НАСКАР плейофи - Четирима отпаднаха след драматично състезание

          „Ровалистично“ – такова определени използваха американските колеги за да опишат с една дума първата надпревара на „ровала“ в Шарлот. Мисля, че този път са прави, защото се получи истински трилър, а накрая трябваше да се изчака за да стане ясно кой отпада и кой продължава. Самото състезание пък бе изпълнено с обрати, инциденти и изненадващи отпадания и грешки. Като допълнение от NBC отчетоха покачване на зрителите спрямо миналогодишното състезание, разбира се с условието, че трасето е различно, както и факта, че бе излъчвано и ефирно, а не само по кабелните мрежи(тоест платените канали).

          Какво се случи? В началото всичко тръгна доста спокойно, Кърт Буш поведе, но само шест обиколки по-късно бе изпреварен от Кайл Ларсън, докато зад тях имаше постоянна размяна на позиции. Още в началото стана ясно, че ще има много и различни стратегии, което доведе до големи размествания в колоната и динамично променяше класирането за плейофите. Проблемите обаче споходиха Ерик Джонс и Дени Хемлин още в началото и колкото и да се бориха и двамата отпаднаха от 16-цата. Всъщност първия отпаднал бе Остин Дилън, по ирония на съдбата първия спечели квота за плейофа стана и пръв в това. Остин имаше няколко инцидента и на два пъти се удари в стената, като накрая се прибра в гаража.

          Така на практика остана само един, който трябва да смени оцветяването на спойлера си за следващия кръг, а интригата за това кой ще е той се заплете съвсем в края на надпреварата.

          Първо, различната стратегия и опита на част от пилотите да изкарат състезанието с по-малко спирания доведе до доста инциденти в края. Особено при рестарта шест обиколки преди края, когато Брад Кезловски и Кайл Ларсън не успяха да завият в първи завой и с помощта и на Кайл Буш предизвикаха голямо меле. И ако за Кезловски и Буш това не беше проблем, защото вече бяха осигурили участието си по нататък, то за това бе драма Кайл Ларсън. Той бе лидер в по-голямата част от надпреварата и ето че сега бе на крачка от отпадане. С доста неприветливо изглеждаща кола, след усилина работа на механиците си той се върна за края, в битка за последното място в 12-цата. Арик Алмирола и Алекс Боумън бяха в директна битка с него, но и тримата извадиха страхотен късмет и продължиха.

          В челото Мартин Труекс и Джими Джонсън успяха да избегнат мелето и поведоха страхотна битка за победата, която обаче загубиха и двамата. Страхотния хъс на Джими и неотстъпчивостта на Мартин, примесени с малка доза малшанс позволиха на Райън Блейни да запише името си като първия победител на ровала в Шарлот. Чест прави на Джонсън извинението след финала, както и липсата на каквато и да е друга реакция, а Труекс определено бе бесен и изневери на спокойния си имидж след финала. Факт е че Джими видя шанса си за победа и опита всичко, което се очаква от него, което отново доказа високата му класа. Вместо да кротува на втора позиция и да продължи в плейофите, той рискува и опита да спечели – точно това, което феновете му искат и в коментарите си те го подкрепиха. Жалко за Джонсън, но пък това бе може би логичния край на този толкова тежък сезон за него. Сега освободен от напрежението Джими може да вземе глътка въздух и да се подготви за следващата година за атака на рекордната осма титла.

          Колкото до голямата четворка, с изключение на Труекс(с уговорката че и той също донякъде) всички бяха доста предпазливи. Може би това е начина да направят това състезание, но това бе малко разочароващо. От Харвик, Буш, Труекс и Кезловски се очаква да спорят за титлата и всяко отпускане и липсата им в челото е осезаема. Вероятно още в неделя те отново ще вземат нещата в своите ръце, още повече, че след Довър идва Таладега, където всичко може да се случи, за това засега поне няма да ги критикувам.

          Плейофите навлизат във втората си фаза и след три старта още четирима ще отпаднат, за да остане осмицата най-сериозни претенденти, един от които ще бъде шампион.