Джоуи Логано спечели битката, но ще спечелили и войната?

               „Огънати калници и наранени чувства“ – тази реплика на Кевин Харвик продължава да описва най-добре надпреварите на къси трасета и особено Мартнисвил. „Кламерът“ е една от най-старите арени на люти битки и въпреки че „последният истински колизеум“ е в Бристъл, то именно тук стават най-големите гладиаторски двубои (дори многобои).

               Точно такава твърда битка видяхме на финала в неделя, където Джоуи Логано и Мартин Труекс за малко не подариха победата на Дени Хемлин. Логано си осигури място на финала, а Труекс се закани, че ще има отплата и няма да му позволи да стане шампион. „Той спечели битката, но няма да спечели войната“ – това бяха думите на Мартин, а изречено от неговата уста прозвучаха малко странно, но и доста заплашително. Труекс смяташе, че е карал чисто и особено в последните обиколки, в които двамата с Логано се бореха врата до врата не си е позволил да прекалява и до ползва груби избутвания. Веднъж минал пред Джоуи, Мартин не успя да се откъсне и бе разярен от начина по който номер 22 го завъртя. Това е обаче начина, по който обикновено кара Логано, не случайно както казват американските колеги списъка му с приятели в гаражите не е никак голям. Точно това му поведение е водило до доста разправии с други пилоти, този му стил е характерен с описанието „…той Джоуи така си кара…“(Кайл Буш след Лас Вегас 2017, когато му налетя на бой). Самият пилот на Пенске пък си каза, че играе твърдо и всички го знаят, така че няма за какво да се чудят. Дори част от анализаторите изказа мнение, че ако не беше направил нещо подобно, те щяха да са изненадани повече – вече няколко подобни изказвания срещам. Поведението на лошо момче се наложи в представянето на Логано още от началото на кариерата му и конфликтите му с повечето съперници станаха нещо обичайно, което и обяснява късия списък с приятели в НАСКАР. И на мен не ми хареса начина, по който състезанието бе решено, но честно казано нямаше нищо нередно според правилата. Поне не в писаните правила. В много сфери обаче съществуват неписани правила, а в моторните спортове едно от основните е уважението към противника. По този параграф бих казал че Джоуи прекали, но при положение че залогът бе място на финала, при положение че той все още няма титла и при положение, че води в 309 от общо 500 обиколки просто нямаше как да се очаква друго от него. Още повече, че Труекс не бе категорично по-бърз от него и остана в обсега му за един традиционен бъмп-енд-рън.

               Колкото до шампиона за миналата година, да бъдеш „мистър доброто момче“ не винаги е печелившата стратегия. Справка – Джими Джонсън. Да, Джими спечели седем титли, рядко(дори почти никак) се забъркваше в пререкания с конкурентите си и рядко си позволяваше да играе „мръснишки“, но така и не успя да спечели подкрепата на феновете на Джеф Гордън и на Дейл Ърнхард джуниър на своя страна. При Мартин положението е сходно – той винаги се е старал да кара чисто, винаги е предпочитал да играе по правилата, но това не е достатъчно. Ето сърдит е на Джоуи, яд го е, защото „той (Мартин)не кара по този начин“ и очаква от другите също да правят така. Да ама не, както се казва. Нервите му не издържаха и в коментарите зад океана се прокрадва мнението, че Логано ще трябва да гледа често в огледалата си, ако Труекс е зад него. Особено в Маями. Въпреки че според мен, това просто бе изблик на гняв и надали Мартин ще изневери на себе си, за да отмъсти на Джоуи, защото „той (Мартин) не прави така“. Ако все пак се стигне до битка между тях, Труекс със сигурност ще бъде максимално твърд, без да прекрачва границата, колкото и тънка да е тя. Защото той просто си е такъв и точно това харесват феновете му в него.