Най-после имам повод да напиша нещо радостно – НАСКАР се
завръща на 17-ти май! Решението се очакваше, в последните дни все по-упорито
изтичаше информация, но вчера (30 април) бе официално потвърдено.
Честта сезона да бъде подновен ще има трасето в
Дарлингтън на17-ти май, като надпреварата ще бъде в неделя, а веднага след това
в сряда 20-ти май ще има още едно състезание пак там. По принцип този уикенд бе
предвиден за Ол Старс, но по-рано стана ясно, че такава надпревара едва ли ще
се проведе през 2020. Следващото трасе ще бъде овала в Шарлът, като знаменитите
600 мили ще се състоят на предварително обявената си дата – 24-ми май. Отново
веднага след това отново в сряда (27-ми) ще има още един кръг от къп сериите.
Всички надпревари ще бъдат без публика, както се и очакваше, а всички екипи ще
бъдат редуцирани до минимум. Излишно е да подчертавам, че всички ще бъдат
тествани и максимално изолирани, а препоръчителните дистанции ще бъдат спазвани
(надявам се).
За момента става ясно, че всяко състезание ще бъде
еднодневно, тоест няма да има тренировки и дори квалификации, като единствено
за Шарлът 600 квалификация ще има. Все още не е ясно и как ще се определя
стартовата решетка и дали няма да има поне кратка загрявка преди старта.
Надпреварите в неделните дни ще са с обичайната си дистанция, докато тези в
сряда ще са по-къси. Дарлингтън на 17-ти ще е 400 мили, а в сряда 500
километра, а Шарлът както вече стана ясно ще си е 600 мили в неделя и 500
километра в сряда. Любопитното е, че са наместени и два старта на Иксфинити
сериите и един при пикапите в понеделник-вторник.
В слуховете в последните дни се спрягаха и следващите
арени в началото на юни, а именно трасетата в Атланта и Хомстед, но в официалното
съобщение не се споменава нищо за тях, поне засега. Вероятно в следващите дни и
седмици календарът на НАСКАР ще претъпи още промени, но какви мога само да
гадая. На базата на въпросните слухове е възможно някой от състезанията да се
проведат в събота-неделя, така както по принцип бе предвидено това да се случи
в Поконо, но вероятно те няма да са много. Желанието на ръководството на НАСКАР
е да се проведат всичките 36 старта, било то и не на същите трасета, на които е
предвидено. Ясно е обаче, че целта е да се навакса със състезанията от редовния
сезон, за да може финалната му плейофна част да запази предварителния календар.
Ако нещата се задържат така или пък дори по-добре (с пандемията), то такъв
сценарий е напълно възможен.
Сега няколко неща и за новостите в НСАКАР, след като
стана ясно, че сезонът ще продължи. Миналата неделя по време на виртуалната
надпревара в Таладега, в интервю Райън Нюмън обяви, че е напълно здрав и смята
че е готов да се завърне зад волана. Това бе очаквана новина, която вече е подплатена
и с дата – 178-ти май. Тогава в автомобила с номер 6 отново ще видим Нюмън, а
Рос Частейн, който го заместваше ще се съсредоточи в Иксфинити сериите.
Всъщност именно Частийн бе един от фаворитите за мястото на Кайл Ларсън в икпа
на Чип Ганаси. Рос Частийн по принцип има договор с Ганаси и бе една от
възможностите за пилот на номер 42. Другата кандидатура бе тази не бившия пилот
на екипа, но с номер 1 – Джейми Макмъри. Той се оттегли и се изявява като
анализатор и тв коментатор, но добрите му отношения с отбора, както и с
повечето спонсори го правеха чудесен вариант за Ганаси. Чип обаче изненада
всички, като преди няколко дни обяви решението си – Мат Кенсет. Мат на практика
остана без отбор в края на 2017-та, а през 2018-та направи 15 старта за екипа
на Рауш Фенуей с номер 6, където се редуваше с Тревър Бейн. През миналата
година Мат участва в няколко старта от полу-професионалните серии, по-скоро за
да напомни за себе си и успя да спечели някой от тях и то в силна конкуренция с
млади пилоти от топ дивизиите. В кола от топ дивизията на НАСКАР обаче Кенсет
не е сядал от Маями 2018-та. Въпреки това Чип Ганаси заложи на него, вероятно
заради опита и добрите му отношения с Кърт Буш, който е другия пилот на тима.
Мат Кенсет има 665 старта в къп сериите и 39 победи, а особено впечатляващо е
че има 329 финала в топ десет, почти половината от всичките си стартове. Отделно
от това Мат почти винаги е завършвал сезона в топ десет в крайното класиране и
все пак да не забравяме, че е шампион за 2003-та (последната преди да бъде
въведена плейофната система). С Кърт Буш са били съотборници в началото на
2000-те и като цяло имат отлични отношения, което също е позитивно. Проблемът
може би е във факта, че Кенсет е на 48 години и според статистиките пилот на
възраст над 45 години не е успял да спечели титлата в обозримото минало, а дори
и на пръсти се броят пилотите над 45 печелили и отделни състезания. Това
всъщност са Марк Мартин и Дейл Джарет,
съответно на 50 и 48 през 2010. Тук е
мястото да отбележим, че Джими Джонсън ще навърши 45 през септември, а Кевин
Харвик през декември. Това е според тезата на тези, които смятат, че НАСКАР
вече е спортът на по-младите пилоти.
Спорът дали младите ще имат превес над ветераните
мисля е вечен, поне в последните години опитът надделява над младостта, така че
ще видим. Нужно е да се спомене също така, че от НАСКАР са допуснали Нюмън и
Кенсет да се състезават за титлата през тази година. Споменавам това, защото
според правилника на сериите, в битка за титлата може да участват пилоти състезавали
се във всяка една надпревара от сезона, като тези, които пропускат състезания
по здравословни причини се нуждаят от подобно разрешение. Такъв е случаят с
Райън Нюмън, а жеста към Мат Кенест е в резултат на факта, че от началото на
годината са изминали само 4 състезания (поне така пишеше един от американските
анализатори), пък и екипът на Ганаси се нуждае и от точките си за втория
автомобил в отборните битки.
Така подновяването на шампионата е вече близко, но все
пак има още поне две (към момнета) виртуални състезания – тази неделя в Довър и
следващата събота в Мартинсвил. Това ще ни даде възможност с колегата Боби
Барболов да загреем за реалните състезания и надявам се всички тези планове да
се осъществят, за да може постепенно всички останали надпревари да се
възобновят.

Няма коментари:
Публикуване на коментар