НАСКАР в средата на редовния сезон – кой, какво и накъде.

              Шарлът 600 отбеляза точно средата на редовния сезон в НАСКАР, а след Поконо в неделя ще е изминала и точно една трета от целия сезон (редовния 26+10 плейофни). Какво се случи до момента?

               Годината започна с четирима различни победители в първите четири старта – Дени Хемлин, Брад Кезловски, Джоуи Логано и Кайл Буш. Кайл спечели обаче в отново в петия старт, а веднага след него вторите си победи спечелиха и Кезловски и Хемлин. Веднага след това последва третата победа на Кайл Буш, а към победителите се присъединиха Мартин Труекс и Чейс Елиът. На практика само тези шестима пилоти взеха победи от началото на сезона, като Труекс и Кезловски се изравниха с Кайл Буш с по три, Хемлин остана с две, а Логано и Елиът с по една. Отборите на Джо Гибс и Роджър Пенске взеха общо 11 от 12, а Шевроле само една  - тази на Таладега, което бе може би леко изненадващо. След третата си победа Кайл Буш леко забави темпото, Хемлин пък съвсем се загуби, но техния нов съотборник Мартин Труекс бележи възход. Брад Кезловски също остава с отлично темпо, а при Логано като че ли късметът не проработи иначе и той е в отлична форма. Чейс Елиът се оказа най-успешния пилот на Шевроле в последните 30-тина състезания, но постепенно и там се наблюдава прогрес. Три поредни втори места за Алекс Боумън, победата в Ол Старс на Кайл Ларсън и  осем (от 12) полпозишъна са обнадеждаващи за Шевроле, единствено все още им убягва нещо в самите състезания.

               От шестимата победители до момента би трябвало да се очакват още първи места, макар част от усилията да се насочват вече и към плейофите и подготовката за атака на финала. Всъщност в момента 16-цата е почти същата, като тази,  която се класира за плейофите и през миналата година, като само Уилям Байрон е в нея, на мястото на Остин Дилън. Дали ще се запази така? Много е вероятно.

               Ако трябва да посоча изненадата след първите 12 старта, то това е липсата на победа за екипа на Стюърт –Хаас. Тимът бе лидер през миналата година, а през тази като че ли нещо се изгуби. Имат скорост, имат и шансове, но всеки път нещо не достига. Определено Кевин Харвик прави всичко възможно, събира добри точки, а предполагам че и скоро ще успее да спечели. Поне веднъж до плейофите. В началото на годината отлично впечатление направи Дани Суарес, но напоследък се позагуби. Клин Бойер продължава да е непостоянен в представянето си, но би могъл да спечели, нещо което поне според мен едва ли ще успее да направи Алмирола.

               За Хендрик Моторспорт проблясва лъч надежда, че освен Елиът скоро ще има и друг победител. Би могъл да бъде всеки един от тримата, но за момента с най-големи шансове е Боумън. Смяната на тийм шефовете между Байрон и Джонсън до момента не им донесе особени успехи, освен победата Джими в Дъ Клаш и две полпозиции за Байрон. Много анализатори зад океана обаче поставят Джими Джонсън доста напред в предвижданията си, дори наскоро четох анализ на американски колега, според който още тази година Джими ще се върне към победите и дори би могъл да атакува рекордната осма титла. Не бих се изненадал това да се случи, но по-скоро само в първата му част.

               След победата в състезанието на звездите Кайл Ларсън даде надежда и на Чип Ганаси, а Кърт Буш пък винаги е бил потенциален победител и предполагам скоро и двата ще го докажат.

               В екипа на Пенске някак си Райън Блейни не успява през тази година да извлече максимума в сравнение с със съотборниците му. Да не забравяме обаче, че идва Поконо, където преди две години спечели първата си победа, а освен това е и пилота с най-много обиколки начело от началото на годината без спечелена победа. Втори по този показател е Харвик.

               И ако три от четирите коли на Джо Гибс вече имат победи (дори по повече от една), то Ерик Джонс може би е най-изненадващо далеч назад. След първата си победа през миналата година се очакваше от Ерик да продължи да печели, но поне за сега не успява. Ако успехите не дойдат, може и да има опасност да бъде заменен  - Кристофър Бел чака своя шанс.

               Любопитното в двойката Остин Дилън-Дениъл Хемрик е че и двамата имат отлично темпо на моменти, но не всеки път. Тимът на Ричард Чилдрес пуска и трета кола вече на два пъти, а в нея Тайлър Редик направи чудесни състезания и няма да е изненада, ако догодина го видим като трети пилот в тима. А дали някой от тях ще спечели до края на годината е трудно да се каже, по-скоро нещо инцидентно, защото все още не са на топ ниво в отбора.

               Рики Стенхаус редува силни и слаби състезания, ако има късмет на Дайтона и Таладега би могъл да спечели, докато Райън Нюмън по-скоро върви към пенсия. Ако обаче има шанс и добра позиция в края на някое от състезанията, то определено Рокет мен ще се възползва за да спечели. И ще се бори здраво, както го е правил и преди.

               В сферата на изненадите Бъба Уолас би могъл да зарадва краля Ричард Пети, но това би било наистина голяма изненада. По-скоро Крис Бушиър и Райън Прийс биха стигнали до алеята на победата. Или Пол Менард и Мат ДиБенадето. Или пък Тай Дилън или Девид Рейгън. Много добри думи и за Кори Ладжой, който обаче трудно бих си представил да успее да спечели, макар всичко да е възможно.

               И така започва втората половина на сезона, 13 състезания в които предполагам ще видим поне още трима нови победители. А след това плейофите и финала. Да видим кой докъде ще стигне.

НАСКАР Шарлът 600 – Мартин Труекс въпреки всичко

               Най-дългата състезателна дистанция в календара на НАСКАР отмина, а с него и средата на редовния сезон. Мартин Труекс младши сътвори истинско чудо, като спечели въпреки проблемите и удара в стената още в началото на надпреварата. Той успя да се мобилизира и както каза след финала не се предаде, за да спечели третата си победа за сезона. Определено Мартин отново влиза в битката за титлата, още повече, че демонстрира не само отлично темпо, но и страхотна амбиция за победа. С тези си качества и устрем пилота от Ню Джърси е на път към втората си титла, ако разбира се нещата не се променят драстично в края на годината.

               Проблемите за тима на Джо Гибс започнаха още в събота, когато състезанието от малките серии донесе доста разочарования. Кристофър Бел отпадна, а Джефри Ърнхард също имаше сериозни затруднения, въпреки че завърши трети. На практика разликата в колите в двете серии е доста голяма в много аспекти, макар и двата модела на Тойота да са на практика на базата на един същи модел. Все пак не може да не се направи паралел, защото основният проблем и в двете надпревари бяха гумите. Или по-скоро налягането в тях, когато времето е по-топло. Играта с налягането на гумите е стара, всеки отбор (не само в НАСКАР, а и изобщо в моторните спортове) опитва да се движи по ръба на препоръчителните стойности. Не случайно и тези стойности са препоръчителни, а не задължителни, защото именно това е един от начините да направиш колата си по-бърза и удобна. Понякога обаче това не се отплаща и се получават подобни неща. Точно така стана и с колите на „Треньора“ в неделната вечер. Първо Ерик Джонс, после Мат ДиБЕнадето, а след него и Мартин Труекс изкарваха по двайсетина обиколки и предна дясна гума ги предаваше. Така стана и с Дени Хемлин, макар при него ситуацията да бе малко по-различна. Хемлин прегря гумите си на по-хладното трасе, след доста повече турове и вероятно след контакта със стената така и не можа да намери нужния баланс, за разлика от Труекс. Единствено Кайл Буш като че ли не изпитваше подобни затруднения, но пък след финала сподели, че няма идея какво по-различно е имал Труекс, за да бъде толкова по-бърз от него. Определено обаче Роуди ще потърси причините и още в следващия старт отново ще се бори за победа, не че в този пропусна, но наистина бе по-бавен.

               Джоуи Логано пък в типичния си стил се появи буквално от нищото в края на дистанцията и малко не му достигна да се пребори за първа победа тук. След финала през смях каза, че се е надявал Мартин да не е толкова бърз, но така и не успя да обясни липсата си на скорост в началото. Логано отново бе най-добрия пилот на отбора, поне според резултатите, докато Кезловски и Блейни се бориха почти през цялото време в челото. Брад дори бе лидер и спечели първите два етапа, но в края не успя да остане в битката за победата.

               Именно решения като това на Дейвид Рейгън(да остане на трасето преди последния рестарт) и на Райън Нюмън (с две сменени гуми) понякога са печеливши и атрактивни, но този път и двамата не успяха да поднесат изненадата.

               Като сравнително приятна изненада пък може да се определи цялостното представяне на отбора на Хендрик Моторспротс, като отново Чейс Елиът бе топ пилота на тима. Боумън, Байрън и Джонсън му пригласяха, но нито един от тях нямаше постоянството на Елиът. Самият Чейс пък съжали за загубата на скорост в последните 40-50 обиколки, точно когато такава му бе нужна за да остане в битката за победа. Може би Кайл Буш е прав, че тима е намерил най-после решение и колите им са много бързи, но въпреки това има още какво да се иска от тях. И най-вече от Джими, но няма да го дъвча, че вече май не остана нещо, което да не съм казал за него.

               Отлично впечатление оставиха Рики Стенхаус и Крис Бушиър – двама пилоти, които рядко се задържат толкова време в предни позиции, особено Крис. Жалко за Остин Дилън, който също имаше много добро темпо. Жалко и за пилотите на Чип Ганаси, защото както Ларсън, така и Кърт Буш имаха своите шансове.

               Сега следва сложният триъгълник в Поконо, а с него започва и втората половина на редовния сезон. За това в следващите дни ще се постарая да нахвърлям впечатленията си от това какво стана, а и какво да очакваме в следващите седмици.

НАСКАР ОлСтрас – милион $ и много емоции

               Кайл Ларсън имаше страхотна вечер и успя да се пребори за победата в състезанието на звездите в НАСКАР. Ларсън стана едва четвъртият пилот преминал през ситото на квалификационното състезание и спечелил заветния милион. Кайл бе много бърз и внимателен и именно това му помогна да се опази от неприятностите сполетели други пилоти. 

           Всъщност екшъна започна още в квалификацията наречена Опън. Четири обиколки преди края на пръвия от трите етапа потеглилия от полпозишън Дениел Хемрик вече предвкусваше победата и класирането си в битката за милиона, но прекъсване заради гръмналия двигател на Би Джей Маклауд го лиши от успеха. Бъба Уолас бе много напорист и след като загуби от Уилиям Байрон си взе поука и бе безкомпромисен в битката  и защитата на позицията си от Дани Суарес. Кайл Ларсън пък търпеливо изчака своя момент, а Алекс Боумън бе избора на феновете за последното вакантно място. Реално и четиримата направиха отлични състезания, като показаха, че младите пилоти вече са готови да поемат щафетата от ветераните.

               В същинското състезание Клинт Бойер бързо загуби лидерската си позиция, а след финала отново прикова вниманието на всички със смелото си решение да налага с юмруци Райън Нюмън. Късмет за него беше факта, че Нюмън явно се чувстваше гузен и не му отвърна, защото физически Бойер нямаше да издържи и половин рунд срещу него. Двамата бяха привикани за обяснения пред стюардите, но май ще се разминат без наказания и глоби. Нюмън определено имаше лоша вечер, но поне показа нагледно, че новият (експериментален за момента) преден спойлер е доста здрав. Всъщност оказва се, че това се дължи не толкова на провените в предницата, колкото на факта, че тревата в тази част е изкуствена. 

               Най-разочарован мисля че беше миналогодишният победител Кевин Харвик. Не само че трябваше да кара розова кола (което определено не бе по вкуса му), не само че може би бе с най-бързата такава, ами и в края именно с негова помощ при последния рестарт Ларъсн успя да спечели. За пръв път Харвик си позволи да критикува екипа си за не добре свършената работа в бокса,  където първо бе забавен, а след това се оказа, че не са затегнали добре едната му гума и това го отпрати назад. Все пак Кевин се надява на добро представяне в неделя, което ако се случи определено ще оправи настроението му.

               Нищо обаче не може да оправи настроението на Кайл Буш, който за пореден път критикува (най-меко казано) аеропакета на колите след финала. Буш недовостваше най-вече от липсата на скорост при рестартиране и от нестабилността на колата си когато следва плътно съперник. И всичко това на фона на три победи и сигурно участие в плейофите. Представям си какво щеше да говори, ако все още не бе спечелил като Харвик или пък ако имаше „суша“ като при Джонсън.

               Сега всички трябва да се съсредоточат отново в шампионата, в неделя ги чакат 600 мили бележещи и средата на редовния сезон. Шестима до момента са със сигурни квоти за плейофите остават още 13 възможности за всички останали да се класират с победа. На теория дори може някой от победителите и да не успее да влезе в 16-та. За целта трябва да има поне още 11 нови различни победители, колкото и малко вероятно да е това.

НАСКАР Ол Старс какво ново?

               Понеже миналата година писах подробно какво е това състезание, сега само накратко. Това е надпревара която е извън официалния календар и в нея не се дават точки. Наградата за победителя е един милион и разбира се славата придружена с това. Ол старс е по-скоро промоционално състезание, започнало своето съществуване през 1985 година и се радва на все голяма популярност. Обикновено част от тимовете използваха надпреварата за допълнителни тестове, но през миналата година от НАСКАР им отнеха тази възможност. Тогава приложиха нов аеропакет, който в последствие бе доработен и стана задължителен за тази година.

               В общи линии и през тази година се прави така – има новости, които вероятно ще залегнат в техническите характеристики на новите автомобили от Генерация 7, очаквани на трасетата през 2021. Основната новост ще бъде на предния капак, където има отвори за въздух, които ще спомагат за охлаждането на двигателите. Именно това е един от настоящите проблеми, заедно с недостатъчното охлаждане на спирачките и голямото притискане. Последното стана обект на доста критики, защото именно притискането дава възможност на пилотите да развиват по-високите скорости в завоите. Допълнителна новост ще е и промяната на предния спойлер, но тя ще е едва забележима поне засега, защото е минимална. Има информация и за нов тип гуми, но все още не е официална, пък и от Гудиър постоянно правят промени в смесите, така че това по-скоро е нещо обичайно мисля.

               Накратко и за формата на състезанието. Право на участие имат всички победители в състезанията от миналата и тази година, шампиони и победители в Ол Старс, при условие че все още са активни пилоти. Към тях се добавят тримата победители в етапите на надпревара-квалификацията наречена Опън (20-20-10 обиколки) плюс пилот избран от феновете след гласуване, което все още продължава.

               Така общо 19 участници ще мерят сили в четири етапа 30-20-20-15 (тук промяната е последния етап 15, а не 10 като миналата година) за този милион. Всеки етап трябва да финишира при зелен флаг, няма задължителни спирания в бокса, а последния етап ще се броят само обиколките при зелен флаг. Тоест, колкото и прекъсвания да има в него ще се напрявт 15-те обиколки в състезателен режим .Естествено ще има овъртайм, ако стане нещо в края за да може да има финална битка.

               Седмица след това ще е и 13-ят старт за сезона Кока Кола 600 – най-дългото състезание, а то ще отбележи както средата на редовния сезона, така и точно една трета от целия календар в НАСКАР. Идва време за анализи, прогнози и очаквания.

НАСКАР Канзас – трета победа за Кезловски

               Брад Кезловски бе на точното място в точния момент за да грабне третата си победа за сезона в Канзас. Второто нощно състезание за годината предложи страхотни битки, много изпреварвания и изненади. Кезловски не потегли добре, но в края на надпреварата изигра най-добре картите си и благодарение на опита си спечели 30-та победа в кариерата си.

               Преди началото на надпреварата пет от първите осем коли в стартовата решетка не успяха да минат техническия преглед и това ги отпрати в дъното на колоната. Към тях се присъединиха още, всичките смятани малко или повече за фаворити. Арик Алмирола, Дани Суарес, Кайл Ларсън, Мартин Труекс и Джоуи Логано така и не успяха да се преборят за връщане в челото с изключение на Чейс Елиът. Елиът дори спечели втория етап и бе близо до лидерите в края, но с падането на температурите колата му позагуби скорост. Скорост в края нямаше и Кевин Харвик, който потегли от полпозишън и доминираше през първата част на състезанието. Харвик, както и друга голяма група пилоти станаха жертва на жълти флагове точно когато част от пилотите бяха спирали в бокса, а други не. Причината бе изтъркаляла се гума в питлейна от екипа на Райън Нюмън и тя бе причината за прекъсването, което донесе много неразбории на всички нива. Първо заради нуждата от прецизно подреждане на колоната маршалите изгубиха доста време докато определят точните позиции на всеки. Това породи недоволство в няколко екипа, които смятаха че са ощетени. Като например Ерик Джонс, който смяташе, че трябва да е доста по-напред. Това явно го разконцентрира и в ключовия момент допусна да бъде изпреварен от Кезловски. В последната обиколка пък Джонс блокира доста дълго Клинт Бойер и последния не му остана длъжен след финала. Първо го „поздрави“ с побутване след карирания флаг, а след това отиде до него и му се поскара. Клинт смяташе, че е можел да завърши втори и това вероятно щеше да е така, ако не беше интензивното блокиране на Ерик. Това обаче даде шанс на Алекс Боумън да завърши втори в трето поредно състезание. Дори Брад Кезловски призна, че“ …сякаш откраднах победата от Алекс…“, а самият Боумън гледаше философски на пропуснатия шанс и заяви, че иска да спечели следващите уикенди (Ол страс състезанието и Кока Кола 600 – доста амбициозно). Всъщност Алекс и екипът му (както и останалите в челото) мисля че допуснаха грешка като не смениха гумите си преди предпоследния рестарт. Това даде шанс на Кезловски да ги изпревари, и определено бе стратегическа грешка. При спирания под жълт флаг, особено когато колите в лидерската обиколка са малко (в случая бяха 13) почти не губиш от бокса. Освен ако стане забавяне или има наказание, но при малкия брой съперници има шанс да си върнеш позицията. Ако Грег Ивс бе повикал Боумън в бокса, мисля че щеше да спечели. Това обаче е само предположение, както предполагам че и останалите в челото също са разчитали на това гумите им да издържат до края.

               Така след 12 състезания все още имаме само шестима победители, а този уикенд ни очаква Ол Страс надпреварата, в която няма точки. Има награда само за победителя и тя е милион долара, но повече по темата скоро.