Дайтона 500 открива сезона в НАСКАР сериите и винаги
се очаква с огромен интерес. Състезанието там е доста по-различно от всяко едно
друго, включително и от втория старт на трасето през лятото, просто това е
Дайтона 500. Победата в надпреварата е най-желания трофей, а дори самото
участие се счита за успех. 61-вото издание в неделя ще е и последно за
рестрикторите (поне за сега това е официално, но винаги може да има промени) и
началото на промените по колите, което ще продължи до 2021, когато се очаква да
влязат в употреба новите автомобили Генерация 7. Посоката е дадена – намаляване
на мощността, подобряване на управляемостта и по-малко влияния върху
аеродинамиката от страна на другите коли. Процесът ще продължи, промените също,
а в подобна динамично променяща се среда ще има и много възможности за изява (и
с положителен и отрицателен знак) на пилотите. За някой едно нещо ще е добре,
за друг друго и това обещава променливи резултати, дори и на топ пилотите. А
това би било интересно. На теория шанс ще има за доста повече екипи да се борят
за победите, да видим дали ще стана така и на практика. В следващите редове ще
изложа своите очаквания и прогнози за част от главните действащи лица на
трасетата в това и следващите състезания, без претенции за изчерпателност.
Джими Джонсън успя да привлече сериозно внимание още
преди реално сезонът да е стартирал и за това ще започна от него. До преди две
седмици смятах, че ще е много амбициран да се върне към победите и да опита да
загърби миналата година и ето че вече го прави. Победа в Дъ Клаш и отлично
четвърто време в квалификацията потвърждават факта че все още не се предал. Но
от друга страна изглежда малко свръх надъхан, защото само така мога да си
обясня двата инцидента с негово участие. Подобно на финала на Ровала в Шарлът
през миналата година, Джими вижда възможност и се хвърля веднага, каквото и да
му коства това. Всъщност в началото на кариерата си той бе именно такъв, просто
някак си феновете които сега го критикуват явно са забравили за онези години. Ако
Джонсън продължи така има всички шансове да влезе във финала, дано само не си
спечели нови врагове готови да го изхвърлят от трасето.
Джоуи Логано има нелеката задача да защитава титлата,
което е доста трудно в последните години. Джоуи обаче спокойно може да го
направи, както видяхме през миналата година той успява да се възползва
максимално от всяка възможност. Дори и да не е с най-бързата кола. Както бях
писал през миналата година от Логано може да се очаква всичко и лично за мен е
трудно да го слагам в каквито и да е предвиждания, но съм сигурен че ще спечели
повече от веднъж през годината.
Кайл Буш е може би най-добрия пилот в последните
години за това няма спор. В колекцията му обаче липсва трофей от Дайтона 500 и
мисля че ще направи всичко възможно да го спечели. А започне ли с победа може
би ще завърши като шампион. Бих го сложил като основен фаворит за титлата през
тази година, ще се изненадам ако не стигне до финалната четворка.
Кевин Харвик ще съжалява за 2018. Най-бързата кола в
повечето надпревари, самият той беше в страхотна форма, но в Маями просто не
успя да пребори конкуренцията. Сега започна с победа в дуела, но не ми се вярва
отново да е толкова силен. Най-малкото, защото ще има повече пилоти борещи се
за победи. Все пак опита си е опит и Кевин също би трябвало да успее да стигне
поне до полуфинал.
Мартин Труекс младши смени отбора и за това остава
по-назад в класацията, но на практика би трябвало да не отстъпва на Кайл Буш.
Това сравнение ще е много интересно и от него зависи дали Мартин ще може да
стигне до финал или ще остане в сянката на Кайл. Но поне веднъж би трябвало да
спечели.
Брад Кезловски е последния сред шампионите на НАСКАР
изброени до тук, но в никакъв случай не е последен по шансове за нова титла.
Големите спадове в представянето му както на него така и на Логано са главния
проблем при тях, но както стана дума и при Джоуи, те могат да се възползват
дори от дребните си предимства. И да печелят победи.
С новия си отбор Кърт Буш поне за момента се представя
чудесно, всъщност той слага край на шампионите-претенденти. Поне за момента
изненадващо е по-стабилен от съотборника си, което е обещаващо. Начело на
останалата група пък поставям Дени Хемлин, вече доста пъти съм писал защо –
опитен, без титла и вече на години, пък и някак си ми е симпатичен (вероятно
защото винаги симпатизирам на такъв тип пилоти – талантливи, но без титли и
/или победи). Клинт Бойер и той така като Хемлин. С по-малки шансове за титла
от Дени обаче. Райън Нюмън с още по-малки мисля. И тримата обаче освен
потенциални победители ще са много опасни ако се доближат до битка за титлата,
защото това ще бъде един от последните им шансове.
Младите ги слагам заедно, като започвам с Кайл Ларсън.
След сушата от миналата година, очаквам да спечели и да стигне поне до
осмицата. Чейс Елиът, Райън Блейни и Ерик Джонс са потенциални победители, но
до финал биха стигнали трудно. Може би само Елиът. Дани Суарес и Бъба Уолас с
повече късмет биха спечелили победи, но по-скоро ще заложа на симпатягата Мат
ДиБенадето. Ще добавя и Остин Дилън и Рики Стенхаус, а на Уилиям Байрон и Алекс
Боумън ще пожелая да спечелят.
Толкова за сега, нека видим дали ще има изненади още в
първия старт. Неделя 17 февруари 21:30, Макс Спорт 1.
Няма коментари:
Публикуване на коментар