Дайтона 500 какво се случи в „дуелите“

               Квалификацията за Дайтона 500 си има собствени правила и е абсолютно различна от всички останали в календара на НАСКАР. Първата фаза е седмица преди старта, когато в самостоятелни обиколки се определят двамата пилоти на първа линия. Всички останали участват в две мини състезания, по едно за долната(нечетните позиции) колона и горната(четните).

               Миналата неделя Уилиям Байрон и Алекс Боумън донесоха изцяло пръвата редица за тима на Хендрик Моторспорт и тяхното участие в дуелите логично бе доста предпазливо. И двамата предпочетоха да се опазят от инциденти, защото така или иначе техните позиции за Дайтона 500 са сигурни. Всички останали обаче се бориха здраво.

               В първият дуел без особени проблеми победата спечели Кевин Харвик, който поведе след първите спирания в бокса и бе лидер до края. Подобно на миналата година Харвик контролираше колоната и не даде шанс на пилотите зад него да го атакуват. Отличното второ място успя да запази Рики Стенхаус младши, като удържа дръзката атака на Пол Менард в последната обиколка. Може би най-изненадващо е четвъртото място на Мат ДиБенадето, пръв от пилотите на Тойота, следван от Мартин Труекс младши.  

               В 35-тата обиколка обаче се случи нещо, което предполагам ще се коментира често до края на сезона. Джими Джонсън подпря колата на Кайл Буш и номер 18 се завъртя. Кайл удържа колата далеч от стените и продължи, но безнадеждно изостанал. Този инцидент определено ще дойде в повече на Джонсън, който след Дъ Клаш сега за втори път завърта съперник. Веднага след случката Джими помоли за извинение по радиото, но в типичния си стил Кайл Буш отговори през спотъра си че не е сигурен какво чува. След състезанието Джими определи инцидента като негова грешка, а Кайл обясни че трябва да гледаш къде караш…така на практика още преди да започне сезона Джонсън вече има двама от които може да очаква да действат безкомпромисно срещу него, това никак не е добре. Най-вече от страна на Кайл Буш, защото той е майстор на бъмп-енд-рън. И рано или късно ще си върне, да видим дали това няма да е една нова глава в историята на НАСКАР и дали тя няма да бъде озаглавена „Всички да блъскат Джими“.

               Във втория дуел шампионът Джоуи Логано отмъкна победата от Клинт Бойер с атрактивно изпреварване от вътрешната страна в последната обиколка. Това бе добра новина, защото явно сцеплението в долната и средна част на трасето се е подобрило и както се видя в двата дуела имаше доста разнообразни траектории, за разлика от Дъ Клаш. Ако се върнем на маневрата на Логано обаче, направи ми впечатление, че за да успее да ускори Джоуи първо натисна леко Арик Армирола (доближи се до него, за да използва сайд драфта – страничното въздушно съпротивление, което ще е сериозно обсъждана тема явно) и с помощта на Райън Блейни успя да излезе начело.

               Доброто представяне на Форд с победи и в двата дуела, както и отличната скорост на новия Мустанг дават надежди на пилотите на „синия овал“ за добър сезон, но от друга страна като че ли разликите са малки. Проблемите на Кайл Буш не му позволиха да се бори за по-предна позиция, но пък Мат ДиБенадето и Мартин Труекс имаха добро темпо, а отлично се представи Паркър Клигерман, познат ни като репортер в NBC. Пилотите на Шевроле този път като че ли пък не бяха толкова бързи на по-студеното трасе, но все още е рано да се правят изводи.

               И така предстои 61-вото издание на Дайтона 500, което пък ще е последното състезание с рестрикторни пластини, които след 30 години ще бъдат заменени от подобен елемент, вече конструктивно. За това ще си говорим в следващите седмици, сега нека останем на тема Дайтона 500 – очаквания и прогнози.