НАСКАР – плейофите навлизат в заключителната си фаза, кой ще стигне до финал?

              

       Плейофите в НАСКАР навлизат в последната си фаза – полуфинали в три състезания, които ще определят финалната четворка. От осемте полуфиналисти, двама се открояват и имат най-големи шансове за финал – Кайл Буш и Кевин Харвик. Не само защото спечелиха по седем победи през година, но и авансът им е добър, при положение, че не допуснат сериозни грешки и/или бъдат споходени от проблеми. На практика и двамата имат добри резултат на трите предстоящи трасета Мартинсвил, Тексас и Финикс, като Буш завърши съответно втори-първи-втори, а Харвик бе пети-втори-първи в състезанията там през тази година. И двамата имат успехи на къси трасета, въпреки, че точно на Мартинсвил Кайл има две, а Кевин само една победа, а това е и първата спирка. При положение, че от плейофите отпаднаха такива специалисти като Джими Джонсън (9 победи) и Дене Хемлин (5), то може да се очаква и победител извън осмицата на претендентите, което ще направи всяка една позиция важна, а битката ожесточена.

               Победата и големия часовник-награда отидоха при Клинт Бойер през пролетта, той по принцип също е добър на „кламера“, макар че няма други победи там. Клинт ще е в идеалната позиция да повтори успеха си, колата му е добра(не беше такава в Канзас, но все пак успя да продължи напред), мотивиран е, а както вече на няколко пъти е ставало дума, за ветераните като него и Кърт Буш това може и да един от последните шансове за финал и те ще се борят за него. Всъщност за Кърт Буш може да се каже почти същото, с тази разлика, че две от деветте му победи на къси трасета са в Мартинсвил, а през цялата година е далеч по-стабилен от Бойер и Алмирола. Това отново ме подсеща, че наистина смятам Кърт за един от фаворитите за короната, дано все пак стигне до финала, ще е любопитно как ще се бори с брат си и Харвик (ако разбира се и те стигнат).

               Като стана дума за Алмирола, той извади страхотен късмет че стигна до тук, а ако същия този късмет още е с него би могъл да поднесе изненада с класирането си за Маями. Според мен обаче, това ще е по-скоро случайно, защото Арик не показа кой знае какви резултати през година и бе най-слабия пилот на тима си.

               За да приключа в пилотите на Форд да кажа и за Джоуи Логано. Той на практика е непредвидим, много бърз когато не очакваш и много разсеян и бавен, когато това се предполага да не е. Странните пикове и спадове в представянето на Пенске, така и не намират обяснение, честно казано не знам дали Джоуи ще бъде стабилен и дали ще влезе в четворката, но със сигурност ще бъде фактор във всяко едно състезание.

               Ако има изненада в осмицата това безспорно е Чейс Елиът. Три победи, две от които в последните три състезания, разумно и в същото време силно каране, определено го слагат в позицията на фаворит. Това, че е и единствения представител на Шевроле, също ще е плюс за него, защото всички останали пилоти на марката малко или много ще го подкрепят.

               Последен за обсъждане остана Мартин Трукс младши. Шампионът за миналата година има много проблеми за решаване, най-важният от които е къде да кара догодина. Ясно е че тима на Фрънчроу няма да го има, но дали ще се появи нов или ще трябва да отиде другаде? Неясното (поне за нас) бъдеще вероятно отнема част от вниманието му, може би заради това резултатите му не бяха така добри като през миналата година. Все пак Мартин взе четири победи, бе близо до още една на ровала, а в Канзас с постоянство успя да излезе от зоната на елиминациите. Сега трябва да се постарае да спечели достатъчно точки още в началото, за да успее да продължи и да опита да защити титлата си. Той все още няма победа на късо трасе, така че Мартинсвил е чудесно място да опита да промени това, а ако успее, то това автоматично го праща на финала.