Очакванията за сезон 2019 в НАСКАР

               Както е редно преди началото на новия сезон анализаторите започват с прогнозите и очакванията за представянето на пилотите през годината. Та да не остана по-назад мисля да споделя личните си очаквания в следващите редове.

               Започвам с шампиона Джоуи Логано. Честно казано не направи най-добрия си сезон през 2018, но финалният му спринт бе впечатляващ. Буквално отвя конкуренцията, особено в Маями. През цялата година обаче както той, така и неговите съотборници страдаха от прекомерно износване на гумите и традиционно бяха бързи в къси серии, но ако не се развееха жълти флагове темпото им спадаше и то доста по-рано от това на конкурентите им. Но пък именно това му помогна да спечели. Вероятността подобно нещо да наблюдаваме отново ми се струва малка, но ще видим. Логано има трудната задача да защити титлата се, но това се отдава много трудно в НАСКАР, за последно Джими Джонсън го направи. Въпреки това Джоуи отново ще е сред фаворитите, дори още в Дъ Клаш тази неделя. Той спечели преди две години и бе втори миналата, освен това винаги е сред фаворитите на състезанията с рестирктор, а Дайтона 500 ще е такова. И докато сме в тима на Пенске да видим и другите двама. Брад Кезловски ще продължи да е фактор в надпреварите, вероятно и в плейофите, а Райън Блени очаквам да спечели победа –две през годината. В общи линии силен отбор и силни пилоти.

               С голям интерес ще следя тима на Джо Гибс, а по-точно как ще бъде интегриран Мартин Труекс младши. В ревни условия с Кайл Буш ще бъде любопитно дали Мартин ще може да бъде сериозна заплаха за Роуди. Дали пък Дени Хемлин, за когото 2018 не бе никак добра ще успее отново да печели? За него казах през миналата година – вече е на години, няма много време пред себе си, а младите пилоти напират. Видяхме Ерик Джонс – взе първата си победа и ще очакваме още от него. С две думи и от четиримата очаквам топ резултати, поне по една победа и участие във финала на поне двама от тях.

               Стюърт Хаас имаха най-силната кола през 2018-та, сега Фюжъна е заменен с Мустанг и вероятно ще има известен спад. Кевин Харвик би трябвало да съжалява най-много за изпусната титла, но предполагам отново ще е силен, е може би не чак толкова. Клинт Бойер и Арик Алмирола пък би трябвало да успеят да се борят за победи, а ако колата е добра може и Дани Суарес да вземе първия си трофей. Малко съм скептичен обаче, въпреки че реално няма причина за това. Ще видим.

               Хендрик Моторсрот вече имат нов лидер – Чейс Елиът. Тийм шефът му Алън Густафсон сподели в интервю, че ако успеят да дадат кола, каквато Елиът иска, то той ще се бори за титлата. Може би малко пресилено, но не и невъзможно – Чейс е талант и любимец на публиката, а и вече отпуши безпобедната си кариера. С три приза от 2018 би трябвало да очакваме още победи и през тази година от него. Съотборниците му пък имат какво да наваксват. За Джими няма какво ново да кажа. Седем титли и сега повече от година без победа, смяна на спонсор, смяна на тийм шеф, това би трябвало да го върне към успехите. Мисля, че ще стане и Джонсън ще спечели поне две победи през сезона. Алекс Боумън и Уилиям Байрон пък все още са без победи и докато за втория все още е рано, то за Алекс нещата вървят към категорията „вечен талант“. 2019-та трябва да е годината в която Алекс да докаже че има място в елита, да достигне до алеята на победата, същото важи и за Уилям, с уговорката че все пак че все още няма толкова опит. Чад Кнаус трябва да му помогне.

               В тима на Чип Ганаси също има двама потенциални победители. Кайл Ларъсн определено направи слаб сезон и както вече мисля съм споменавал единствено по-слаби от него бяха Дени Хемлин и Джими Джонсън. Ларъсн със сигурност ще посети алеята на победата, а в новия си тим мисля че и Кърт Буш ще успее да спечели.

               Горе – долу това би трябвало да са основните играчи, но към тях трябва да се добавят и още няколко. Остин Дилън например. Той има вече победи, опит и би трябвало все по-често да е в позиция за победа. За 50 годишния юбилей на тима на дядо му би трябвало той или пък новият му съотборник Мат Тиф да подарят поне един трофей.

               Рики Стенхаус младши и новият му съотборник Райън Нюмън също са в списъка. Отбора на Джак Рауш би трябвало отново да се върне след лидерите и дано да стане, за да има повече конкуренция на върха.

               Любопитно ще е и новото сътрудничество  на Джо Гибс с отбора на Ливайн Фемили Рейсинг и дали това ще донесе дълго чаканата победа за Мат ДиБенадето или ще трябва да чака още.

               С трета кола пък отборът на Фронт Роу Моторспорт би трябвало да има своите шансове също. В сферата на пожеланията пък ще бъде Пол Менард отново да спечели или пък Бъба Уолас младши да вземе първи трофей.

               Така общо взето виждам нещата поне към този момент, като предполагам, че през тази година няма да има такава ярко изразена голяма тройка или четворка, а нещата ще са по-завързани. Всъщност по-скоро ми се иска да е така, да има повече и различни победители, да има повече и по-атрактивна борба, изобщо да бъде приятно за гледане, пък който спечели. Важното е да е интересно и забавно.