Канзас се оказа препъни камък за един от смятаните за
фаворити и участник в миналогодишния финал пилоти – Брад Кезловски. Брад
бе изненадан от факта, че всички бяха
намерили повече скорост спрямо тренировките, а той не, за което нямаше
обяснение. Реално Кезловски бе може би най-сериозния претендент за финала,
спечели три победи и се очакваше да е в челото на Таладега, но нещата не се получиха
така както си мислеха в тима. Преди Канзас Пол Уолфи (неговия тийм шеф)
твърдеше че ще бъде агресивен в стратегията си, но и това не се получи. Брад бе
лидер в 26 обиколки, но само поради факта, че остана най-дълго на трасето, а
като цяло темпото му не бе така добро, като на съотборниците му. Дори Пол
Менард като че бе по-бърз от него, така че проблемът явно беше в екип номер 2.
Както Кайл Ларсън каза след финала – „Не можеш да
очакваш да спечелиш, ако не си в челото през цялото време“ и изпълни плана си.
Не докрай обаче, защото той включваше победа, а не трето място. Определено Ларсън
направи всичко по силите си, след като тръгна от предпоследна позиция и завърши
трети, бе бърз и агресивен, дори почти успя да се пребори с Кайл Буш за второто
място. Тъжно е че отпадна, но реално той през тази година не бе на нивото си от
миналата, тогава наистина не заслужаваше да отпадне, сега някак естествено
стана.
Райън Блейни също като Ларсън се постара да бъде в
челото и успя, проблемът при него бе липсата на достатъчно постоянно темпо,
нещо с което екипа на Ренске все още не могат да се справят явно. Страхотно
състезание за Райън, при положение, че имаше поне десет по-бързи коли от него
той завърши седми, но не успя да прескочи напред.
Алекс Боумън също се постара и ако не беше съотборник
на Чейс Елиът може би щеше да получи много висока оценка. Просто в ръцете на
Чейс същия автомобил успя да спечели, докато този на Алекс някак не бе така
добър. Дали пък Елиът наистина е толкова добър или просто успя да намери
най-добрия начин да се справи с проблемното за всички Камаро? Следващите
състезания ще покажат, но няма съмнение, че с тази си победа Чейс Елиът се
превърна в претендент за финала и титлата, стига да успее да стигне до Маями.
Ако трябва да се определи с една дума победата му в Кандас без съмнение това е „изненадваща“.
Отлично построена тактика, търпение и атаки в точните моменти, както и разбира
се неочаквания подарък от страна на Кевин Харвик.
И понеже споменах Харвик, то той отново показа как
може да се губи спечелено състезание, дори когато си с най-бързата кола. Това
му е специалитет и точно това би могло да го лиши от титлата през тази година.
Странно, но за втори път опитната двойка Харвик-Чилдрес(Росни Чилдрес, тийм
шефът на номер 4) бе подлъган да промени тактиката си и сгреши. Предишния път
бе на Сонома, където Кол Пърн повика Мартин Труекс в бокса, но се оказа лъжливо
повикване, на което Чилдрес се хвана и сега решиха да пресекат стратегията на
Елиът. Късното решение за спиране в бокса доведе и до превишаването на
скоростта и наказанието, което лишиха Кевин от осмата победа за сезона. В
оставащите четири старта, това не трябва да се случва, въпреки че бих заложил
на поне една такава грешка, дано да не е в Маями.
Кайл Буш води с една точка на Харвик и отново не бе
най-бързия на трасето, но завърши втори. Темпото с което приближи до Елиът в
края предполагаше дори да спечели, но явно Чейс знае кога и как да ускори и
задържи конкурентите си. Запитан какво мисли за Чейс Елиът, Кайл Буш отговорил,
че защо изобщо трябва да го интересува представянето на другите, но познавайки
нрава му смятам(а и не само аз, защото прочетох вече подобни мнения на колеги
от американски медии), че той вече счита младия си колега за сериозен съперник
и не иска да му вдига допълнително самочувствието с похвали. Но това е Кайл.
Кайл Буш. От него може да се очаква всичко, а факта че не се появи да даде
интервю веднага след финала е показателен за раздразнението и разочарованието
му.
Мартин Труекс младши беше застрашен от отпадане през
по-голямата част от надпреварата, но търпеливо и методично се справяше със
съперниците си и въпреки, че не бе толкова бърз колкото през миналата година
тук успя да се пребори и да продължи. Сега отново голямата тройка е в играта,
да видим дали ще стигне до финала без много сътресения.
И докато Джоуи Логано се постара да спечели достатъчно
точки още в първите два етапа, за да е спокоен че продължава, то Кърт Буш и Клинт
Бойер (а и техните механици) се постараха да държат феновете си на нотки до
последно. Бойер изненадващо често недоволстваше по радиото, а Кърт като че ли
не успя да настрои добре колата си или просто нещо се обърка, след като бе
най-бърз в последните тренировки. Все пак продължават напред и заедно с
Алмирола и Харвик вкараха и четирите коли на Стюърт Хаас в осмицата. Логано
добави още един Форд, Кайл Буш и Мартин Трукс са двете Тойоти, а честта на
Шевроле ще брани Чейс Елиът. Да видим кой ще стигне до финала, прогнозите –
скоро.
Няма коментари:
Публикуване на коментар