НАСКАР

След дълго мотаене и протакане все пак реших, че е време да споделя някъде всичко, което знам, научавам и виждам в НАСКАР с всички, които харесват тези състезания.
Планът е поне веднъж седмично да пиша, ще ми се да има нещо като анализ на изминалата надпревара, но на първо време започвам с по-общите и глобални неща.


Мико

събота, 3 ноември 2018 г.

НАСКАР - В Тексас всичко е по-голямо


               Всичко в Тексас е по-голямо, реално тук е и най-голямото трасе от последната фаза на плейофите в НАСКАР. Миля и половина, точно каквато е дължината на овала в Маями, където ще е финала, както и толкова колкото беше този в Канзас, малко по-рано в плейофната битка. Това ще е последната проверка преди Хомстед, Маями, а също така и втория шанс за директно класиране за финалната четворка.В Тексас още един може да си осигури участието на финала, така че битката ще е голяма.

               След Мартинсвил и победата на Джоуи Логано, сега има седем претенденти за три места. Кой е с по-големи шансове и кой няма особени е труден въпрос, но в следващите редове ще изложа собствените разсъждения по темата. Започвам по реда в класирането им в момента.
               Кайл Буш е може би единствения от седморката, който не се нуждае от победа на всяка цена за да стигне до финала. Дори би могъл да си позволи и грешка в един от двата старта и пак да се класира. Разбира се все още няма 100% - ви гаранции за Маями, но примерно на 90% е там. Добър на всякакви трасета, Кайл е и най-стабилен от всички и през редовния сезон и през плейофите до момента. Точно и това показват резултатите му – 46 точки аванс пред петия, седем победи, пет полпозиции и съответно 20 и 26 финала в топ 5 и топ 10 от 33 старта. Кара изключително разумно в последните състезания и не се хвърля в безсмислени битки, предпочита да остане в челото и да печели точки. Това му носи допълнителни точки без големи рискове и такова поведение, колкото и непривично да е за него би могло да му спечели втора титла. Единствено проблеми, грешки и неразумни постъпки биха го лишили от успех. Ако стигне до финала, то той ще е основния фаворит, независимо кои са другите му съперници.
               Уелрк Харвик започна сезона по невероятен начин, а след това леко се позагуби. Според чест от анализаторите Кевин просто внимава да не се набърка в неприятности и изчаква, нещо което можеше да си позволи до момента, благодарене на добрите точки събрани до сега. Точно тук обаче е време Харвик отново да напомни за себе си, защото „средняшките“ резултати в последно време го поставиха в позицията да стопи голяма част от аванса си и сега е само на 25 точки над чертата. Резултатите му до момента са идентични с тези на Кайл Буш, само дето има два полпозишъна по-малко от него. Типичната му грешка е превишаване на скоростта в бокса, нещо от което трябва да се пази, ако иска да се бори за втората си титла. Колкото до по-слабите му резултати напоследък, то това е по-скоро предпазливост, отколкото спад във формата. Втория сериозен фаворит за шампионата, ако битката му е с Кайл Буш(както най-вероятно ще бъде) трябва много да внимава и да не греши. През годината показа, че може да е по-бърз от него и шансовете им на финала са общо взето 50-50, ако както казах Кевин не превиши скоростта в питлейна.
               Мартин Трукс младши е в положението на Харвик – 25 точки над чертата. Разликата с Кевин обаче в това, че Мартин има само 4 победи срещу (по) седем на Кевин и Кайл и не толкова бърза кола, колкото тези на двамата. Все пак Труекс бе по-напорист в плейофната фаза и дори изпусна две победи в следствие на инциденти в последната обиколка(на Ровала и в Мартинсвил). Труекс има проблем и с продължаването на кариерата си и все повече в мен се засилва усещането, че той иска да спечели титлата и след това да се откаже. Три кръга преди края на сезона все още няма яснота за бъдещето му и това също е проблем, поне донякъде, а ако наистина е решил да се оттегли, то това е още по-голямо напрежение. Освен всичко друго Мартин продължава да държи на имиджа си на коректен и честен състезател, което от една страна му прави чест, но от друга…видяхме Мартинсвил все пак. Все още има своите шансове за финала, най-вече защото последно време беше най-добрия пилот на трасета с дължина миля и половина. Ако успее в Тексас би могъл да обърка сметките на Буш и Харвик на финала, най-вече защото именно той спечели там през миналата година.
               Кэрт Буш е първи под чертата, спечели само веднъж през сезона, но от всичките застрашени като че ли е с най-големи шансове. Първо има опит, второ има бърза кола, а като трето отново иска да смени отбора и това е последния му шанс с екипа на Стюърт Хаас. Това последното е и на първо място при минусите, но няма противоречие. В желанието си да докаже, че е недооценен (особено след дългото чакане за преподписване през миналата година) ще се бори за да спечели, докато именно защото напуска тима може да демотивира част от екипа му(макар това да е по-малко вероятно). Кърт имаше много добър и стабилен сезон, въпреки че не блестеше с резултати, сега обаче има своите шансове. В Тексас може да сложи каубойската шапка, а с това да вземе виза за Маями, пък там вече не се знае.
               Чейс Елиът бързо бе пратен на финал, след като спечели на два пъти в плейофите, сега обаче трябва да спечели отново за да се бори за титлата. Не че не е невъзможно, но както през целия сезон колата му далеч не е най-бързата. Това е от голямо значение особено в Тексас, където скоростта е от значение, но въпреки това Чейс има добри резултати там. Единствения представител на Шевроле, може да разчита на подкрепа от останалите си колеги, но едва ли това ще е достатъчно. С малко повече късмет Елиът ще се класира, но дали ще може да се бори с конкурентите си в Маями е малко спорен въпрос и то отново заради колата.
               Клинт Бойер изостава с 41 точки(малко иронично за номер 14) и лошата му статистика от Тексас до момента не му дава особени шансове, но все пак има и още един шанс след това във Финикс. Клинт е наясно, че може и да няма нов шанс за финал и това ще го подтикне да даде всичко от себе си за да стигне до финалната четворка, въпросът е дали ще успее. Ако успее, благодарение на опита си, а и на съветите на Тони Стюърт би могъл да разбърка сериозно картите, но класирането му за финала е по-скоро хипотетично, въпреки симпатиите ми към него.
               Арик Алмирола може да бъде доволен от участието си в топ 8, това вероятно ще е максимума за него през този сезон, освен ако отново не е на правилното място в правилния момент, както беше на Таладега. Ще бъде изненада ако Арик прескочи този кръг, но дори и това да се случи не вярвам да има шансове на финала. Поне до момента не успя да ме убеди че ще може да се бори с фаворитите.
               За Джоуи Логано мястото на финал вече е гарантирано, така че накратко. От такъв непредвидим и твърд пилот се очаква всичко, дори и колата да не му позволява директна битка, то той ще намери начин да се опъне на съперниците си, дори и да е изостанал с обиколка. Джоуи е все още млад – едва на 28, но въпреки това има вече много голям опит и това е неговото предимство. Колкото до твърдия му и безкомпромисен подход, ако се стигне до такива неща в Маями, трябва да е готов и срещу него да се кара така твърдо, както той кара срещу останалите. А те са мнозинство и за това ще му бъде изключително трудно.

              

Няма коментари:

Публикуване на коментар