НАСКАР – Чейс Елиът най-после спечели

               Стана дума вече, че в последните седмици след подновяването на шампионата основни герои станаха Кайл Буш и Чейс Елиът, макар все още и двамата да нямаха победа през този сезон. Това вече се промени и Елиът взе реванш за (поне) двете пропуснати победи. Състезанието бе предвидено за сряда, но заради дъжд бе отложено за четвъртък и макар да бе прексънато за крато заради превалявания, все пак се състоя. Това бе и първи старт в четвъртък в историята на къп сериите, но да се върнем към основното. Чейс направи страхотно стратегическо състезание и този път той и екипът му бяха безупречни. Правилното решение за промяната на настройките за по-дълга серия изми донякъде срама от неделното фиаско. Самият Елиът заяви след финала, че се молел да няма прекъсване, защото тогава щял да загуби. Късметът обаче този път бе с него и го нареди до най-именитите пилоти с победи в топ дивизията преди да са навършили 25 години. Кайл Буш, Джеф Гордън и Джоуи Логано са единствените в историята с повече от седем приза спечелени преди да навършат 25. Чейс ще ги навърши на 28 ноември тази година –в края на сезона, така че има шанс да ги задмине. С успеха си Елиът си осигури място във финалната 16-ца, а в класирането е трети по точки зад Харвик и Логано.

               Кевин Харвик се оказа големият губещ в последната фаза от надпреварата, след като бе начело, но по-агресивното износване на гумите до отпрати до десетото място на финала. Този финал в топ 10 удължи серията му от класирания в първата десетка на 13 поредни, считано от края на миналия сезон. Кевин продължава да води в класирането, а Джоуи Логано ограничи щетите, като благодарение на етапната си победа и точки събра общо 49 от състезанието – точно колкото взе и победителя Елиът. С най-много точки от втория старт на Шарлът си тръгна Райън Блейни – 52(9+9+34) за двете си втори места в етапите и трето място на финала. Блейни имаше чудесно темпо в по-дълги серии, но явно не чак толкова дълги, колкото бе финалната – 59 обиколки. Това позволи на Дени Хемлин да го измести от второто място в последната обиколка и да ободри екипа на Джо Гибс. Другите трима пилоти на Треньора бяха съпътствани от многобройни проблеми и така и не успяха да влязат в сериозен спор за победата. Труекс остана девети, Ерик Джонс 26-ти, а Кайл Буш 29-ти. Кристофър Бел завърши 21-ви, така в топ 20 имаше само две коли на Тойота. Любопитно обяснение за представянето на японските автомобили даде Хемлин след състезанието. Според него конкурентите им от Форд и Шевроле имат предимство, защото техните модели са разработени за по-голямо притискане, докато модела Camry на Тойота е създаван по времето на по-слабото притискане. Това наглед просто обяснение може би е вярно до определена степен, но през миналата година не изглеждаше точно така, а правилата и задължителните елементи са същите като през 2019-та. Както и да, това тепърва ще се обсъжда, да видим какво още може да излезе от тази нишка в бъдеще.

               Неприятности за Хендрик моторспорт не липсваха въпреки победата на отбора. Алекс Боумън се удари в стената, по-рано при влизанията в бокса Уилям Байрон имаше контакт с Кори ЛаДжой. Джими Джонсън наглед нямаше кой знае какви проблеми, но от екипа му явно бяха по-предпазливи и консервативни, нещо нормално след дисквалификацията му от неделя. Финишира 11-ти и мисля че има за какво да съжалява, защото според мен имаха сили и за по-предно класиране. В момента Джими е 16-ти в класирането, но разликите са малки – между 13-то и 20-то място са 30. Битката там ще е оспорвана и най-сигурният начин за влизане в плейофите си остава победата.

               Като цяло отново добро състезание за пилотите на Шевроле и чудесно за Рики Стенхаус, който след серия от проблеми отново завърши в топ пет. Това е за втори път в сезона, а като добавим и полпозишна му за Дайтона 500, то Рики определено ще е претендент за място в пръвите 16. В момента именно той е на 20-тото място на 12 точки от Крис Бушиър, с когото си размениха отборите в началото на този сезон. Това ще е допълнителен стимул за Стенхаус да докаже на Джак Рауш, че не е трябвало да го освобождава и Рики ще се бори и заради тази причина.

               Стабилно представяне и на екипа на Ричард Чилдрес, като Остин Дилън явно има симпатии към това трасе, а Тайлър Редик продължава да се откъсва напред в битката на новобранците. Този път пред него финишира изненадващият му най-сериозен конкурент Джон Хънтър Немечек, но в класирането все още води Редик.

               Така в плътна битка сезона продължава – четири старта преди прекъсването и още толкова след него вече изминаха, което почти една трета от редовния сезон и в неделя в Бристол ще бъде старт номер девет за 2020-та. Там традиционно братя Буш са силни, а нито един от двамата все още не е взел победа през тази година. Ако трябва да залагам те ще са първи избор, с предпочитания към Кайл. След тях бих избрал Елиът и Джими Джонсън, както и двойката Хорвик и Труекс. Ще спра дотук, защото рискувам да добавя още имена и това вече няма да е прогноза, а изброяване на участници. Дано в Тенеси не завали отново, защото това вече ще е прекалено често, дори и за пролетният период.