Мартин Труекс на върха на триъгълника в Поконо

      Мартин Труекс определено беше най-бързият пилот през цялото състезание на триъгълното трасе в Поконо. Дори забавянето в бокса, което го отпрати от първо на 14-то място не му попречи и всъщност доказа, че има най-доброто темпо. В края на състезанието пък решението да остане на трасето, което предпочетоха той и Кевин Харвик се оказа печелившо. За Мартин. Кевин изпусна позицията си и загуби пряката битка с Кайл Буш, за съжаление и на двамата обаче едва за третото място. По-новите гуми на Кайл му спечелиха предимство, защото Харвик пък бе по-бързия от двамата. В борбата между тях (много чиста между другото), се видя, че Форд-а на Кевин все още има малко предимство пред Тойотата на Кайл. Има над какво да поработят в тима на Джо Гибс, жалко че Дени Хемлин отпадна и не успя да се намеси по-сериозно в битката, за да се види по-ясна картина на разпределението на силите. Няма спор обаче, че колата на Мартин Труекс бе най-бързата Тойота, дръзнала да се пребори дори с доминиращите Фордове на Стюърт Хаас и Пенске и в частност с кола номер 4. Изненадващо, но не и незаслужено пък е второто място на Кайл Ларсън, който къде с късмет, къде с постоянство продължава да бъде най-добрия пилот на Шевроле, както беше и през миналата година. Неговото темпо този път обаче е последвано от близки резултати и от други пилоти с Камаро. Съотборникът му Джейми Макмъри в по-голямата част от надпреварата беше дори пред Ларсън, но в края изостана. Чейс Елиът(също традиционно, точно както и през миналия сезон) също показва прогрес, а очевиден и прогресът при Джими Джонсън – все по-често го виждаме в топ 10. Както вече е ставало дума Джини не трябва да бъде отписван, точно както никой не махаше от сметките нито Джеф Гордън нито Дейл Ърнархд. Те продължаваха да печелят победи, въпреки че така и не успяха да стигнат до нови титли. Джонсън имаше огромен късмет през 2016, а реално в цялата история на плейофите(от 2004 насам) именно той се ориентираше най-добре и определено късметът бе с него доста по-често от колкото с останалите претенденти. След финала в Поконо бившият пилот и шампион в НАСКАР Даръл Уолтрип(сега коментатор и анализатор в ТВ) не пропусна да отбележи развитието на колите на Шевроле и най-вече възхода на Кайл Ларъсн и Джими Джонсън. Абсолютно съм съгласен с него, като очаквам и двамата да се разпишат като победители до края на редовния сезон.

       Интересна бе стратегията избрана от Брад Кезловски, която му помогна от 17-та позиция с късното си спиране да влезе в топ 10. Нещо подобно опита и Джоуи Лугано, но не се получи добре. Въпреки това Джоуи беше достатъчно бърз за да успее да се върне в челото. За да допълня представянето на тима на Роджър Пенске ще кажа, че очаквах повече от Райън Блейни. Полпозишънът, особено в НАСКАР не е от особено значение, но ми се струва, че скоростта му от квалификацията като че ли изчезна по време на състезанието. Все пак шесто място за него, пето за Брад, а с деветата си позиция на финала на Лугано и трите коли на тима завършиха в топ 10. Добър резултат и нова заявка за още двама нови посетители на алеята на победата в лицето на Кезловски и Блейни. Джоуи вече мина от там.

      Ако имаше изненада в Поконо то тя дойде най-вече от Даръл Уолъс младши. Бъба и тимът му избраха по-различна тактика и това позволи на номер 43 дори да води за четири обиколки, но след това Уолъс сам се издъни. Първо получи наказание в бокса, а след това счупи скоростите си. След състезанието в Туитър Бъба сподели изказване на шефа си Ричард Пети, според който е трябвало „…да ти сложим автоматични скорости, хахаха…“. Може би щеше да е от полза. Даръл обаче показва хъс и потенциал и ако продължава така ще постигне успехи. Приятна изненада бе и доброто темпо на Остън Дилън, а не толкова изненадващо, но доста показателно бе 13-тото място на Мат Кенсет, който в края успя да изпревари съотборника си Рики Стенхаус. Между другото Рики явно е успял да прежали Даника, защото в началото на състезанието покрай него имаше очарователно блондинка, която стоеше редом до него по време на церемониите и химна. След силното начало на сезона, колите на Джак Роуш, като че ли позагубиха посоката и именно идването на Кенсет трябва да ги върне обратно. Бавно се получава засега, но има развитие. Ще видим как ще е в Мичиган.

     И като стана дума за Мичиган, там залозите са за Кайл Ларъсън, но на това скоростно трасе фаворити биха могли да бъдат и повечето изброени дотук пилоти. Трима обаче се утвърдиха като лидери – Кевин Харвик, Кайл Буш и вече и Мартин Труекс младши. Тримата имат общо 11 победи от 14-те старта до момента и общо 2105 обиколки начело. Това определено ги прави фаворити, не само за Мичиган, а и за по-нататък. И ако приемем, че те тримата стигнат до финалната четворка, то остава да се намери само последния участник. Който и да е той, ще трябва да се пребори първо с тях за място там, а едва тогава да мисли за короната.