Лъжливо повикване в бокса донесе победа за Труекс

     Кол Пърн (тийм шефът на Труекс) изкова победата на Мартин Труекс на Сонома, след като подмами Кевин Харвик в бокса. След състезанието, Рондни Чилдрес (тийм шеф на Харвик) бе доста разочарован, но както каза сам се е подвел. Два дни по-рано Чилдрес обясняваше, че именно тук не трябва да се подвеждаш по стратегията на конкурентите си, а да следваш собствената, но ето че сам се подведе по Кол Пърн. Оказа се, че това просто е бил капан, Труекс по план е трябвало да влезе по-късно, както и направиха, просто ако мине номера. И той мина.

       Стратегията в НАСКАР много често е наглед хаотична, защото повечето спирания в бокса се правят при жълт флаг. Така дори и да е имало предварителен план, той търпи промени и дори тотално се променя и/или обърква. Грешно е обаче да се смята, че преди състезанието екипите не разработват тактика, по която да проведат надпреварата и планираните спирания. В Сонома през годините се е утвърдила стратегията с три или четири спирания, която често е повлиявана от жълти флагове, но като цяло това е отправната точка. При повече спирания(преди да бъдат въведен етапите), пилотите карат с п-леки автомобили и така скоростта им е по-добра, а износването на гумите по-малко. При три (с опция дори преди време за две) колите са по-тежки, но поне спестяват едни 35-40 секунди от общото време в бокса. Всяко прекъсване обаче, води до промяна на основния план, но в общи линии основната стратегия се запазва.

       След като през миналата година бяха въведени етапите и задължителните прекъсвания в тях, нещата леко се промениха, но основно тактиката се запази. Този път видяхме решения за по-ранни спирания, с оглед по-малкия трафик в боксовете и съответно излизане напред след края на етапа. Това пък доведе до любопитната ситуация, чест от пилотите да спечелят повече точки от победителя. Теди, които избраха да се откажат от етапните точки в името на по-добро крайно класиране, взеха по-малко точки от другите, които събираха точки през цялото състезание.

       Ключът към победата на Мартин Труекс младши бе в решението на Кол Пърн да направи лъжливо повикване в края на надпреварата, когато Мартин бе втори зад Харвик. Момента бе подходящо избран, защото повикването дойде в момент, който отговаряше на прозореца за гориво. На теория до финала можеше да се кара без допълнително зареждане. Така екипа на Харвик реши да го викне и него, но в последния момент Труекс бе отзован и остана на трасето още седем обиколки. Това бе достатъчно за да може след като излезе, с новите си гуми да настигне и изпревари Харвик и да остана на трасето до финала. Риск имаше единствено ако се появят жълти флагове и има рестарт, но Пърн го пое и имаше късмета това да не се случи. Харвик предпочете да влезе още веднъж, понеже след като загуби лидерството, това беше единствения начин да поведе отново, но прекъсване нямаше, а аванса на Труекс бе голям. Така на практика, без да има най-бързата кола Мартин спечели, което бе реванш за миналата година. Тогава именно Харвик бе пръв, докато Труекс бе по-бърз.

       Няколко думи и за останалите. Добра работа на Клинт Бойер, както и на другите двама пилоти на Стюърт – Хаас. Тежко състезание за тримата пилоти на Пенске, отново нещо не бе както трябва при тях. Кайл Буш без много шум бе очаквано бърз, отлична работа и на неговото протеже Ерик Джонс. Шевроле обаче все още са далеч от това, което се очаква от тях и дори Чейс Елиът не успя да прикрие това, въпреки чудесното си четвърто място. Ларсън и Макмъри буквално потънаха назад, Алвендингер допусна нетипична за пилот с такъв опит грешка, а единствено усилията на Джонсън, Боумън и Байрон, като че ли дават някаква надежда за Шевроле. Ще е интересно да видим къде ще се движат в Чикаго, а след това и на Дайтона, но нещо не ги виждам много напред. Освен с повечко късмет.