Чейс Елиът окрилен от първата си
победа за сезона спечели полпозишън за надпреварата в Довър с нов рекорд на
трасето. Елиът бе най-бърз със средна скорост от 165.960 мили в час на „чудовищната миля“ като подобри предишното
постижение на Брад Кезловски през юни 2014 от 164.444. Миля и половина отгоре е около две десети на обиколка, но
на трасето с дължина една миля това не е малко. Всъщност още в първата тренировка
24-ма подобриха рекорда и то сериозна. Кърт Буш оглави класирането с време с
цяла секунда по-добро от рекорда на Кезловски и това веднага породи тревоги за безопасността.
Овала в Довър винаги е бил сред най-бързите трасета, но сега с новите
аеропакети и мощност от около 750 конски сили колите наистина са много бързи.
Веднага се изразиха опасания и от факта, че изпреварванията на практика ще
бъдат много трудни, не само заради скоростта, но и заради тясната състезателна
линия. Дано опасенията не се оправдаят и стане добро състезание в неделя и
най-важното да няма инциденти и проблеми.
Интересното в резултати от
квалификацията е слабото представяне на пилотите на Тойота. Дени Хемлин е осми,
Мартин Труекс младши 13-ти, а лидера в класирането Кайл Буш едва 22-ри. Между
другото именно Кайл Буш изрази най-сериозни притеснения от високата скорост постигната
в петък. На въпрос дали според него скоростта се доближава до „опасната зона“(разбирай
критично висока), отговорът му бе „Определено“(всъщност казва “No question.”,
но си позволявам да го тълкувам именно така).
И докато Тойота не намира верния
ритъм (поне в петък), то Шевроле продължават с възхода си. Редом до Чейс Елиът
застава Уилям Байрон, неговият съотборник от когото се очаква първа победа, ако
не тази то другата година. Трети и пети са съответно Кайл Ларсън и Алекс
Боумън, а Джоуи Логано е четвърти и най-предно класиран автомобил на Форд. Присъствието
на Харвик, Алмирола и Бойер (съответно шести, седми и десети) и Кезловски (девети)
в топ десет донякъде трябва да успокоят екипа на синия овал, че все още имат
сили да се опълчат на Шевроле. Разбира се точките се дават едва след края на
надпреварата и е много вероятно нещата да се обърнат рязко, но прогреса на
Шевроле вече е осезаем, поне що се отнася до квалификациите. А това означава
добра скорост, в случая само в една обиколка. Любопитното е че пилотите на
Шевроле постигнаха по-добри резултати в първата си обиколка (на по-късите
трасета пилотите правят по два бързи тура), а тези на Форд във втората или поне
така изглеждаше положението в квалификацията. Трудно е да се правят изводи, но
вероятно Камаро-то загрява по-бързо гумите от Мустанг-а, което е важно при рестартите,
но по-важно е колко ще запазят от ресурса си в дълга серия от обиколки. Точно
това сравнение ще е много важно, както и разликата в темпото в къси и дълги
серии и то не само за Довър но и за шампионата като цяло. Тук и в Канзас ще е
важно да се направят и важните изводи за следващите идвания, които пък ще са
решаващи за плейофите, така че определено ще бъде интересно.
И за финал няма как да не се спра на
вечния фаворит Джими Джонсън. С 11 победи тук, той без съмнение е фактор, дори
и сега, когато е в най-дългият си и кризисен период в цялата си кариера в
НАСКАР. Доброто представяне на Елиът, Байрон и Боумън от една страна му дават надежди
и шансове, а от друга го поставят в неизгодното положение да изостава от
младите си и не чак толкова опитни съотборници, при положение, че разполагат с
на практика еднакви коли. Аз очаквам събуждането на Джими да дойде тук или ако
не е тук то поне да е скоро. Както вече съм казвал смятам, че все още има какво
да покаже и той ще го направи, ще спечели отново, а защо пък и да не се пребори
за рекордната осма титла? Дано не ме опровергае само.
Няма коментари:
Публикуване на коментар