НАСКАР Чейс Елиът измъкна победата в Довър

Уилиям Клауд Елиът втори, както е пълното име на  Чейс Елиът спечели втората си победа в топ дивизията на НАСКАР, а с нея и първи си осигури участие в следващия кръг на плейофите. С победата си Чейс се класира за осмицата и вече е на крачка от влизане във финалната четворка в Маями. Така отборът на Хендрик Моторспорт вкара една от двете си останали коли, след като най-успешния им пилот Джими Джонсън отпадна от плейофите миналия уикенд. От Джими се очакваше да е фаворит в Довър, където има 11 победи, а след страхотното му представяне на ровала в Шарлот надеждите на феновете и отбора бяха за 12-та победа. За съжаление Джонсън получи повреда в окачването още преди старта и преседя 15 обиколки в гаража преди да излезе на трасето. Жалко, защото определено имаше скорост и можеше да се бори с лидерите.

Всъщност подобно на първия кръг от първата фаза в плейофите на Индианаполис, така и в Довър (първи кръг от втората фаза) претендентите се надпреварваха да допускат грешки или пък ако се опазваха от такива, то от екипите им правеха. Кайл Буш имаше проблеми с окачването и така и не успя да ги реши, та се наложи атрактивна намеса на неговите механици, Кевин Харвик пък води 286 обиколки и спечели и двата междинни етапа, преди от екипа му да го пуснат с не добре затегната  задна дясна гума и потъна назад. Мартин Труекс пък превиши скоростта в бокса, същото направи и Чейс Елиът, а Клинт Бойер получи повреда в следствие инцидент. В края Арик Алмирола предизвика най-големия инцидент. „Кубинската ракета“ вече се виждаше победител и оставаше само да задържи Кърт Буш зад себе си, когато шест обиколки преди края при рестарта допусна грешка. Грешката му обаче струваше скъпо и то не само на него. В мелето пострадаха и Алекс Боумън, Райън Блейни, Брад Кезловски и Мартни Труекс. Така реално почти всички участници в плейофите отново имаха доста тежка надпревара, но Елиът успя да спечели въпреки препятствията.

Втори остана Дени Хемлин, но лично според мен (а и според колегата Жоро Иванов) Дени просто отстъпи и остави Чейс да спечели без да го притиска особено, може би беше жест на извинение за Мартинсвил през миналата година. Отделно от това Дени вече не е участник в плейофите и колкото и да му се искаше да победи, знаеше какво означава първото място за Елиът, пък и много вероятно той щеше да се защитава твърдо. Сигурно това беше правилния подход, но  и беше наистина добро решение от страна на Хемлин, което предполагам се е харесало на феновете. Странно, но с изключение на Джими Джонсън, другите трима отпаднали имаха доста добър уикенд и отлично темпо, така че би трябвало да са едновременно радостни и тъжни от това. Ако бяха преминали напред, това щеше да е добър ден за тях, но уви, сега битката им ще е за петото място в шампионата.

Сега предстои Таладега, а там всичко е възможно да се случи. Един масов инцидент може да постави в изключително трудно положение дори и фаворитите за финалната четворка. Все пак Харвик и Кайл Буш имат известен аванс, донякъде същото важи и за Труекс, но останалите ще трябва да внимават повече. Или да разчитат на победа в Канзас седмица по-късно.