Джоуи Логано спечели битката, но ще спечелили и войната?

               „Огънати калници и наранени чувства“ – тази реплика на Кевин Харвик продължава да описва най-добре надпреварите на къси трасета и особено Мартнисвил. „Кламерът“ е една от най-старите арени на люти битки и въпреки че „последният истински колизеум“ е в Бристъл, то именно тук стават най-големите гладиаторски двубои (дори многобои).

               Точно такава твърда битка видяхме на финала в неделя, където Джоуи Логано и Мартин Труекс за малко не подариха победата на Дени Хемлин. Логано си осигури място на финала, а Труекс се закани, че ще има отплата и няма да му позволи да стане шампион. „Той спечели битката, но няма да спечели войната“ – това бяха думите на Мартин, а изречено от неговата уста прозвучаха малко странно, но и доста заплашително. Труекс смяташе, че е карал чисто и особено в последните обиколки, в които двамата с Логано се бореха врата до врата не си е позволил да прекалява и до ползва груби избутвания. Веднъж минал пред Джоуи, Мартин не успя да се откъсне и бе разярен от начина по който номер 22 го завъртя. Това е обаче начина, по който обикновено кара Логано, не случайно както казват американските колеги списъка му с приятели в гаражите не е никак голям. Точно това му поведение е водило до доста разправии с други пилоти, този му стил е характерен с описанието „…той Джоуи така си кара…“(Кайл Буш след Лас Вегас 2017, когато му налетя на бой). Самият пилот на Пенске пък си каза, че играе твърдо и всички го знаят, така че няма за какво да се чудят. Дори част от анализаторите изказа мнение, че ако не беше направил нещо подобно, те щяха да са изненадани повече – вече няколко подобни изказвания срещам. Поведението на лошо момче се наложи в представянето на Логано още от началото на кариерата му и конфликтите му с повечето съперници станаха нещо обичайно, което и обяснява късия списък с приятели в НАСКАР. И на мен не ми хареса начина, по който състезанието бе решено, но честно казано нямаше нищо нередно според правилата. Поне не в писаните правила. В много сфери обаче съществуват неписани правила, а в моторните спортове едно от основните е уважението към противника. По този параграф бих казал че Джоуи прекали, но при положение че залогът бе място на финала, при положение че той все още няма титла и при положение, че води в 309 от общо 500 обиколки просто нямаше как да се очаква друго от него. Още повече, че Труекс не бе категорично по-бърз от него и остана в обсега му за един традиционен бъмп-енд-рън.

               Колкото до шампиона за миналата година, да бъдеш „мистър доброто момче“ не винаги е печелившата стратегия. Справка – Джими Джонсън. Да, Джими спечели седем титли, рядко(дори почти никак) се забъркваше в пререкания с конкурентите си и рядко си позволяваше да играе „мръснишки“, но така и не успя да спечели подкрепата на феновете на Джеф Гордън и на Дейл Ърнхард джуниър на своя страна. При Мартин положението е сходно – той винаги се е старал да кара чисто, винаги е предпочитал да играе по правилата, но това не е достатъчно. Ето сърдит е на Джоуи, яд го е, защото „той (Мартин)не кара по този начин“ и очаква от другите също да правят така. Да ама не, както се казва. Нервите му не издържаха и в коментарите зад океана се прокрадва мнението, че Логано ще трябва да гледа често в огледалата си, ако Труекс е зад него. Особено в Маями. Въпреки че според мен, това просто бе изблик на гняв и надали Мартин ще изневери на себе си, за да отмъсти на Джоуи, защото „той (Мартин) не прави така“. Ако все пак се стигне до битка между тях, Труекс със сигурност ще бъде максимално твърд, без да прекрачва границата, колкото и тънка да е тя. Защото той просто си е такъв и точно това харесват феновете му в него.

НАСКАР – плейофите навлизат в заключителната си фаза, кой ще стигне до финал?

              

       Плейофите в НАСКАР навлизат в последната си фаза – полуфинали в три състезания, които ще определят финалната четворка. От осемте полуфиналисти, двама се открояват и имат най-големи шансове за финал – Кайл Буш и Кевин Харвик. Не само защото спечелиха по седем победи през година, но и авансът им е добър, при положение, че не допуснат сериозни грешки и/или бъдат споходени от проблеми. На практика и двамата имат добри резултат на трите предстоящи трасета Мартинсвил, Тексас и Финикс, като Буш завърши съответно втори-първи-втори, а Харвик бе пети-втори-първи в състезанията там през тази година. И двамата имат успехи на къси трасета, въпреки, че точно на Мартинсвил Кайл има две, а Кевин само една победа, а това е и първата спирка. При положение, че от плейофите отпаднаха такива специалисти като Джими Джонсън (9 победи) и Дене Хемлин (5), то може да се очаква и победител извън осмицата на претендентите, което ще направи всяка една позиция важна, а битката ожесточена.

               Победата и големия часовник-награда отидоха при Клинт Бойер през пролетта, той по принцип също е добър на „кламера“, макар че няма други победи там. Клинт ще е в идеалната позиция да повтори успеха си, колата му е добра(не беше такава в Канзас, но все пак успя да продължи напред), мотивиран е, а както вече на няколко пъти е ставало дума, за ветераните като него и Кърт Буш това може и да един от последните шансове за финал и те ще се борят за него. Всъщност за Кърт Буш може да се каже почти същото, с тази разлика, че две от деветте му победи на къси трасета са в Мартинсвил, а през цялата година е далеч по-стабилен от Бойер и Алмирола. Това отново ме подсеща, че наистина смятам Кърт за един от фаворитите за короната, дано все пак стигне до финала, ще е любопитно как ще се бори с брат си и Харвик (ако разбира се и те стигнат).

               Като стана дума за Алмирола, той извади страхотен късмет че стигна до тук, а ако същия този късмет още е с него би могъл да поднесе изненада с класирането си за Маями. Според мен обаче, това ще е по-скоро случайно, защото Арик не показа кой знае какви резултати през година и бе най-слабия пилот на тима си.

               За да приключа в пилотите на Форд да кажа и за Джоуи Логано. Той на практика е непредвидим, много бърз когато не очакваш и много разсеян и бавен, когато това се предполага да не е. Странните пикове и спадове в представянето на Пенске, така и не намират обяснение, честно казано не знам дали Джоуи ще бъде стабилен и дали ще влезе в четворката, но със сигурност ще бъде фактор във всяко едно състезание.

               Ако има изненада в осмицата това безспорно е Чейс Елиът. Три победи, две от които в последните три състезания, разумно и в същото време силно каране, определено го слагат в позицията на фаворит. Това, че е и единствения представител на Шевроле, също ще е плюс за него, защото всички останали пилоти на марката малко или много ще го подкрепят.

               Последен за обсъждане остана Мартин Трукс младши. Шампионът за миналата година има много проблеми за решаване, най-важният от които е къде да кара догодина. Ясно е че тима на Фрънчроу няма да го има, но дали ще се появи нов или ще трябва да отиде другаде? Неясното (поне за нас) бъдеще вероятно отнема част от вниманието му, може би заради това резултатите му не бяха така добри като през миналата година. Все пак Мартин взе четири победи, бе близо до още една на ровала, а в Канзас с постоянство успя да излезе от зоната на елиминациите. Сега трябва да се постарае да спечели достатъчно точки още в началото, за да успее да продължи и да опита да защити титлата си. Той все още няма победа на късо трасе, така че Мартинсвил е чудесно място да опита да промени това, а ако успее, то това автоматично го праща на финала.

НАСКАР - и ето че вече са осмина претенденти

               Канзас се оказа препъни камък за един от смятаните за фаворити и участник в миналогодишния финал пилоти – Брад Кезловски. Брад бе изненадан от факта, че всички бяха намерили повече скорост спрямо тренировките, а той не, за което нямаше обяснение. Реално Кезловски бе може би най-сериозния претендент за финала, спечели три победи и се очакваше да е в челото на Таладега, но нещата не се получиха така както си мислеха в тима. Преди Канзас Пол Уолфи (неговия тийм шеф) твърдеше че ще бъде агресивен в стратегията си, но и това не се получи. Брад бе лидер в 26 обиколки, но само поради факта, че остана най-дълго на трасето, а като цяло темпото му не бе така добро, като на съотборниците му. Дори Пол Менард като че бе по-бърз от него, така че проблемът явно беше в екип номер 2.

               Както Кайл Ларсън каза след финала – „Не можеш да очакваш да спечелиш, ако не си в челото през цялото време“ и изпълни плана си. Не докрай обаче, защото той включваше победа, а не трето място. Определено Ларсън направи всичко по силите си, след като тръгна от предпоследна позиция и завърши трети, бе бърз и агресивен, дори почти успя да се пребори с Кайл Буш за второто място. Тъжно е че отпадна, но реално той през тази година не бе на нивото си от миналата, тогава наистина не заслужаваше да отпадне, сега някак естествено стана.

               Райън Блейни също като Ларсън се постара да бъде в челото и успя, проблемът при него бе липсата на достатъчно постоянно темпо, нещо с което екипа на Ренске все още не могат да се справят явно. Страхотно състезание за Райън, при положение, че имаше поне десет по-бързи коли от него той завърши седми, но не успя да прескочи напред.

               Алекс Боумън също се постара и ако не беше съотборник на Чейс Елиът може би щеше да получи много висока оценка. Просто в ръцете на Чейс същия автомобил успя да спечели, докато този на Алекс някак не бе така добър. Дали пък Елиът наистина е толкова добър или просто успя да намери най-добрия начин да се справи с проблемното за всички Камаро? Следващите състезания ще покажат, но няма съмнение, че с тази си победа Чейс Елиът се превърна в претендент за финала и титлата, стига да успее да стигне до Маями. Ако трябва да се определи с една дума победата му в Кандас без съмнение това е „изненадваща“. Отлично построена тактика, търпение и атаки в точните моменти, както и разбира се неочаквания подарък от страна на Кевин Харвик.

               И понеже споменах Харвик, то той отново показа как може да се губи спечелено състезание, дори когато си с най-бързата кола. Това му е специалитет и точно това би могло да го лиши от титлата през тази година. Странно, но за втори път опитната двойка Харвик-Чилдрес(Росни Чилдрес, тийм шефът на номер 4) бе подлъган да промени тактиката си и сгреши. Предишния път бе на Сонома, където Кол Пърн повика Мартин Труекс в бокса, но се оказа лъжливо повикване, на което Чилдрес се хвана и сега решиха да пресекат стратегията на Елиът. Късното решение за спиране в бокса доведе и до превишаването на скоростта и наказанието, което лишиха Кевин от осмата победа за сезона. В оставащите четири старта, това не трябва да се случва, въпреки че бих заложил на поне една такава грешка, дано да не е в Маями.

               Кайл Буш води с една точка на Харвик и отново не бе най-бързия на трасето, но завърши втори. Темпото с което приближи до Елиът в края предполагаше дори да спечели, но явно Чейс знае кога и как да ускори и задържи конкурентите си. Запитан какво мисли за Чейс Елиът, Кайл Буш отговорил, че защо изобщо трябва да го интересува представянето на другите, но познавайки нрава му смятам(а и не само аз, защото прочетох вече подобни мнения на колеги от американски медии), че той вече счита младия си колега за сериозен съперник и не иска да му вдига допълнително самочувствието с похвали. Но това е Кайл. Кайл Буш. От него може да се очаква всичко, а факта че не се появи да даде интервю веднага след финала е показателен за раздразнението и разочарованието му.

               Мартин Труекс младши беше застрашен от отпадане през по-голямата част от надпреварата, но търпеливо и методично се справяше със съперниците си и въпреки, че не бе толкова бърз колкото през миналата година тук успя да се пребори и да продължи. Сега отново голямата тройка е в играта, да видим дали ще стигне до финала без много сътресения.

               И докато Джоуи Логано се постара да спечели достатъчно точки още в първите два етапа, за да е спокоен че продължава, то Кърт Буш и Клинт Бойер (а и техните механици) се постараха да държат феновете си на нотки до последно. Бойер изненадващо често недоволстваше по радиото, а Кърт като че ли не успя да настрои добре колата си или просто нещо се обърка, след като бе най-бърз в последните тренировки. Все пак продължават напред и заедно с Алмирола и Харвик вкараха и четирите коли на Стюърт Хаас в осмицата. Логано добави още един Форд, Кайл Буш и Мартин Трукс са двете Тойоти, а честта на Шевроле ще брани Чейс Елиът. Да видим кой ще стигне до финала, прогнозите – скоро.