За втори път тази година НАСКАР идва на Таладега, този
път обаче залогът е много по-голям защото състезанието е част от плейофите.
След проблемната за някой от участниците в плейофите на Довър надпревара, сега
на място където са възможни всякакви обрати те ще трябва да са едновременно и агресивни
и внимателни. Това както се досещате е доста трудно – хем да се бориш твърдо,
хем да внимаваш да не се забъркаш в неприятности. А неприятности на Таладега обикновено
има и то доста. Пакетното придвижване в състезанията с рестриктор са фактор за
масови катастрофи и избягването им е трудно, дори невъзможно, виждали сме много
такива. Вариант за стратегия с изместено спиране в бокса и движение в отделна
малка група далеч от останалите е решение, но само донякъде. На Дайтона през
миналата година екипа на Джо Гибс опита нещо такова, но точно малката група
предизвика катастрофа. В общи линии до голяма степен късмета на суперспийдуей
овалите е решаващ. Донякъде и опита, но без късмет и най-опитните не успяват да
се опазят.
Другата възможност е да си начело и да водиш колоната,
така както Брад Кезловски и Джоуи Логано могат да правят, единствено при
рестартирането може да има проблеми. Това донякъде дава по-голям шанс на
двамата пилоти на Пенске и може би и на Райън Блейни, но през годината и
пилотите на Стюърт Хаас също показаха добри резултати с рестриктор. Алмирола
например, за когото Довър бе поредното разочарование, предполагам ще опита да
повтори представянето си от Дайтона 500 (без края му де), същото важи и за Кърт
Буш. Алекс Боумън пък стартира от полпозишън в първия старт за сезона и би
могло да се очаква, че отново ще е бърз поне в квалификациите. Кайл Ларсън се
позагуби отново и ще трябва да атакува за да се изкачи в класирането, нещо
което може да се каже и за Клинт Бойер.
Голямата тройка остана незасегната и все още има
предимство в точките, но това не означава, че ще се примирят и няма да опитат
да спечелят, за да са сигурни в следващия кръг. И тримата имат своите шансове,
дори биха могли да рискуват повече от останалите, защото събраните до момента
точки правят задачата им по-лека. В най-неизгодна позиция от тях е Мартин Труекс,
но миналогодишния шампион е в добра форма и би могъл да изненада другите двама.
За Харвик и Буш няма нужда да казвам нищо, те са фаворити за победа през целия
сезон, пък и не само през този.
Най-освободен от всички
обаче ще е Чейс Елиът, който по чудесен начин си осигури участието по-нататък и
сега ще атакува при всяка отдала му се възможност. Не случайно с тийм шефа му
Алън Густавсон отбелязаха, че искат да спечелят и на Талдега и на Канзас, нещо,
което не е невъзможно да се случи. Така или иначе Елиът веднага бе спрегнат
като скрит фаворит за титлата, единственото което обаче трябва да направи е да
стигне до финала. А дотогава има още една елиминация и именно там той и екипа
му трябва да наблегнат на представянето си. Мартинсвил, Тексас и Финикс са едни
от най-добрите трасета за него и има резон в това, той да се окаже един от
финалистите, въпреки че е още много млад, на 23. Между другото с победата си
Довър Чейс стана един от най-младите пилоти с повече от една победа, като се
нареди до имена като Ричард Пети, Джеф Гордън, Кайл Буш и Джоуи Логано – все успешни
пилоти, единствено Логано е без титла да момента.
Има и вероятност някой
изненадващ (или не чак толкова изненадващ) победител да се появи в Алабама,
пилот извън плейофите. Рики Стенхаус например. Или Остин Дилън. Не трябва да
забравяме за Джонсън и Нюмън, Хемлин и Макмъри, а при масови катастрофи шансове
има и за още по-големи изненади, все пак това е Таладега, помните миналата
година нали?
Няма коментари:
Публикуване на коментар