повечето други надпревари се състезават на мокро, но никой не го прави на овално трасе, дори и да има гуми за мокро. Липсата на сцепление (а гумите с канали/грайфер дават много по-малко такова) ще е основен проблем за НАСКАР, а променливите условия  - усилване и отслабване на дъжда например ще са другият такъв. Овалите нямат зони за сигурност от външната си страна, а от вътре, обикновено има трева, на местата незаети от боксове, паркинги и различни други сгради и препятствия. Това също е голям проблем, защото ако да речем има състезание на мокро, липсата на добро сцепление ще доведе до много завъртания и излитания от трасето, а на практика няма къде да „излетят“.

               Самата философия на НАСКАР е газ до дупка, колите летят обиколка след обиколка с максимална скорост и максимално близо една до друга и хлъзгавото трасе никак не се вписва. Да може на някой това да не му допада, може други пък да смятат че не е интересно да въртиш 500 мили само с ляв завой и няколко спирания в бокса, но това не значи, че има много на които всичко това им харесва. Защото НАСКАР не е само въртене в кръг, овалите са много различни и подхода към тях е много различен. Къси, дълги, с по-голям наклон в завоите или почти без, с абразивна и неравна или гладка и щадяща гумите настилка – всяко място е специфично и различно. За тези, на които това им харесва НАСКАР е не само забавление, но и вълнуващо изживяване на всяко едно трасе. А другите просто не са гледали достатъчно внимателно.