НАСКАР подновява сезона в Дарлингтън в неделя

След 70 дневно прекъсване отново двигателите ще бъдат запалени тази неделя в Дарлингътн. НАСКАР е първият моторспорт шампионат, който подновява надпреварите си и както вече стана ясно, календарът ще претърпи сериозни промени. Все още няма яснота, как и къде ще продължи шампионатът след тези четири състезания (по две на Дарлингтън и на Шарлът), но скоро вероятно и това ще се избистри. Явно решението се действа постепенно и според ситуацията, което мисля, че е най-добрата стратегия. От Фокс Спортс обявиха, че планират да излъчат следващите 12 старта (където и да са те) и дори Ол Старс надпреварата (въпреки, че няма официална информация за това дали така изобщо ще има), което означава, че поне на теория състезанията ще продължат и след 27 май (когато е последното за момента официално обявено състезание). Според същата информация екипите на телевизията ще имат възможността да използват дронове за излъчване на надпреварата, като самите дронове ще могат да прелитат над трибуните за по-добри кадри. Това ще е възможно, защото както знаете публика няма да има. Самите коментатори пък няма да са на трасето, както обикновено, а ще следят и коментират надпревара от студиото(също като нас с колегата Боби Барболов). Все още не е ясно дали ще има репортери на трасето, но поне един би трябвало да има, за да взме интервю поне от победителя.

Стана ясно и как ще бъде определена стартовата решетка за три от четирите състезания(същото важи и за другите две серии – Иксфинити и пикапи). Според регламента, когато поради една или друга причина няма квалификация стартовият ред се определя според класирането. В НАСКАР основното класиране е на тимовете (колите), тоест дори даден автомобил да е каран от различни пилоти, то общия рой точки спечелен от всеки е решаващ. Според това класиране лидер е Кевин Харвик с точка пред Джоуи Логано, а трети е Чейс Елиът. Те ще са първите трима с правото да изберат бокса си, но не е сигурно, че ще стартират от тези позиции, защото бе решено да се тегли жребий за разпределение на стартовите позиции. За да има обаче някакъв вид справедливост пилотите ще бъдат разделени на няколко групи. Първите 12 в класирането ще участват в жребий за първите 12 позиции, пилотите от 13-24 място са съответните позиции и така до края, като последни ще стартират пилотите от извънчартарните тимове. Това решение ще се приложи в първите две и четвъртото състезание, а за Шарлът 600 ще има квалификация, като подробности за нея все още няма.

Другата анонсирана промяна ще бъде при първото прекъсване. Поне за неделя е сигурно, че служебното прекъсване ще бъде след края на 30-тата обиколка и тогава класирането ще бъде „замразено“. Първите 20 пилоти в този момент получават правото да посетят бокса, когато питлейна бъде отворен, а в следващият тур останалите 20 ще ги последват. Веднага след това отново първите 20 ще имат правото да спрат отново, както и обиколка по-късно останалите 20. Ако при някое то тези спирания пилот се забави и излезе след колата за сигурност, то той ще отиде в дъното на своята група при рестарта. На практика това означава, че ще има по две спирания за по две гуми, с цел бърз стоп, но има вариант някой да решат да спрат само веднъж. Всички останали правила за спиранията ще важат, като превишаване на скоростта, ранното слизане на механици, повече механици или преминаване през повече от две съседни  „клетки“, спиране извън зоната и всичко останало, което може да доведе до наказания. Звучи малко сложно на пръв поглед, но идеята е ясна – опит за ограничаване на предпоставките за инциденти в питлейна. Когато след 30 обиколки почти 40 автомобила спрат при механиците си вероятността от инциденти е по-голяма, така че разделянето на две групи е може би разумно решение.

Всичко останало по принцип би трябвало да бъде непроменено, като официално се забранява общото събиране при никакъв повод, дори и за празнуване на победата, ръкостискане, пляскане на ръце и прегръдки и изобщо всякакъв физически контакт. Предполагам по тази точка ще има глобени след състезанието, но да видим.

Няколко думи и за очакванията и претендентите.

В Дарлингтън според статистиката общо 70 от 116 старта са спечелени от първите пет позиции в решетката, като 20 от тях са от полпозиция. Последно обаче, полпозицията носи и победа на Кевин Харвик през 2014-та. Любопитното е, че това е и единствената победа от първа стартова позиция през 21-ви век. Преди това последният победител потеглил като лидер е спечелил през 1997-ма и това е Дейл Джарет, а на два пъти преди него същото е правил и Дейл Ърнхард старши на два пъти през 90 и 93.

Джими Джонсън е с три победи тук, последната от които през 2012, а Дени Хемлин е с две, но с много добра статистика за финали в топ пет(7) и топ десет(11). Дени има и три втори места, а като цяло той, Джонсън и Харвик са най-добрите резултати в топ 5 и 10. Към тях се присъединяват и ветераните Райън Нюмън (13 топ десет) и Мат Кенсет с 12. Кенсет е и с най-много стартове тук – 25, следван от Харвик и Кърт Буш с по 23.

В последните десет години в Дарлингът обикновено превес имат пилотите на Тойота, през миналата спечели Ерик Джонс(като стана и най-младият победител тук), през 2017-та Дени Хемлин, преди него Мартин Труекс(2016) младши и Карл Едуардс(2015), Мат Кенест през 2013-та и отново Хемлин през 2010. През 2018-та победата бе за Брад Кезловски и Форд, а Харвик (2014), Джжонсън (2012) и Реган Смит през 2011 печелят с Шевроле. За Смит това е и първата победа в кариерата, а в далечната вече 1980 първа победа в топ дивизията тук печели и Тери Лабонте.

Доминацията на Тойота в последните години е подплатена и с лидерството по брой обиколки начело от техни пилоти. Кайл Буш е със 716 тура, Хемлин с 562, а Труекс 232. Все пак Харвик(581) и Джонсън(554) не отстъпват много по този показател, а с най-много обиколки като водач на колоната, но без победа е Кърт Буш – 360. Всъщност лидер по този показател е Кайл Ларсън  - 500 обиколки начело без победа, но той няма да участва. Ларсън е с шест старта тук, като пет пъти е завършил в топ 10 и три пъти в топ пет, така че има за какво да съжалява. Кърт Буш пък притежава рекорда за най-малка разлика на финала в ерата на електронните измервания от само две хилядни разлика, за негово съжаление не в негова полза. Това се случва през 2003 година, ставало е дума за невероятната му битка с Рики Крейвън. Същата разлика от две хилядни е регистрирана и на Таладега през 2011-та.

Прогнозите на букмейкърите дават най-сериозни шансове на Кайл Буш(6 към 1), веднага след това на Дени Хемлин(7 към 1) и еднакви шансове за Харвик и Труекс. Чейс Елиът е с близък до техния коефициент, а след него с равни шансове (10 към 1) са Кезловски и Логано, а Алекс Боумън затваря първата осмица. В топ десет попадат още миналогодишният победител Ерик Джонс, следван от Кърт Буш, който не е печелил никога на това трасе.  Моето очакване е по-скоро за изненада, като да речем победа на Уилям Байрон или пък Райън Нюмън, а дори и Джонсън и Кенсет, но ветераните ги слагам, само защото на базата на богатия си опит имат повече шансове за добро представяне без никакви тренировки преди това. Може обаче и да греша, ще видим.

Според анализатори много е вероятно пилотите да са по-предпазливи в началото и за разлика от други години и няма да има инциденти в началото, но честно казано не съм сигурен, че ще е така. Вероятно е да има нетърпеливи да натиснат газта и да се опитат да спечелят особено след толкова дълга пауза. Сигурен съм само в едно – очакват ни вълнуващи състезания и лека полека живота се връща в нормалните си рамки, дано.