НАСКАР Блейни спечели Таладега в понеделник

               Райън Блейни го направи отново – спечели пролетното (много условно казано) състезание в Таладега и отново бе на сантиметри пред втория, този път това бе Рики Стенхаус. Надпреварата в Алабама бе отложена с ден заради дъжда, а в понеделник също валя и доведе до едночасово прекъсване, но след това продължи до края, че и отгоре. Финалът бе в овъртайма и той добави още три обиколки към дистанцията, което пък се превърна в проблем за част от пилотите, които нямаха достатъчно гориво. Но всичко по реда си и нека тук да внеса и малко разяснения относно случката в гаража на Бъба Уолас.

               В понеделник стана ясно, че в гараж номер 4 (гаражите се разпределят спрямо класирането обикновено, но този път нямам идея дали е така в случая, макар това да няма значение) е намерена примка, подобна на бесило. Новината се разпространи бързо и имаше огромен отзвук. Стана ясно, че член на екипа е видял този клуп и веднага е направен асоциацията с ку-клус-клан, а с оглед на събитията от последните седмици това е доста тревожно. Отделно от това в неделя през деня в близост до трасето имаше шествие на привърженици на южняшкото знаме. Колона от автомобили развяваха знамената на Конфедерацията в знак на протест срещу тяхната забрана. Всичко това доведе до реакция на съпричастност от страна на всички пилоти и отбори към Бъба Уолас. В началото на официалната част неговият автомобил бе избутан отпред и всички изразиха своята подкрепа за него. Много емоционално, много трогателно и по мое мнение правилно всички показаха, че са против разделението и расизма. За съжаление историята с примката се оказа пресилена. Местните власти заедно с 15 агенти на ФБР (както официално бе съобщено) проведоха разследване и установиха, че въпросното въже е там още от миналата година и всъщност е част от механизма за отваряне на вратата на гаража. Така на практика се оказа много шум за нищо и макар жеста на НАСКАР да беше наистина добронамерен и решителен знак за разграничаване от подобни прояви. Няма място за расизъм и разделен

ие в спорта, това е повече от ясно, но търсенето на теле под вола е още по-малко нужно. С такива пресилени „инциденти“ нещата се разводняват и стават дори малко смешни. Честно казано не мога да разбера, как ветераните сред механиците не се сетиха, че въпросното въже го има там поне от година. Стига толкова по темата, защото наистина става нелепо.

               Надпреварата на Таладега се получи страхотна – според статистиките е имало 56 смени на лидерите и много изпреварвания в колоната. Нямаше и големи инциденти, обичайни за суперспийдуей трасетата. Мерките взети от НАСКАР за намаляването на скоростта посредством малките, но както се видя оказващи сериозно влияние промени явно даде резултат. От старта до финала имаше напрежение, постоянни смени на лидери и няколко интересни тенденции.

               Първо победата на Блейни бе заслужена с оглед на цялостното му представяне в последните няколко старта, включително и на Таладега. Той води най-много обиколки – 63, а работата на екипа на Пенске бе наистина впечатляваща. Триото Блейни-Логано-Кезловски показа страхотна отборна игра и макар в края Логано и Кезловски да изостанаха, то цялостното им представяне бе страхотно. Те бяха надлъгани в края на първия и края на втория етап, но в края все пак Блейни успя да се пребори. Конкуренцията обаче беше много голяма и тя очерта другите основни впечатления.

               Шевроле затвърдиха доброто си темпо и Тайлър Редик е новото откритие. Редик спечели първия етап и бе начело и в края, което отново показа качествата на младия пилот. Пред него сега има две възможности – да остане в тима на Ричард Чилдрес и да помогне за възраждането му или да приеме място в някой от топ отборите и да се бори за победи и титли веднага. Ще видим какво ще избере, аз предпочитам да стане първото. Шевроле имат страхотна кола, това показват и резултатите на Рики Стенхаус и Бъба Уолас в последните надпревари, които са пилоти на малки отбори. Вероятно ще продължат да доминират като скорост остава да го направят и като победители. Това ни води към третото.

               Хендрик Моторспорт е топ тимът на Шевроле, но все още е само с две победи и много изпуснати шансове. Включително и на Джими Джонсън, който имаше възможност да атакува победата на Таладега, но бе завъртян от Харвик. Елиът пък попадна в „сандвич Пенске“ и отпадна. Уилям Байрон и Алекс Боумън бяха бързи, като първия потегли от дъното и стигна до челото за 11 обиколки, а втория води в 12. Кърт Буш от екипа на Чип Ганаси също е на ниво, проблеми обаче имаше Мат Кенсет, чието завръщане нещо не се получава добре напоследък. Въпреки това двата тима тепърва ще печелят и вероятно ще пратят поне един представител до битка за финала. Там ще ги чака поне един пилот на Пенске и поне един на Тойота, макар последните да имат сериозни проблеми с темпото. Това е четвъртото.

               Тойота имат проблем – Кайл Буш все още не е спечелил победа през тази година, но по-неприятното за него е че рядко е в позиция да се бори за такава. Мартин Труекс успя да спечели на Мартинсвил, но като цяло не е на очакваното ниво. За Ерик Джонс дори няма да споменавам нищо – щеше да е голям късмет ако бе спечелил на Таладега, но Блейни бе много твърд в битката си и честно казано заслужаваше повече победата. Дени Хемлин е с три победи – най-много от всички до момента и изглежда той все пак намира начин да извади максимума от всяка ситуация. В средата на редовния сезон той е с най-сериозни шансове за финал от отбора, ако представянето му остане такова. Може би пък Дени го заслужава.

               Петото е преставането на Форд. Пенске вече се утвърдиха като лидери на марката, Стюърт-Хаас им отстъпват. Както и при Шевроле обаче малките отбори имат подем, който все още няма обяснение. Отчасти това е и заради липсата на тренировки и по-малкото хора в екипите, но вероятно има и други причини. Ще видим. Само ми се ще да отбелажа отново доброто представяне на Джон Хънтър Немечек, атрактивния финал на Арик Алмирола (осми поред финал в топ десет на Таладега – изравни постижението на Дейл младши) и този път най-после видяхме Коул Къстър в челните позиции. А да и добръ състезание за Крис Бушиър.

               Сега предстои двойният уикенд на Поконо, място пълно с изненади. В събота и неделя ще има състезания, а специфичният триъгълник изисква доста умения, така че ще бъде интерсно да видим кой как ще се представи. Ще е добре и да се види прогреса и регреса в двете състезания, така ще проличи кой и как успява да реагира на условията без да има тренировки. Това пък очертава и една нова тенденция за състезания без тренировки в близко бъдеще, но засега това е само дискусия.