НАСКАР Шарлът 600 – Мартин Труекс въпреки всичко

               Най-дългата състезателна дистанция в календара на НАСКАР отмина, а с него и средата на редовния сезон. Мартин Труекс младши сътвори истинско чудо, като спечели въпреки проблемите и удара в стената още в началото на надпреварата. Той успя да се мобилизира и както каза след финала не се предаде, за да спечели третата си победа за сезона. Определено Мартин отново влиза в битката за титлата, още повече, че демонстрира не само отлично темпо, но и страхотна амбиция за победа. С тези си качества и устрем пилота от Ню Джърси е на път към втората си титла, ако разбира се нещата не се променят драстично в края на годината.

               Проблемите за тима на Джо Гибс започнаха още в събота, когато състезанието от малките серии донесе доста разочарования. Кристофър Бел отпадна, а Джефри Ърнхард също имаше сериозни затруднения, въпреки че завърши трети. На практика разликата в колите в двете серии е доста голяма в много аспекти, макар и двата модела на Тойота да са на практика на базата на един същи модел. Все пак не може да не се направи паралел, защото основният проблем и в двете надпревари бяха гумите. Или по-скоро налягането в тях, когато времето е по-топло. Играта с налягането на гумите е стара, всеки отбор (не само в НАСКАР, а и изобщо в моторните спортове) опитва да се движи по ръба на препоръчителните стойности. Не случайно и тези стойности са препоръчителни, а не задължителни, защото именно това е един от начините да направиш колата си по-бърза и удобна. Понякога обаче това не се отплаща и се получават подобни неща. Точно така стана и с колите на „Треньора“ в неделната вечер. Първо Ерик Джонс, после Мат ДиБЕнадето, а след него и Мартин Труекс изкарваха по двайсетина обиколки и предна дясна гума ги предаваше. Така стана и с Дени Хемлин, макар при него ситуацията да бе малко по-различна. Хемлин прегря гумите си на по-хладното трасе, след доста повече турове и вероятно след контакта със стената така и не можа да намери нужния баланс, за разлика от Труекс. Единствено Кайл Буш като че ли не изпитваше подобни затруднения, но пък след финала сподели, че няма идея какво по-различно е имал Труекс, за да бъде толкова по-бърз от него. Определено обаче Роуди ще потърси причините и още в следващия старт отново ще се бори за победа, не че в този пропусна, но наистина бе по-бавен.

               Джоуи Логано пък в типичния си стил се появи буквално от нищото в края на дистанцията и малко не му достигна да се пребори за първа победа тук. След финала през смях каза, че се е надявал Мартин да не е толкова бърз, но така и не успя да обясни липсата си на скорост в началото. Логано отново бе най-добрия пилот на отбора, поне според резултатите, докато Кезловски и Блейни се бориха почти през цялото време в челото. Брад дори бе лидер и спечели първите два етапа, но в края не успя да остане в битката за победата.

               Именно решения като това на Дейвид Рейгън(да остане на трасето преди последния рестарт) и на Райън Нюмън (с две сменени гуми) понякога са печеливши и атрактивни, но този път и двамата не успяха да поднесат изненадата.

               Като сравнително приятна изненада пък може да се определи цялостното представяне на отбора на Хендрик Моторспротс, като отново Чейс Елиът бе топ пилота на тима. Боумън, Байрън и Джонсън му пригласяха, но нито един от тях нямаше постоянството на Елиът. Самият Чейс пък съжали за загубата на скорост в последните 40-50 обиколки, точно когато такава му бе нужна за да остане в битката за победа. Може би Кайл Буш е прав, че тима е намерил най-после решение и колите им са много бързи, но въпреки това има още какво да се иска от тях. И най-вече от Джими, но няма да го дъвча, че вече май не остана нещо, което да не съм казал за него.

               Отлично впечатление оставиха Рики Стенхаус и Крис Бушиър – двама пилоти, които рядко се задържат толкова време в предни позиции, особено Крис. Жалко за Остин Дилън, който също имаше много добро темпо. Жалко и за пилотите на Чип Ганаси, защото както Ларсън, така и Кърт Буш имаха своите шансове.

               Сега следва сложният триъгълник в Поконо, а с него започва и втората половина на редовния сезон. За това в следващите дни ще се постарая да нахвърлям впечатленията си от това какво стана, а и какво да очакваме в следващите седмици.