Дени Хемлин спечели Дайтона 500, какво научихме от първия старт?

Втора победа в Дайтона 500 за Дени Хемлин и прекъсване на серията от 47 състезания без победа. Това на практика поставя Дени в изключително изгодната ситуация да се подготвя сериозно за плейофите, защото само непредвидени обстоятелства биха го лишили от участие в 16-цата. Сериозна заявка от негова страна, а опитът и талантът му са предпоставка най-после да стигне до титлата. Или поне да битката за нея.

Какво обаче се случи зад него? Кайл Буш завърши втори и бе видимо недоволен от това, но му прави чест, че игра за отбора. Реално именно Буш запази гърба на Хемлин и не позволи на Логано и Макдауъл да стигнат до лидера. Кайл заяви, че това е бил един от най-добрите му шансове за победа, но не се отказва и ще опита отново догодина.

               Джоуи Логано направи отлични рейдове в края на първия етап и особено на финала, но не успя да спечели, въпреки това събра 52 точки от състезанието, точно колкото има и Дени Хемлин. Логано предизвика дебат след като обвини Майкъл Макдауъл, че е очаквал подкрепа от него, след като и двамата са пилоти на Форд. Майкъл пък отвърна, че от отбора не му плащат за да подкрепя Логано, а е избрал да се движи зад колата, която според него е в по-добрата позиция да спечели и респективно да го издърпа напред. Това породи доста коментари, разбира се предимно на фенове, които оплюха или пък похвалиха пилота с номер 34, в зависимост от пристрастията. Всъщност Макдауъл гледаше собствения си интерес, както и този на отбора, още повече че подобен шанс рядко се явява за екипа им.

Ако трябва да отличим пилот с поддържаща роля то това трябва да е Райън Блейни. Той помагаше на съотборниците си през цялото време, започна още от дуелите. С негова помощ Логано спечели втория дуел, пак с подкрепата на кола номер 12 успя да си пробие път напред в надпреварата и ако Блейни бе близо до него на финала можеше и да успее. Точно за това Джоуи бе недоволен от Макдауъл.

Последното рестрикторно състезание донесе няколко големи катастрофи, като за най-голямата вина има (както и сам призна след това) Пол Менард. Най-ощетен от поведението на Менард бе Мат ДиБенадето, който пък бе приятната изненада на Дайтона 500. Ще следим темпото му и нищо чудно Мат да стигне до победа още преди средата на сезона.

Както обикновено на тези състезания в следствие на многото инциденти много от фаворитите не успяха да се представят на ниво, а част от пилотите от задната част на колоната имаха повече късмет и взеха добри точки. Като започнем от Макдауъл, минем през Райън Прийс и стигнем до Рос Частейн, всичките в топ десет. От фаворитите пък безспорно Джими Джонсън извади страхотен късмет и почти разрушена кола стигна до финала също в първата десетка. Други нямаха този късмет и останаха далеч назад, но ще се реваншират. Това важи за пилотите на Стюърт Хаас, на тези на Хендрик Моторспортс и за тези на Чип Ганаси. Въпреки че Кайл Ларсън също като Джонсън стигна до финала.

Реално сега в Атланта ще видим новите коли, ще разберем как се държат те на трасето и кой се справя най-добре с новостите. На практика сезонът ще започне в неделя, това бе само интродукцията. Не се наемам да предвиждам нищо, ще ми се да видя тренировките, та дори и самия старт за да може по-ясно да се очертаят нещата.