Сонома – първата от трите „нормални“ писти в НАСКАР през сезона

     За нас европейците пистите за състезанията са си писти, не тракове, овали, три овали или Ди-овали, но за всички от другата страна на Атлантика нашите писти с леви и десни завои са по-малко познати. Не че не са популярни, напротив – все повече фенове и пилоти се изказват „за“ тях.  В резултат – още едно такова ще дебютира през есента в Шарлот, което е прецедент в историята на плейофите. За него ще си говорим като му дойде времето, а сега по-скоро ще сме на по-общите неща за неовалните трасета в НАСКАР.

      На тези писти (Сонома, Уоткис Глен и новата в Шарлот), поне на теория е възможно да видим и дори състезание на дъжд. За целта има специални гуми за мокро, а колите по правилник са снабдени с голяма предна чистачка. Все пак ако вали прекалено силно може и да се изчака да спре, но поне няма да се чака идеалното изсъхване и подсушаване на трасето. Колите доста подскачат и изглеждат непривично, но пък за сметка на това доста атрактивно понякога. Атрактивни и дори красиви изпреварения радват феновете по трибуните и зрителите, както може да се очаква има и зрелищни катастрофи, но пък точно заради тях пистите са отлично обезопасени. Доколкото може да е вярна информацията са използвани около 25000 гуми свързани и разположени в различните опасни зони. Тук уменията на пилотите са поставени на изпитание, първо заради различните завои и конфигурация на трасето, и второ заради честата смяна на предавките, което не се прави толкова често на овалите. За това опита от други серии, независимо дали са с болиди или автомобили е от голямо значение. Не че основните пилоти не се справят, все пак те са професионални състезатели и могат да карат на максимум на всякакви трасета, но понякога (дори често особено преди години) се наемат (в някой отбори)  пилоти само за тези писти. Естествено те са си получили своето прозвище – Роуд Корс Рингъри (Роуд Корс се наричат най-често този тип трасета в САЩ). Това са различни пилоти от други надпревари, бивши НАСКАР или пък Индикар пилоти, а дори и такива от Формула 1. Не е изненада например, че Хуан Пабло Монтоя спечели и двете си победи в НАСКАР къп сериите на такива писти – едното на Сонома, другото на Глен, а през годините(последно мисля 2013) няколко участия записа и Жак Вилньов. Австралиецът Маркус Амброуз пък е едно от най-често споменаваните имена когато стане дума за РоудКорс Рингъри, наравно с името на Рон Фелоус, който пък е от Канада. Както и Дан Гърни, който пък е един от тримата пилоти печелили надпревари от Формула 1, Индикар и НАСКАР. Всъщност другите двама са Монтоя и Марио Андрети, като само Марио е с титла от Ф1.

       Една от легендите на НАСКАР, Джеф Гордън е най-успешния пилот в сериите на неовални трасета, което преди години породи спекулации по темата преминаване на Джеф в Европа и дори Формула 1, но това така и не се случи. Тони Стюърт също имаше успехи на тези писти, което се обяснява с опита му от Индикар. Без обаче да има опит на подобни места през 2008 Кайл Буш стана единствения пилот в историята на НАСКАР с победи на всичките (тогава три) старта на роуд корс трасета в един сезон. Без да искам да натрапвам ми се ще да кажа, че част от фактите, които споменавам са разказани много приятно в един от епизодите на „Наскар Юнивърсити“, който може да видите по каналите на Макс Спорт(пък и надпреварите от НАСКАР също може да се гледат там в България). Не е реклама, просто споделям.

        Както стана дума в началото все повече фенове и пилоти се изказват благоприятно за неовалните писти и изразяват желание да има и още такива. Нямам идея какво смятат по въпроса официалните лица от НАСКАР, но много вероятно е да се въздържат от прекомерно използване на тези не толкова традиционни за щатите писти. Точно такъв беше проблема в следата на 90-те в Индикар и доведе до разцепване на шампионата на CART серии и Инди рейсинг лига. Първите искаха повече неовални надпревари, а вторите не ги одобряваха. Доводите и на двете групи звучаха разумно, едните искаха да доближат спорта до европейския (дори бих казал световен, защото по принцип в целия останал свят предпочитани са неовалните писти), докато другите твърдяха, че така се губи духа и традициите. В крайна смета няколко години паралелно съществуване показа, че и едните и другите имат привърженици и противници и накрая (е не без сътресения, но това са подробности) отново има само един шампионат. Сега в календара на Индикар има разнообразие, плод на компромиси, но пък важното е че нещата вървят добре. Дори отлично, след като Фернандо Алонсо успя да направи страхотна реклама на Инди 500 през миналата година, а пък последния старт на Даника Патрик през тази, също бе отразен подобаващо. Така че в общи линии мисля че има шанс за още едно-две трасета с различни завои, но това вероятно ще се случи по-нататък. Първо да мине този сезон и да видим как ще бъде прието най-новото трасе – това в Шарлът. Там то вече има и интересно име – ровал (кръстоска на Роуд корс и овал) , защото конфигурацията му включва както голяма част от овала, така и доста спънато (а и май малко тесничко) трасе вътре в съоръжението. Вече имаше тестове там, пилотите бяха очаровани, а скоро ще има още тестови сесии и ще видим кой какво ще каже. А след това пък и ще гледаме състезанието и ако то се окаже успешно (разбирай не бъде оплюто, слабо посетено или с нисък ТВ рейтинг в САЩ), би могло да се очаква още нещо такова. До тогова обаче има време, а сега предстои Сонома, където някой би могъл да спечели изненадващо и да получи виза за плейофите. Има отбори и пилоти, които твърдо залагат на подготовката точно за там и Глен, така че можем да очакваме изненадващи (надявам се в добрия смисъл) надпревари.