Мартин Труекс спечели първата нощна надпревара в Мартинсвил и стана седмият победител от началото на сезона в НАСКАР. Пилотът на Джо Гибс отсрами екипа на Треньора, след като и тримата му съотборници останаха далеч назад в класирането. Ако не бе представянето на Труекс бих казал че това бе пълен провел за Тойота, но той победи два много силни екипа – Пенске и Хендрик и взе 27-та си победа в кариерата. Надпреварата не започна добре за Мартин, след като в началото започна да изостава, а след това получи наказание. В края на втория етап едва не бе затворен и с обиколка, но в последната фаза бе недостижим. Странно е, че нито Хемлин нито Кайл Буш успяха да се доближат дори до неговото темпо, но в края дори изключително бързият Блейни също не успя и остана втори.
Битката в Пенске заслужава внимание. Райън Блейни потегли пръв и още преди първото прекъсване бе затворен с обиколка от Джоуи Логано, който потегли трети. Блейни бързо се върна обратно, после получи наказание и пак потъна назад, а в края на втория етап бе съвсем близо до победата, но не успя да настигне Джонсън. Подобно бе и представянето на Кезловски, но една стъпка назад от Блейни. Логано пък изобщо не напусна челните позиции през цялото състезание и води в най-много обиколки. Въпреки това и двамата му съотборници бяха по-бързи от него в определени моменти и завършиха пред него. Колкото до упоритото му блокиране и на двамата на няколко пъти, то това е просто Логано – труден за изпреварване независимо дали си му съотборник. На фона на договорите на пилотите, Лугано и Блейни са с контракти в следващите години, а Кезловски все още не е подписал нищо за следващия сезон. Не знам дали Брад ще остане в тима, но от началото на годината забелязвам, че битките му с Логано са с една идея по-твърди от предишните години, но може и да си въобразявам. С Мат ДиБенадето на седмо място Роджър Пенске би трябвало да е доволен – топ 7 и за четирите автомобила.
Рик Хендрик също би трябвало да е сравнително доволен от пилотите си – топ десет и за четиримата. Състезанието за тях премина с много перипети и в край на сметка Елиът отново бе най-напред в класирането – пети. Джими Джонсън остана десети, но направи един страхотен втори етап, който спечели и дори за момент изглеждаше сякаш ще може да се бори и за победата, но в края темпото му не бе толкова добро. Боумън и Байрон имаха доста проблеми, но успяха и като цяло би трябвало да са доволни.
Кърт Буш също бе на ниво, но така и не успя да се бори за челото, а Кевин Харвик имаше сериозни проблеми в края. В колата на Харвик имаше проблем с охлаждането, както стана ясно от думите на тийм шефа му Родни Чилдрес. Така в края на надпреварата той просто нямаше сили да се бори и изостана, а имаше шансове за топ десет, дори топ пет. Най-сериозни обаче бяха проблемите на Остин Дилън и той буквално прегря. През цялото състезание му даваха пакети с лед да се охлажда, след като спуканата гума в началото бе повредила част от охлаждането и вентилацията в автомобила му. Остин се прибра в бокса и слезе от колата за да бъде откаран в медицинския център, а както стана ясно всичко е наред с него. По принцип той имаше готовност да пропусне старта в Мартинсвил, защото съпругата му трябва да роди всеки момент и за негов заместник бе повикан ЕйДжей Алмендингер, но Дилън все пак стартира.
Може би един от най-щастливите пилоти преди, по време и след състезанието бе Бъба Уолас. Даръл Уолъс младши, единственият тъмнокож пилот в НАСКАР е във фокуса на медиите в последните седмици. Именно той призова флаговете на Конфедерацията да бъдат премахнати и това се случи точно преди състезанието. Новината зарадва Бъба и той бе окрилен и направи едно от най-добрите си състезания. Уолас бе със специално оцветяване на колата си и през цялата дистанция бе конкурентен, а макар че остана 11-ти зад Джонсън на финала Бъба бе доволен от представянето си.
Доволни трябва да са и по-малките отбори особено екипът на Роуш Фенуей от Райън Нюмън и Крис Бушиър, а от пилотите на Форд чудесно състезание за Майкъл Макдауъл и Кори ЛаДжой.
Сега престои Маями, а там обикновено сезонът приключваше. В последните години това си беше шампионското състезание и бе печелено от пилотите вземащи титлата. Миналогодишният победител и шампион Кайл Буш все още е без победа през тази година и това е отличен шанс за него. Предполагам същото си мисли и Джими Джонсън, а и повечето останали пилоти. Дано времето да е ок за състезанието в неделя, защото ни очаква страхотно шоу там.
Няма коментари:
Публикуване на коментар