„Сблъсъкът“ на Дайтона се получи доста буквален в
първия официален старт за годината в НАСКАР. Надпреварата, която е извън
шампионата завърши с масова катастрофа в която участваха 17 от 20-те коли на
трасето. И това ако не е буквален сблъсък…Но да караме поред.
Според регламента стартовата решетка се определя след
жребий, в който участват тийм шефовете и просто си теглят номера с позиции. Така
на случаен принцип пилотите се подреждат и стартират, а тези които сменят
колите си поради някаква причина с резервните (като Чейс Елиът и Дене Хемлин)
стартират последни.
Това което видяхме вчера само загатна какво да
очакваме, без претенции всичко да продължи по същия начин. Правя тази уговорка
за тези, на които състезанието им се е сторило скучно, поне на част от
американските фенове бе така, съдейки по коментарите в нета.
Пол Менард поведе (той тръгна пръв) и бързо се оказа,
че колите се държат доста по-добре в горната част на трасето, докато в средната
и долната стават доста нервни и непослушни. Това определи и тактиката - следване на лидера и колкото и опити да
имаше са постояване на втора и трета колона те не постигнаха особени успехи.
Приятно бе да се види ентусиазма на Дани Суарес (особено през неговата екшън
камера на каската) и ако не беше инцидента в края може би именно Дани щеше да
спечели много симпатии с маневрите си и изпреварванията. Нямаше особени разлики
в стратегиите, но пък и състезанието на два пъти бе спирано заради дъжда. Това
накъсване не позволи на разгръщането на по-различните тактики, които съм
сигурен че са кроили някой от екипите. Имаше разбира се и наказания за
превишена скорост в бокса за Арик Алмирола
и такова за твърде ранно слизане на механик за Суарес.
В общи линии никой не успя да измести Пол Менард от лидерската
позиция, но като че ли нямаше и много опити за това. Първият по-сериозен се
оказа този на Джими Джонсън и …меле. Джонсън опита да слезе на по-ниска линия,
но от повторенията се видя, че колата му трепна и тръгна към тази на Менард. В
резултат двамата загубиха сцепление, подпряха се и номер 21 се завъртя, като
помете няколко коли, а останалите просто нямаше как да избегнат колегите си.
Така само Кърт Буш, Джоуи Логано и Райън Блейни се измъкнаха и не участваха в инцидента.
Маллко след това заваля силно и
състезанието бе прекратено.
Джими обясни след финала, че е виждал идването на
дъжда и е започнал да се подготвя за атака още в предишните обиколки, а когато
опита изпреварването според него Пол Менард е пробвал да го блокира. При
повторенията изглежда, че Менард не мръдна от линията си, но в интервюто си
каза, че когато видял атаката на Джонсън е опитал да го блокира и после вече не
е разбрал какво става. Не искам да оправдавам единия или другия, нито пък да ги
обвинявам – в интернет феновете избухнаха достатъчно. Честно казано уморих се
да чета мнения за и против. След обясненията на двамата и анализа на Джеф
Гордън и Даръл Уолтрип (между другото и тях феновете не пощадиха) в мен се
затвърди впечатлението, че това просто бе състезателен инцидент. За съжаление
обаче със сериозни последствия (не здравословни за щастие) за повечето пилоти.
Не знам защо при положение, че самият Пол призна, че е опитал да блокира, след
като видя повторението наблегна на агресията на Джими, а пък и самият Джонсън
не бе особено убедителен и това пося съмнения. Както и да е победата е за номер
48 и въпреки че не носи точки, това е отлична новина за седемкратния шампион.
Добра новина е и първата стартова редица за Дайтона 500 на неговия отбор в
лицето на Уилям Байрон и Алекс Боумън и трето и четвърто място за него и Чейс Елиът. За 500 мили обаче
ще си говорим в следващите дни, сега да довърша за Клаш-а(стига толкова за
краша).
Кърт Буш и екипът му предявиха претенции, че Джонсън е
пресякъл двойната жълта линия при изпреварването срещу Менард, но от НАСКАР
обясниха, че това е в следствие на избутването от страна на номер 21. Между
другото Джонсън сподели, че ако е на мястото на Кърт Буш и той би поставил
същия въпрос, нормално е да се провери дали не може да се спечели с протест.
По-любопитно за мен обаче бе мнението на другия Буш – Кайл. Не за инцидента, за
него каза, че няма представа какво точно е станало, но са се ударили и след
това са ударили и него и толкова. Това което ми стана интересно се отнася за битката
на трасето. Кайл сподели, че колите на Форд все още са по-бързи от неговата
Тойота, а пакетното им придвижване ги прави трудни за изпреварване. За да можеш
да минеш пред тях трябва да разкъсаш формацията им и да ги атакуваш поотделно,
нещо което и той и Дени Хемлин опитваха. Това ще бъде едно от нещата, които ще
е интересно да се види на Дайтона 500. Както и разбира се преди това на дуелите
в четвъртък, който ще определят стартовата решетка от второ до 40-то място.
Няма коментари:
Публикуване на коментар