В неделя Бристол напълно оправда името си и предложи страхотни гладиаторски битки в „последния велик колизеум“. Състезанието бе много динамично и предложи много емоции, донесе и нови изненади.
За втори път Брад Кезловски получи подарък от Чейс Елиът и спечели, като този път Елиът трябва да се сърди на себе си. В късната си битка с Логано, Чейс опита невъзможното и логично не успя и двамата бяха класирани 21 и 22. След финала Елиът пое отговорност за инцидента, но смяташе, че това е просто твърда битка, докато Логано смяташе, че Чейс му дължи извинение. Любопитно е как при двамата се случи така, че за един сравнително кратък период изпаднаха в ситуацията на другия и как поведението им се поляризира. В кариерата си Джоуи Логано се е замесвал не веднъж в подобни ситуации и най-често излизаше с оправданието „… това е просто твърда борба…просто състезания на къси трасета…“. Когато обаче през миналата година Дени Хемлин му отговори по същия начин, Джоуи не бе доволен, сего също очакваше извинение. Самият той никога не е смятал че дължи извинения някому и точно това дразнеше потърпевшите му колеги. При Елиът нещата се развика много по-бързо. В Дарлингтън бе завъртян от Кайл Буш и реакцията му бе красноречива, както и позата на обиден в следващата седмица. Когато спечели битката с Кайл при пикапите си позволи да празнува в стил „Роуди“ победата си, нещо което определено си бе леко заяждане с Кайл Буш. Сега в позицията на виновен (по-скоро отговорен) за ситуацията с Логано, Елиът не смята да се извинява. Някой би казал карма. Така е, никой не е застрахован от грешки, трябва обаче нещата да се оценяват коректно. Конкретно в този случай Елиът се надцени, независимо, че Логано достатъчно го раздразни с побутванията си малко по-рано, но това са надпреварите на късите трасета. Както казват понякога Наскар е контактен спорт.
В този ред на мисли по-ранният инцидент предизвикан от Джими Джонсън и довел до отпадането на няколко пилоти според мен е в графата неволни грешки. Сред феновете се разрази сериозна буря от негодувание срещу коментара на Джеф Гордън, който по време на състезанието оправда Джими, но според мен Гордън бе напълно прав. И макар да става дума за бившият му отбор и неговото протеже, Джеф бе обективен на базата на опита си в подобни ситуации.
Малко обаче и по темата за темпото и разпределението на силите до момента. Девети старт за сезона или точно една четвърт от него измина. До края на редовния има още 17 състезания и вероятно още изненади, но като цяло вече има оформена тенденция. Тя сочи подем при Шевроле и ако грешките в стратегията и инцидентите в края бъдат избегнати то тимът може да доминира изцяло. Логано спечели във Вегас, след като Блейни и Боумън спряха в бокса, Кезловски пък на два пъти спечели след проблеми за Елиът. Дени Хемлин също взе победата в Дарлингът след завъртането на Чейс. На теория екипа на Хендрик Моторспорт можеше да е с вече 5 победи, но на практика има само две. 10 спечелени етапа от техните пилоти, най-много обиколки начело и най-добри показатели за позиции в колоната – всичко това показва сериозен прогрес спрямо последните два, дори три сезона. Доброто темпо на другите представители на марката също са в полза на тези наблюдения. От друга страна непостоянното представяне на Форд, въпреки успехите (пет победи за тях до момента) ги оставя на второ място, макар Харвик, Логано и Кезловски да са с добър актив от точки. Блейни също, но той все още не е спечелил победа. Добре изглежда на моменти и Мат ДиБенадето, а най-приятната изненада е Джон Хънтър Немечек.
При Тойота нещата не са такива, каквито бяха през миналия сезон. Правилата и колите са почти същите, но постиженията никакви ги няма. Две победи за Дени Хемлин, но не така категорични и нито една за Кайл Буш и Мартин Труекс. Предполагам, че нещата ще се стабилизират скоро и Кайл и Мартин ще вземат победи, но видимо всичките Тойоти изпитват трудности в състезанията. Хемлин обясни, че тяхната кола е с концепция за по-малко притискане и правилата и пакетите с по-високо притискане не са в тяхна полза, но през миналата година това не им пречеше. Може би просто конкурентите намериха по-добри решения и сега японците ще трябва да наваксват.
Доброто представяне на Шевроле дава основание да
очакваме и най-после Джими Джонсън да прекъсне тази ужасно дълга серия без
победа. Точно три години от поледената му такава или общо 104 състезания е
много дълъг период. Според анализаторите именно Джими е следващият пилот, който
ще спечели, дори още тази неделя в Атланта. Там той има пет победи, а трасетата
с дължина миля и половина винаги са били добри за него. Това в комбинация от
доброто темпо в последните състезания би трябвало да е сигнал за завръщането на
шампиона.
Девет състезания, шестима победители трима от тях двойни - Хемлин, Логано и Кезловски. Боумън, Елиът и Харвик с по една, а към тях с най-големи шансове да се присъденият освен Джонсън и Блейни имат Кайл Буш и Мартин Труекс, Кърт Буш и Клинт Бойер, както и някой от пилотите на по-малките отбори с Шевроле – Стенхаус, Остин Дилън и Редик. Поне така изглежда най-вероятно с оглед на представянето им до момента.
Ако да речем Райън Нюмън и Мат Кенсет спечелят то това не би било особена изненада, като се вземе предвид опита им, но ако да речем Бъба Уолас или пък Тай Дилън го направят то това вече ще е изненадващо.
Наскар отново влиза в поредицата неделя-сряда-неделя, а скоро очакваме и официалното потвърждаване на продължението на календара. До момента освен Атланта, Мартинсвил, Маями е Таладега на 21 юни нищо друго не е потвърдено. Според прогнозите след това ще се запази двойния уикенд в Поконо (27-28 юни), след това около 4-ти юли на Индианаполис и седмица по-късно в Кентъки. Прокрадват се слухове за Ол Старср състезание в средата на седмицата в Шарлът, но все още не са потвърдени, а евентуално би могло да има и още едно състезания през седмицата – това в Канзас. Вероятно е също както на Поконо в събота и неделя, да се повтори и в Мичиган, но преди официалната информация да бъде оповестена всичко остава в категорията слухове.
Няма коментари:
Публикуване на коментар