Кевин Харвик взе 50-тата си победа, след като през цялото състезание не излезе от топ пет. Харвик завърши и двата етапа на четвърто място, а в края бе недостижим за съперниците си. В първото състезание след дългото прекъсване Кевин затвърди статистиките, че най-успешни са първите пет стартови позиции (вече 71 победи от 117 състезания) и спечели правото за участие в плейофите. В генералното класиране той продължава да пръв, вече с победа и сега много по-спокойно може да продължи по пътя към финала. Все още е твърде рано да се правят прогнози, но както е известно едно от най-силните трасета на Харвик е Финикс, а точно там през тази година ще бъде финалът на шампионата. Ако Кевин се класира, то всички прогнози сочат именно него като най-сериозен претендент. С този си победа „Хепи“ изпревари шефа си Тони Стюърт (с 49) във вечната класация и изравни постиженията на Нед Джарет и Джуниър Джонсън.
Смятаният за фаворит според букмейкърите Кал Буш на практика спомогна до известна степен за успеха на Харвик. Кайл трябваше да стартира четвърти, но се оказа единственият пилот (! От 40), чийто автомобил не успя да премине през техническият преглед на два пъти и потегли от дъното на колоната. Това премести Харвик на пета позиция, което бе добре дошло за статистиката. Буш бързо се проби път напред, но в средата на дистанцията се наложи да премине на няколко пъти през бокса за ремонти в следствие на контакти с други пилоти. В края на състезанието отново бе в челото, дори стигна до петата позиция, но недобре закрепено колело го прати при механиците му и изостана назад и завърши 26-ти. Предполагам, че ако не беше този проблем, Кайл щеше да влезе в битка ако не за победа, то поне за място в топ пет. Подобен проблем с незакрепена гума имаше и Джоуи Логано, което също му коства добри точки, а подобно на тях Мартин Труекс също се оплака от такъв проблем, но явно нещата се оправиха и Труекс успя да завърши шести. Пред него финишира Дени Хемлин, а Ерик Джонс измъкна в края осмото място, така че очаквано отборът на Джо Гибс бе на ниво, но малко по-ниско от очакваното. Под очакванията се приставиха и от екипа на Пенске, въпреки че Брад Кезловски спечели втория етап и води в 80 от обиколките, но в по-дълги серии колите на момчетата на „Капитана“ не успяваха да удържат темпото на останалите и потъваха в класирането.
И ако имаше някаква изненада, то тя беше донякъде от екипа на Хендрик моторспорт, но за съжаление бе едновременно и приятна и неприятна. Приятната бе дело на Алекс Боумън, потегли втори, потъна назад, после се завърна в челото, води на три пъти колоната за общо 41 обиколки и в крайна сметка завърши втори. С две думи - чудесно състезание за Алекс, който заслужено получи продължение на договора си с отбора до края на 2021-ва. За момента той е най-добрия пилот на Рик Хендрик и единствен победител за Шевроле. Чейс Елиът също може да бъде похвален за финала си на четвърто място, макар че през повечето време бе извън топ десет, в края успя да се справи и дори имаше възможност за малко по предно класиране, но определено бе по-бавен от Боумън. В края на първия етап Боумън бе изпреварен от Джими Джонсън и точно когато започнахме да хвалим седемкратния шампион той се предовери на сцеплението на колата си на уменията на Крис Бушиър и завърши в бетонната стена. Джими записа девет тура като лидер и бе на по-малко от обиколка от етапната победа но…ех Джими, ех Джонсън…както и да е, Джими бе доволен от колата, недоволен от себе си и обеща в сряда да бъде по-силен, да видим дали ще стане така. Джонсън все още няма победа, скоро ще станат три години и много вероятно това е последния му сезон в топ дивизията на НАСКАР и евентуалния последен шанс за рекордната осма титла. Това би трябвало да го амбицира допълнително, за да даде всичко от себе си в последната битка. Темата ще продължи разбира се и в следващите седмици. Така от пети Джими (само с една спечелена точка от това състезание) се смъкна до 12-та позиция в класирането за момента.
Уилям Байрон получи подарък от Джонсън и спечели първия етап, но малко по-късно подобно на него се предовери на гумите си и се удари в стената. Байрон продължи, но безнадеждно изостанал и завърши 35-ти. Така Хендрик се представиха смесено – втори и четвърти за Боумън и Елиът и 35 и 38 за Байрон и Джонсън.
Райън Нюмън се завърна и след сравнително добро състезание изостана в края и остана 15-ти, но завръщането на Мат Кенсет мисля че надмина очакванията на Чип Ганаси. След година и половина извън надпреварите Мат скочи без никаква подготовка в колата и завърши 10-ти (330-ти финал в топ десет от 666 старта). Кенсет за пръв път кара кола с такава спецификация, без тестове, тренировки и квалификация, но благодарение на опита и усета, който явно не е загубил се представи отлично. Любопитен съм как ще продължи нататък и дали ще успее да влезе в плейофите, което само по себе си ще е голям успех.
Като започнах с похвалите нека не пропускам третото място на Кърт Буш, седмото на Тайлър Редик и деветото на Джон Хънтър Немечек. И ако за ветерана Буш това не е изненада, то за Редик и най-вече Немечек е страхотно постижение. И двамата надделяха над далеч по-опитните си съотборници и заслужено получиха похвали от шефовете си. Малко разочароващо продължава да представянето на други две млади звезди - Коул Къстър и Кристофър Бел, но явно времето им за адаптация към колите в топ дивизията ще е малко по-дълго. Ако трябва да посоча обаче най-разочароващото представяне то това безспорно е на Рики Стенхаус младши – отпадна още в първата обиколка и дори не застана пред микрофона да каже какво е станало. Надявам се че в сряда Рики ще подходи малко по-предпазливо в началото, защото още няколко такива инцидента и може да се наложи да си търси друг отбор.
В сряда стартовата решетка ще е на базата на класирането от това състезание – първите 20 ще потеглят в обратен ред, което слага на първа редица Райън Прийс и Тай Дилън, следвани от Джоуи Логано и Клинт Бойер. Пилотите от 21-ва позиция нататък ще стартират в нормален ред, така както завършиха в неделя. Според предварителния списък на мястото на Рийд Соренцън в номер 77 ще видим Рос Частейн, Грей Голдинг пък ще замени Джей Джей Йели в 27. Екипът на Томи Баудиун Рейсинг няма да участва и така няма да видим колата с номер 7 и Джош Билики в нея. Възможни са и други промени, а изненади в подреждането може да има ако някой не успее да мине през техническия преглед.
И така. НАСКАР продължава и то ударно. Сряда срещу четвъртък от 2,30 часа и след това в неделя срещу понеделник от 1 часа след полунощ. А после и още.
Няма коментари:
Публикуване на коментар