НАСКАР Атланта - Болен здравите надви

                Брад Кезловски спечели в Атланта, след като в края поведе и въпреки спада в темпото му не позволи на Мартин Труекс да го изпревари. Кезловски страдаше от стомашен вирус (малко по-рано информацията беше за грипни симптоми) и от екипа му се бяха подготвили със заместник, но това не се наложи. Преди състезанието Брад бе заявил, че е готово на около 70% за състезанието и след финала изникна въпроса „…а ако беше здрав?“. Всъщност това не е първият път, когато Кезловски печели след здравословни проблеми. През 2011 той спечели в Поконо само ден след като бе счупил глезена си на тестове. След финала се шегуваше, че заради натежалия си крак от гипса е натискал по-здраво газта и за това е бил толкова бърз. Сега в Атланта Брад отново беше много бърз, точно когато това бе нужно, а от скоростта показана от неговите съотборници Логано и Блейни става ясно, че момчетата на Пенске отново ще са сред основните фаворити.

               Недоволен от второто си място беше Мартин Труекс младши. По-скоро недоволен от поведението на изостаналите пилоти и най-вече на Рики Стенхаус, който го е забавил при последния рестарт. Въпреки това, Мартин бе доволен от колата си и след неуспешния дебют с новия си отбор, сега бе най-добрия пилот на Джо Гибс Рейсинг. Вероятно Кайл Буш щеше да е пред него, ако първо бе стартирал от по-предна позиция и второ не бе спукал гума, което го отпрати отново назад. Като цяло обаче в старт номер 500 Кайл бе доволно бърз, както и брат му Кърт, който пък стартира за 650-ти път в Къп сериите.

               Големите губещи бяха няколко -  Логано и Блейни с проблемни боксове и принудителни влизания в края, Кевин Харвик както и съотборниците му от Стюърт Хаас, които страдаха от липса на скорост в ключови моменти, но най-вече Кайл Ларсън. От 11-те състезания в които Ларсън е водил в повече от 100 обиколки е спечелил само веднъж, този път не успя заради собствена грешка – превиши скоростта в бокса. Все пак темпото му бе обещаващо и съвсем скоро очаквам да спечели или поне да е близо до победата, ако пак не направи някоя глупост.

               Сред губещите са и пилотите на Рик Хендрик, след като и четиримата нямаха скорост в надпреварата, а бързото потъване на Джими Джонсън в колоната бе сред големите изненади.

               Изненадани от поведението на колите си пък бяха всички, все пак това бе първи старт с на практика новите коли. Преобладаващото мнение бе, че в трафик автомобила става много нестабилен, което е точно обратното на очакванията, но ще видим във Вегас дали допълнителните въздушни отвори на предната решетка ще отстранят този проблем. Това което стана според очакванията бе множеството изпреварвания и битки по различни линии, трудно разкъсване на колоната и по-бавно ускоряване при рестартите. Според Стив О’Донъл вицепрезидент на НАСКАР посоката е добра и очаква да продължава да е така. Той също очаква по-различно поведение на колите в Лас Вегас и смята, че тези, които успеят да се адаптират ще са доволни, което обещава интригуващи надпревари.

               Дали това ще е така предстои да разберем.

Дени Хемлин спечели Дайтона 500, какво научихме от първия старт?

Втора победа в Дайтона 500 за Дени Хемлин и прекъсване на серията от 47 състезания без победа. Това на практика поставя Дени в изключително изгодната ситуация да се подготвя сериозно за плейофите, защото само непредвидени обстоятелства биха го лишили от участие в 16-цата. Сериозна заявка от негова страна, а опитът и талантът му са предпоставка най-после да стигне до титлата. Или поне да битката за нея.

Какво обаче се случи зад него? Кайл Буш завърши втори и бе видимо недоволен от това, но му прави чест, че игра за отбора. Реално именно Буш запази гърба на Хемлин и не позволи на Логано и Макдауъл да стигнат до лидера. Кайл заяви, че това е бил един от най-добрите му шансове за победа, но не се отказва и ще опита отново догодина.

               Джоуи Логано направи отлични рейдове в края на първия етап и особено на финала, но не успя да спечели, въпреки това събра 52 точки от състезанието, точно колкото има и Дени Хемлин. Логано предизвика дебат след като обвини Майкъл Макдауъл, че е очаквал подкрепа от него, след като и двамата са пилоти на Форд. Майкъл пък отвърна, че от отбора не му плащат за да подкрепя Логано, а е избрал да се движи зад колата, която според него е в по-добрата позиция да спечели и респективно да го издърпа напред. Това породи доста коментари, разбира се предимно на фенове, които оплюха или пък похвалиха пилота с номер 34, в зависимост от пристрастията. Всъщност Макдауъл гледаше собствения си интерес, както и този на отбора, още повече че подобен шанс рядко се явява за екипа им.

Ако трябва да отличим пилот с поддържаща роля то това трябва да е Райън Блейни. Той помагаше на съотборниците си през цялото време, започна още от дуелите. С негова помощ Логано спечели втория дуел, пак с подкрепата на кола номер 12 успя да си пробие път напред в надпреварата и ако Блейни бе близо до него на финала можеше и да успее. Точно за това Джоуи бе недоволен от Макдауъл.

Последното рестрикторно състезание донесе няколко големи катастрофи, като за най-голямата вина има (както и сам призна след това) Пол Менард. Най-ощетен от поведението на Менард бе Мат ДиБенадето, който пък бе приятната изненада на Дайтона 500. Ще следим темпото му и нищо чудно Мат да стигне до победа още преди средата на сезона.

Както обикновено на тези състезания в следствие на многото инциденти много от фаворитите не успяха да се представят на ниво, а част от пилотите от задната част на колоната имаха повече късмет и взеха добри точки. Като започнем от Макдауъл, минем през Райън Прийс и стигнем до Рос Частейн, всичките в топ десет. От фаворитите пък безспорно Джими Джонсън извади страхотен късмет и почти разрушена кола стигна до финала също в първата десетка. Други нямаха този късмет и останаха далеч назад, но ще се реваншират. Това важи за пилотите на Стюърт Хаас, на тези на Хендрик Моторспортс и за тези на Чип Ганаси. Въпреки че Кайл Ларсън също като Джонсън стигна до финала.

Реално сега в Атланта ще видим новите коли, ще разберем как се държат те на трасето и кой се справя най-добре с новостите. На практика сезонът ще започне в неделя, това бе само интродукцията. Не се наемам да предвиждам нищо, ще ми се да видя тренировките, та дори и самия старт за да може по-ясно да се очертаят нещата.

Дайтона 500 – очаквания и прогнози

           Дайтона 500 открива сезона в НАСКАР сериите и винаги се очаква с огромен интерес. Състезанието там е доста по-различно от всяко едно друго, включително и от втория старт на трасето през лятото, просто това е Дайтона 500. Победата в надпреварата е най-желания трофей, а дори самото участие се счита за успех. 61-вото издание в неделя ще е и последно за рестрикторите (поне за сега това е официално, но винаги може да има промени) и началото на промените по колите, което ще продължи до 2021, когато се очаква да влязат в употреба новите автомобили Генерация 7. Посоката е дадена – намаляване на мощността, подобряване на управляемостта и по-малко влияния върху аеродинамиката от страна на другите коли. Процесът ще продължи, промените също, а в подобна динамично променяща се среда ще има и много възможности за изява (и с положителен и отрицателен знак) на пилотите. За някой едно нещо ще е добре, за друг друго и това обещава променливи резултати, дори и на топ пилотите. А това би било интересно. На теория шанс ще има за доста повече екипи да се борят за победите, да видим дали ще стана така и на практика. В следващите редове ще изложа своите очаквания и прогнози за част от главните действащи лица на трасетата в това и следващите състезания, без претенции за изчерпателност.

               Джими Джонсън успя да привлече сериозно внимание още преди реално сезонът да е стартирал и за това ще започна от него. До преди две седмици смятах, че ще е много амбициран да се върне към победите и да опита да загърби миналата година и ето че вече го прави. Победа в Дъ Клаш и отлично четвърто време в квалификацията потвърждават факта че все още не се предал. Но от друга страна изглежда малко свръх надъхан, защото само така мога да си обясня двата инцидента с негово участие. Подобно на финала на Ровала в Шарлът през миналата година, Джими вижда възможност и се хвърля веднага, каквото и да му коства това. Всъщност в началото на кариерата си той бе именно такъв, просто някак си феновете които сега го критикуват явно са забравили за онези години. Ако Джонсън продължи така има всички шансове да влезе във финала, дано само не си спечели нови врагове готови да го изхвърлят от трасето.

               Джоуи Логано има нелеката задача да защитава титлата, което е доста трудно в последните години. Джоуи обаче спокойно може да го направи, както видяхме през миналата година той успява да се възползва максимално от всяка възможност. Дори и да не е с най-бързата кола. Както бях писал през миналата година от Логано може да се очаква всичко и лично за мен е трудно да го слагам в каквито и да е предвиждания, но съм сигурен че ще спечели повече от веднъж през годината.

               Кайл Буш е може би най-добрия пилот в последните години за това няма спор. В колекцията му обаче липсва трофей от Дайтона 500 и мисля че ще направи всичко възможно да го спечели. А започне ли с победа може би ще завърши като шампион. Бих го сложил като основен фаворит за титлата през тази година, ще се изненадам ако не стигне до финалната четворка.

               Кевин Харвик ще съжалява за 2018. Най-бързата кола в повечето надпревари, самият той беше в страхотна форма, но в Маями просто не успя да пребори конкуренцията. Сега започна с победа в дуела, но не ми се вярва отново да е толкова силен. Най-малкото, защото ще има повече пилоти борещи се за победи. Все пак опита си е опит и Кевин също би трябвало да успее да стигне поне до полуфинал.

               Мартин Труекс младши смени отбора и за това остава по-назад в класацията, но на практика би трябвало да не отстъпва на Кайл Буш. Това сравнение ще е много интересно и от него зависи дали Мартин ще може да стигне до финал или ще остане в сянката на Кайл. Но поне веднъж би трябвало да спечели.

               Брад Кезловски е последния сред шампионите на НАСКАР изброени до тук, но в никакъв случай не е последен по шансове за нова титла. Големите спадове в представянето му както на него така и на Логано са главния проблем при тях, но както стана дума и при Джоуи, те могат да се възползват дори от дребните си предимства. И да печелят победи.

               С новия си отбор Кърт Буш поне за момента се представя чудесно, всъщност той слага край на шампионите-претенденти. Поне за момента изненадващо е по-стабилен от съотборника си, което е обещаващо. Начело на останалата група пък поставям Дени Хемлин, вече доста пъти съм писал защо – опитен, без титла и вече на години, пък и някак си ми е симпатичен (вероятно защото винаги симпатизирам на такъв тип пилоти – талантливи, но без титли и /или победи). Клинт Бойер и той така като Хемлин. С по-малки шансове за титла от Дени обаче. Райън Нюмън с още по-малки мисля. И тримата обаче освен потенциални победители ще са много опасни ако се доближат до битка за титлата, защото това ще бъде един от последните им шансове.

               Младите ги слагам заедно, като започвам с Кайл Ларсън. След сушата от миналата година, очаквам да спечели и да стигне поне до осмицата. Чейс Елиът, Райън Блейни и Ерик Джонс са потенциални победители, но до финал биха стигнали трудно. Може би само Елиът. Дани Суарес и Бъба Уолас с повече късмет биха спечелили победи, но по-скоро ще заложа на симпатягата Мат ДиБенадето. Ще добавя и Остин Дилън и Рики Стенхаус, а на Уилиям Байрон и Алекс Боумън ще пожелая да спечелят.

               Толкова за сега, нека видим дали ще има изненади още в първия старт. Неделя 17 февруари 21:30, Макс Спорт 1.