„Тони, спечелихме пак!“

     Клинт Бойер беше много щастлив и доволен след финала и не пропусна да поздрави шефа си и приятел Тони Стюърт, който до преди две години караше колата с номер 14. С много хъс и малко късмет, Бойер успя да спечели втората си победа за сезона и определени имаше на какво да се радва. Първо, така затвърди позициите си в плейофите, където би могъл да мисли за финалната осмица дори и да се надява да успее да се пребори за място на финала. На практика Клинт вече е сигурен участник в 16-тицата, а благодарение на плейофните точки на теория би трябвало без особени проблеми да стигне до 12-тата. Второ, тази победа беше може би по-сладка от някой от предишните му девет, защото в директен двубой успа да победи Кевин Харвик. Хепи Харвик вече веднъж успя да го надлъже в Довър, но този път Бойер успя да се противопостави. При това само с две нови гуми, което бе и ключовото решение за победата. По-късия питстоп изведе Клинт начело, но останалата работа той свърши сам. След финала сподели, че наистина Кевин е бил много бърз и той дори няма представа как е успял да го задържи зад себе си. И разбира се благодареше на шефовете си Тони Стюърт и Джийн Хаас, които наистина имат най-бързата кола в момента – финишираха на първите три места. Само Арик Армирола не успя да направи щастието на тима пълно, въпреки че 11-то място след проблеми в пита все пак е добро постижение. Ако дъждът не бе прекратил състезанието, може би щеше да стигне и по-напред.

       Кайл Буш беше леко разочарован, още преди надпреварата да започне, защото получи наказание заради проблеми с техническия преглед преди старта и трябваше да потегли последен. Кайл обаче си проби път напред и успя да завърши четвърти, като коментара му след финала беше, че явно колите Форд вървят много по-добре на по-хладните трасета. Впечатляващо представяне, въпреки че не успя да се пребори с брат си Кърт, Кевин и Клинт.

       Отлично представяне и за Пол Менард, който завърши пети и то пред трите коли на Пенске – екипът, който подготвя колите на УУд Брадърс. Нещо подобно се случваше често и през миналия сезона, когато Райън Блейни редовно завършваше пред Кезловски и Лугано. Тепърва ще очакваме от Блейни и Кезловски да спечелят, предполагам Дайтона и Поконо ще са подходящи места за тях.

        В графата „разочароващи състезания“ надпреварата в Мичиган може да си запишат Мартин Труекс младши, Кайл Ларсън и Джими Джонсън. Труекс не успя да намери скорост, също както и Джими, докато най-разочарован би трябвало да бъде Ларсън. Кайл стартира 26-ти(23 би трябвало да е реално след наказанията на Буш, Хемлин и Джонс) и успя да се добере до челото още в края на първия етап. И точно когато вече се очакваше да влезе в битка за челото той се завъртя, но явно гумите бяха проблем за много пилоти. И студеното време. Джейми Макмъри пък прави впечатление, че като че ли успява някак си да намери начин да е близо до съотборника си, нещо, което рядко му се отдаваше в последните години откакто Ларъсн дойде в отбора. За една бройка, тоест място Джейми не успа да бъде най-предно финиширалия пилот на Шевроле. Това звание се падна на Чейс Елиът, който също има за какво да съжалява. Ако не беше спуканата гума в края на етапа и наказанието воже би щеше да е по-напред на финала, че дори и да има шанс да се бори за нещо повече. Е, и този път не стана. Жалко. Жалко и за Рики Стенхаус и Мат Кенсет, като Мат ще почине малко преди отново да се върне на пистата, а в номер 6 за Сонома би трябвало да се завърне Тревър Бейн.

        Кейси Кейн пък записа 13 обиколки като лидер, въпреки че това бе просто различна тактика, но пък поне успя да привлече внимание за малкия отбор на Ливайн Фемили Рейсинг. Често става дума за това, че алтернативна и гъвкава стратегия понякога може да бъде възнаградена. Ако беше заваляло докато Кейси е начело щеше да е съвсем друга история. Всъщност той остана на трасето при последното прекъсване, но малко преди рестарта от екипа му решиха да влезе за гориво и гуми. Не че ако беше останал начело имаше големи шансове срещу Бойер и Харвик, но можеше да опитат. Така че Кейн би трябвало едновременно да се радва и съжалява.

      Сега седмица почивка, а след това серия от шест изключително важни старта, които ще подредят 16-тицата за плейофа. Или по-голямата част от нея. Дотук сигурните са Харвик и Кайл Буш, Бойер Труекс, Лугано и Остин Дилън. За останалите 10 места проблем не би трябвало да имат Брад Кезловски, Кърт Буш, Дени Хемлин, Райън Блейни, както евентуално Кайл Ларъсн и Арик Армирола. Остават обаче четири места, девет старта и сериозна битка за тях. Всяка една изненадваща победа би намалила шансовете на пилотите извън топ 10 в класирането, така че наистина ще е важна всяка точка, всяка една позиция. А това обикновено води до доста плътна и атрактивна борба и вълнуващи състезания.