Едва ли Харвик можеше по-категорично да заяви че се
завръща след спада в последните състезания. Победа и в двата етапа, лидер на
колоната в 177 от 337 от обиколките и феноменален рестарт в края, когато реши
да рискува и избра външната част. Както се оказа, Кевин е водил сериозен дебат
с екипа си по темата коя е по-добрата позиция за последния рестарт и е успял да
наложи мнението си, което в крайна сметка бе решаващо. В предишните си опити
той стартира от вътрешната страна, но Райън Блейни бе много бърз по външната
траектория. Това в комбинация с изключителното темпо на пилотите на Пенске в къси
серии можеше да бъде сериозен проблем, но Харвик успя да се справи. Доволен и
щастлив, Кевин вече гледа към финала, а като бонус би могъл да вземе и
състезанието във Финикс, където винаги е бил силен. Ако това стане, то тогава
именно той ще излезе в Маями като основен фаворит, със самочувствие и увереност,
което ще големият му коз.
Джоуи Логано, противно на очакванията не бе никак слаб
и бавен в Тексас, дори напротив, но все пак остана в сянката на Блейни. И влезе
в черния списък на Арик Алмирола. Когато по-рано писах, че Джоуи има навика да
се забърква в неприятности имах предвид точно такива, като тези от последните
два старата. Първо Труекс, който има шанса да отида на финал ще бъде сериозна
заплаха, защото ръцете му са отвързани да действа както намери за добре, ако
битката е между двамата и най-вече никой няма да е толкова изненадан, ако например
Мартин избута или блокира Джоуи. Второ и може би по-опасно за Логано ще бъде
гнева на Алмирола, защото той вероятно няма да е в четворката, но ко се озове с
ситуация да е в директен двубой с номер 22, „Кубинската ракета“ едва ли ще се
колебае дали да действа твърдо. Дори и да не получи възмездие обаче, за Логано
ще е доста трудно в Маями, защото въпреки доброто им темпо все още изостават
спрямо колите на Стюърт-Хаас. А Алмирола ще опита да спечели в Аризона, защото
няма друг начин да отиде на финал. Също както и Клинт Бойер, който си провали
състезанието още в първата обиколка(както и това на Дени Хемлин). Сега и за
двамата ще е нужно да победят, но победителят ще е само един и най-вероятно
нито единия от тях.
За Мартин Труекс и Кайл Буш все още са над чертата, но
и двамата имаха ужасно състезание, проблеми, грешки с незатегнати гайки на
колелата и в крайна сметка представяне под очакванията. И ако Труекс все пак
успя да се добере до челото и завърши девети, то Буш финишира 17-ти, което
най-лошото му класиране на трасе от миля и половина през сезона. За момента
обаче добрите резултати от началото на сезона все още работят в тяхна полза и с
малко повече късмет биха могли да отидат на финал и само по точки. Там вече ще
трябва да направят всичко за да победят Харвик, а това май никак няма да е лесно.
Кърт Буш и Чейс Елиът все още са теоретично биха се
класирали по точки, но и двамата ще трябва да атакуват още от първите обиколки
на тренировките, квалификацията и разбира се самата надпревара. Елиът като че
ли има предимство, след добрите си резултати там и в последните състезания, но
Буш пък има огромен опит и бърза кола. Прави впечатление, че Кърт и екипът му
бяха доста гъвкави и безгрешни в стратегията в Тексас, но някак си не му
достигна скорост, за да успее да се пребори за по-предно класиране и за победа.
Добра бе и тактиката на номер 9, който въпреки, че наистина не е толкова бърз
успя отново да се държи в челото и да завърши шести – пред всички участници в
плейофите без Харвик и Логано. Ако наистина има сили да спечели във Финикс, той
ще бъде изключително щастлив от влизането си на финал, а ако там кара
освободено и разумно, както прави това напоследък може да поднесе сензацията. В
общи линии същото бих казал и за Кърт, все пак още преди месец го обявих за
скрит фаворит за титлата и все още съм на това мнение, макар и леко разколебано
след не толкова доброто темпо в Тексас.
Трима пилоти извън плейофите завършиха в топ пет, и тримата
вече отпаднали – Райън Блейни, Ерик Джонс и Кайл Ларсън, като изненадващо и
донякъде късметлийско бе представянето на последния. В края на надпреварата
именно Ларсън имаше страхотен шанс да потегли от втора редица при рестарта, но
някак прибърза и не успя да се възползва от възможността да постигне нещо
повече от пето място. Ерик Джонс се закичи със званието най-добър пилот на
Тойота, но с оглед на проблемите на Труекс, Кайл Буш и Хемлин това се очакваше.
Блейни обаче бе наистина много бърз, много амбициран и съответно много
разочарован от второто си място, но показа, че и занапред ще бъде фактор с
когото трябва да се съобразяват.
И накрая за Джими Джонсън, Чад Кнаус, 600-те им старта
заедно и наказанията в НАСКАР. 15-то място на финала не е резултата който
очакваха, както и разбира се 23-татат стартова позиция, но до голяма степен
сами са си виновни за повечето проблеми. Отлично успяха да изведат Джими в
челото при спиранията в бокса, но се оказа, че механик е слязал твърде рано от
стената и Джонъсн получи наказание. Въпреки него успя да се върне в топ десет,
но в края загуби темпо. Най-абсурдното обаче в цялата ситуация, че малко преди
сатрта бе обявено че кола новер 48 не е минала два пъти на техническата инспекция
и за това ще стартира от дъното на колоната. Според правилника обаче позицията
от квалификацията се губи едва след третия неуспешен опит за минаване на
прегледа преди старта, при два неуспешни наказанието е в отнемане на 15 минути
от времето за тренировка в следващото състезание. От НАСКАР обаче някак не
успяха да се съгласуват и Джонсън бе отпратен в дъното, а след като стана ясно
че не е трябвало вече нямаше как да бъде компенсиран. Е да, получи извинения,
Стийв О’Донъл
нарече грешката „неприемлива“ , но…това не променя нищо, освен че в юбилейния
си старта заедно Джонсън и Кнаус бяха наказани по грешка. Хубава история, на
която да се посмееш след години, но ако все пак Джими бе потеглил 23-ти, а не
38 резултата можеше да е различен. Можеше дари това да бъде тяхната 82-ра
победа заедно, кой знае.
Няма коментари:
Публикуване на коментар