НАСКАР Джоуи Логано надви „голямата тройка“

             

  Джоуи Логано надигра „голямата тройка“ и с три победи стана 33-тият шампион на НАСКАР. Явно числото три бе на късмет на пилота с номер 22, но явно ролята на аутсайдер във финала не го притесни. Всъщност, в състезанието не изглеждаше да е такъв, дори напротив, за разлика от двамата осемкратни победители. Кевин Харвик и Кайл Буш нямаха ден, особено Буш. Колата му не вървеше, боксовете му бяха бавни (с изключение на последния), а в края трябваше да чака прекъсване, което все пак дойде, но така и не му свърши работа. Просто Кайл беше бавен. Харвик от своя страна пък беше много бърз в началото, но с падането на температурата след залез слънце темпото му изчезна. Реално Кевин бе най-бързия в началото, но в края едва успя да удържи третото място. И то само поради факта, че Кайл Буш така и не успя да го настигне. След страхотното начало на сезона за Харвик и отговора на Кайл от тях се очакваше да са основните претенденти, но ето че това не се случи. За сметка на това пък, по-непретенциозния сезон на Мартин Труекс младши се оказа по-добър от тяхното представяне в края. Мартин започна доста неуверено, дори слабо, постепенно успя да спечели четири победи, а особено в края колата му се подобри значително. В Хомстед, той на практика бе единствения сериозен опонент на Логано, но в края не успя да отговори на темпото на колата на Пенске. Така се оказа, че пилотът с най-малко победи през годината взе короната, като ключът към успеха му бе в доброто разпределение на силите, особено в края на сезона. И на твърдата му борба. Малко по-твърда, отколкото останалите могат да приемат, особено Труекс. Мартин дори подсказа, че е готов с отговора си, но така и не му се отдаде възможност в самия край на надпреварата.

               Логано стана шампион от квотата на младите пилоти (на 28 години, кара 29-тата си), въпреки че това е вече десетият му пълен сезон в Къп сериите. Когато дебютира през 2008 в тима на Джо Гибс, той успя да запиша няколко рекорда като най-млад пилот с победа и полпозишън, но след това малко се позагуби. Новото начало дойде с преминаването му тима на Роджър Пенске през 2013 и от тогава насам, Джоу винаги е сред фаворитите, а ето че вече е и шампион. 21 победи може да не са чак толкова много, но Джоуи все още има доста състезания през себе си и титлата ще му даде допълнителен стимул. Истина е че твърдото му каране не е по вкуса на всички (фенове и пилоти), но това е стилът му и никой не е изненадан, когато е избутан, притиснат или изхвърлен от надпреварата от него. Може би само ядосан. Факт е, че Логано има инциденти с повечето си колеги, факт е и че повечето от тях нямат особено ласкаво мнение за него, но това не го притеснява. Особено когато успява да е по-бърз и съобразителен от тях, както направи в Маями. И ако през 2016 нещата не се развиха добре за него, то сега всичко в надпреварата се подреди. Отличното темпо на колети на Пенске в къси серии бе основната причина Джоуи да спечели, както и основната причина Труекс да не успее. Правилното развитие на стратегията, както и използването на предимството от по-добрата скорост след рестарт от недостатък в повечето състезания, сега на финала се превърна в предимство за екипа му.

               Така в 70-тият сезон от сериите НАСКАР шампионът отново се оказа не този с най-много победи и скорост през сезона, а този, който най-правилно успя да се възползва от малките предимства и разбира се всичко това с голяма доза късмет. Но късметът е част от успеха, така че честито на Джоуи Логано и отбора на Роджър Пенске.