Лъжливо повикване в бокса донесе победа за Труекс

     Кол Пърн (тийм шефът на Труекс) изкова победата на Мартин Труекс на Сонома, след като подмами Кевин Харвик в бокса. След състезанието, Рондни Чилдрес (тийм шеф на Харвик) бе доста разочарован, но както каза сам се е подвел. Два дни по-рано Чилдрес обясняваше, че именно тук не трябва да се подвеждаш по стратегията на конкурентите си, а да следваш собствената, но ето че сам се подведе по Кол Пърн. Оказа се, че това просто е бил капан, Труекс по план е трябвало да влезе по-късно, както и направиха, просто ако мине номера. И той мина.

       Стратегията в НАСКАР много често е наглед хаотична, защото повечето спирания в бокса се правят при жълт флаг. Така дори и да е имало предварителен план, той търпи промени и дори тотално се променя и/или обърква. Грешно е обаче да се смята, че преди състезанието екипите не разработват тактика, по която да проведат надпреварата и планираните спирания. В Сонома през годините се е утвърдила стратегията с три или четири спирания, която често е повлиявана от жълти флагове, но като цяло това е отправната точка. При повече спирания(преди да бъдат въведен етапите), пилотите карат с п-леки автомобили и така скоростта им е по-добра, а износването на гумите по-малко. При три (с опция дори преди време за две) колите са по-тежки, но поне спестяват едни 35-40 секунди от общото време в бокса. Всяко прекъсване обаче, води до промяна на основния план, но в общи линии основната стратегия се запазва.

       След като през миналата година бяха въведени етапите и задължителните прекъсвания в тях, нещата леко се промениха, но основно тактиката се запази. Този път видяхме решения за по-ранни спирания, с оглед по-малкия трафик в боксовете и съответно излизане напред след края на етапа. Това пък доведе до любопитната ситуация, чест от пилотите да спечелят повече точки от победителя. Теди, които избраха да се откажат от етапните точки в името на по-добро крайно класиране, взеха по-малко точки от другите, които събираха точки през цялото състезание.

       Ключът към победата на Мартин Труекс младши бе в решението на Кол Пърн да направи лъжливо повикване в края на надпреварата, когато Мартин бе втори зад Харвик. Момента бе подходящо избран, защото повикването дойде в момент, който отговаряше на прозореца за гориво. На теория до финала можеше да се кара без допълнително зареждане. Така екипа на Харвик реши да го викне и него, но в последния момент Труекс бе отзован и остана на трасето още седем обиколки. Това бе достатъчно за да може след като излезе, с новите си гуми да настигне и изпревари Харвик и да остана на трасето до финала. Риск имаше единствено ако се появят жълти флагове и има рестарт, но Пърн го пое и имаше късмета това да не се случи. Харвик предпочете да влезе още веднъж, понеже след като загуби лидерството, това беше единствения начин да поведе отново, но прекъсване нямаше, а аванса на Труекс бе голям. Така на практика, без да има най-бързата кола Мартин спечели, което бе реванш за миналата година. Тогава именно Харвик бе пръв, докато Труекс бе по-бърз.

       Няколко думи и за останалите. Добра работа на Клинт Бойер, както и на другите двама пилоти на Стюърт – Хаас. Тежко състезание за тримата пилоти на Пенске, отново нещо не бе както трябва при тях. Кайл Буш без много шум бе очаквано бърз, отлична работа и на неговото протеже Ерик Джонс. Шевроле обаче все още са далеч от това, което се очаква от тях и дори Чейс Елиът не успя да прикрие това, въпреки чудесното си четвърто място. Ларсън и Макмъри буквално потънаха назад, Алвендингер допусна нетипична за пилот с такъв опит грешка, а единствено усилията на Джонсън, Боумън и Байрон, като че ли дават някаква надежда за Шевроле. Ще е интересно да видим къде ще се движат в Чикаго, а след това и на Дайтона, но нещо не ги виждам много напред. Освен с повечко късмет.

НАКСАР на Сонома –нова надежда за Шевроле

       На нетрадиционното за НАСКАР трасе в Сонома, Шевроле като че ли усетиха как Силата се надига. Четири от първите пет коли са техни, а доминиращите до момента фордове останаха назад. Само две коли на Тойота влязоха във финалната 12-ца, като Мартин Труекс младши остана втори, а Кайл Буш – девети. Кевин Харвик пък постигна шесто време, като се оказа единственият в топ 12 от екипа на Стюърт-Хаас. Трите коли на Роджър Пенске заеха 10-11-12 място, съответно Кезловски-Блейни-Лугано.

      Кайл Ларсън за втора поредна година бе най-бърз в квалификацията, а четвъртото място на съотборника му Джейми Макмъри зарадва шефа на тима Чип Ганаси. Местното момче Ларъсн все още чака първата си победа за сезона, но с оглед на темпото му, това ще се случи скоро. Кайл със сигурност ще се опита да спечели в Калифорния, което ще му осигури билета за плейофите. Трети ще стартира Чейс Елиът, а седмото и осмо място за съотборниците му от Хендрик Моторспорт Джими Джонсън и Уилям Байрон е най-добрия резултат за екипа през тази година. Чейс, от когото постоянно се очаква най-после да спечели е в отлична позиция, но възможност за пробив имат и Джонсън и Байрон. Всъщност първата позиция тук е донесла само пет победи, като три от тях са на Джеф Гордън.

        Очаквано силно представяне за Ей Джей Алмендингер, който бе пръв в първата част на квалификацията, но в края остана пети. Ей Джей обаче е известен с уменията си на такива писти и явно той ще е един от тези, които са вложили повече усилия за този старт. Тук или на Уоткис Глен той би могъл да вземе победа и да влезе в плейофите, но от показаното до момента, въпреки големите ми симпатии към него, не го виждам по-далеч от първата 16-ца. Или максимум до следващото пресяване.  

       Като стана дума за симпатии, то Тревър Бейн се завърна и то подобаващо. Изпревари Рики Стенхаус и ако бе натиснал още малко, можеше и да влезе във финала на квалификацията.

     Разочарование за тримата пилоти на Стюърт-Хаас, които не успяха да повторят постиженията си от свободните тренировки. Кърт Буш и Клинт Бойер бяха най-бързите пилоти в първите две тренировки, но сега изостанаха, а Арик Армирола остана зад тях.

      Така интересно подредената решетка с шест коли на Шевроле в топ 12 би могла да бъде печеливша за някой от техните пилоти. Въпреки, че тримата основни играчи също са там, а и тримата имат победи тук. Труекс, Кайл Буш и Кевин Харвик ще бъдат фактор, пилотите на Пенске също, но ако имат късмет и добра стратегия всеки един от пилотите на Шевроле би могъл да се пребори с тях. Ако трябва да залагам бих избрал Ларъсн. Като втори и трети вариант ще заложа на Чейс и Джими, макар че Кевин и Мартин ще са по-вероятните победители. Все пак това са само предположения, без да претендирам за достоверност. Тоест ако някой от тях спечели, не бих се удрял в гърдите и крещял „казах ли ви?“. Просто това ми изглежда най-вероятно, с оглед скоростта им до момента.

    

Сонома – първата от трите „нормални“ писти в НАСКАР през сезона

     За нас европейците пистите за състезанията са си писти, не тракове, овали, три овали или Ди-овали, но за всички от другата страна на Атлантика нашите писти с леви и десни завои са по-малко познати. Не че не са популярни, напротив – все повече фенове и пилоти се изказват „за“ тях.  В резултат – още едно такова ще дебютира през есента в Шарлот, което е прецедент в историята на плейофите. За него ще си говорим като му дойде времето, а сега по-скоро ще сме на по-общите неща за неовалните трасета в НАСКАР.

      На тези писти (Сонома, Уоткис Глен и новата в Шарлот), поне на теория е възможно да видим и дори състезание на дъжд. За целта има специални гуми за мокро, а колите по правилник са снабдени с голяма предна чистачка. Все пак ако вали прекалено силно може и да се изчака да спре, но поне няма да се чака идеалното изсъхване и подсушаване на трасето. Колите доста подскачат и изглеждат непривично, но пък за сметка на това доста атрактивно понякога. Атрактивни и дори красиви изпреварения радват феновете по трибуните и зрителите, както може да се очаква има и зрелищни катастрофи, но пък точно заради тях пистите са отлично обезопасени. Доколкото може да е вярна информацията са използвани около 25000 гуми свързани и разположени в различните опасни зони. Тук уменията на пилотите са поставени на изпитание, първо заради различните завои и конфигурация на трасето, и второ заради честата смяна на предавките, което не се прави толкова често на овалите. За това опита от други серии, независимо дали са с болиди или автомобили е от голямо значение. Не че основните пилоти не се справят, все пак те са професионални състезатели и могат да карат на максимум на всякакви трасета, но понякога (дори често особено преди години) се наемат (в някой отбори)  пилоти само за тези писти. Естествено те са си получили своето прозвище – Роуд Корс Рингъри (Роуд Корс се наричат най-често този тип трасета в САЩ). Това са различни пилоти от други надпревари, бивши НАСКАР или пък Индикар пилоти, а дори и такива от Формула 1. Не е изненада например, че Хуан Пабло Монтоя спечели и двете си победи в НАСКАР къп сериите на такива писти – едното на Сонома, другото на Глен, а през годините(последно мисля 2013) няколко участия записа и Жак Вилньов. Австралиецът Маркус Амброуз пък е едно от най-често споменаваните имена когато стане дума за РоудКорс Рингъри, наравно с името на Рон Фелоус, който пък е от Канада. Както и Дан Гърни, който пък е един от тримата пилоти печелили надпревари от Формула 1, Индикар и НАСКАР. Всъщност другите двама са Монтоя и Марио Андрети, като само Марио е с титла от Ф1.

       Една от легендите на НАСКАР, Джеф Гордън е най-успешния пилот в сериите на неовални трасета, което преди години породи спекулации по темата преминаване на Джеф в Европа и дори Формула 1, но това така и не се случи. Тони Стюърт също имаше успехи на тези писти, което се обяснява с опита му от Индикар. Без обаче да има опит на подобни места през 2008 Кайл Буш стана единствения пилот в историята на НАСКАР с победи на всичките (тогава три) старта на роуд корс трасета в един сезон. Без да искам да натрапвам ми се ще да кажа, че част от фактите, които споменавам са разказани много приятно в един от епизодите на „Наскар Юнивърсити“, който може да видите по каналите на Макс Спорт(пък и надпреварите от НАСКАР също може да се гледат там в България). Не е реклама, просто споделям.

        Както стана дума в началото все повече фенове и пилоти се изказват благоприятно за неовалните писти и изразяват желание да има и още такива. Нямам идея какво смятат по въпроса официалните лица от НАСКАР, но много вероятно е да се въздържат от прекомерно използване на тези не толкова традиционни за щатите писти. Точно такъв беше проблема в следата на 90-те в Индикар и доведе до разцепване на шампионата на CART серии и Инди рейсинг лига. Първите искаха повече неовални надпревари, а вторите не ги одобряваха. Доводите и на двете групи звучаха разумно, едните искаха да доближат спорта до европейския (дори бих казал световен, защото по принцип в целия останал свят предпочитани са неовалните писти), докато другите твърдяха, че така се губи духа и традициите. В крайна смета няколко години паралелно съществуване показа, че и едните и другите имат привърженици и противници и накрая (е не без сътресения, но това са подробности) отново има само един шампионат. Сега в календара на Индикар има разнообразие, плод на компромиси, но пък важното е че нещата вървят добре. Дори отлично, след като Фернандо Алонсо успя да направи страхотна реклама на Инди 500 през миналата година, а пък последния старт на Даника Патрик през тази, също бе отразен подобаващо. Така че в общи линии мисля че има шанс за още едно-две трасета с различни завои, но това вероятно ще се случи по-нататък. Първо да мине този сезон и да видим как ще бъде прието най-новото трасе – това в Шарлът. Там то вече има и интересно име – ровал (кръстоска на Роуд корс и овал) , защото конфигурацията му включва както голяма част от овала, така и доста спънато (а и май малко тесничко) трасе вътре в съоръжението. Вече имаше тестове там, пилотите бяха очаровани, а скоро ще има още тестови сесии и ще видим кой какво ще каже. А след това пък и ще гледаме състезанието и ако то се окаже успешно (разбирай не бъде оплюто, слабо посетено или с нисък ТВ рейтинг в САЩ), би могло да се очаква още нещо такова. До тогова обаче има време, а сега предстои Сонома, където някой би могъл да спечели изненадващо и да получи виза за плейофите. Има отбори и пилоти, които твърдо залагат на подготовката точно за там и Глен, така че можем да очакваме изненадващи (надявам се в добрия смисъл) надпревари.

Защо Хонда ще (трябва да) спечели с Ред Бул?

      Не се стърпях, въпреки че избягвам да се изказвам за Формула 1, понеже както във футбола (а и волейбола и тениса напоследък) има много специалисти и много мнения, а най-вече много фенщина(разбирай хейт на всичко дето не ти е по вкуса). Все пак и аз си имам мнение и разбирания, както и свободата да ги изразявам, така че ето какво мисля по въпроса.

Защо Хонда ще (трябва да) спечели с Ред Бул? Сделката от последните дни, която общо взето бе очаквана е може би най-добрия сценарий и за двете страни. Японците искат на всяка цена да постигнат успех, а тежката драма с Макларън допълнително навреди на имиджа им. Сега с новите си партньори, те имат уникалната възможност да работят с един от най-гениалните специалисти в лицето на Ейдриън Нюи, а това никак не е малко. Не че подценявам хората в Макрларън, или пък самите японци(които всъщност постигнаха много преди време, но се отказаха и подариха всичко на Рос Браун), но просто Нюи е човек доказал се многократно. Ако се върнем през 2005, когато всъщност Ред Бул купиха тима на Форд(Ягуар), това беше един средняшки отбор, въпреки подкрепата на концерна. Нивото им беше като на Джордан, който по същото време бе на пазара и скоро след това стана Форс Индия. Ягуар и Джордан бяха отбори от средата на колоната, с моменти проблясъци и сходно представяне. Обаче в Ред Бул успяха да привлекат Нюи и резултатите не закъсняха. Ейдриън е човекът зад шампионския болид на Уилямс от началото на 90-те, пак той направи и Макларъните, с които Хакинен успя да победи Михаел Шумахер, а когато реши да се оттегли…доминация на Ферари. А сега вижте къде са Ред Бул и какво постигнаха и къде са Форс Индия. Да, има голяма разлика в бюджетите, но основата им беше сходна.

      Ако погледнем малко по-назад в историята, Хонда се появяват като доставчик при сър Франк Уилямс, но бързо се пренасочват към Макларън и Лотус по две основни причини – Рон Денис и Аертон Сена. Дори те са в основата на привличането на Сена в Макларън, а всички знаете какво се случи там, особено през 88-ма. 15 победи от 16 старта и то само заради глупавия инцидент на Сена с Жан Луи Шлесер (да, този същия от рали Дакар). Бразилецът бе млад и напорист пилот, жаден за победи, не се съобразяваше с никой и не се отказваше от стила си. Това описание да ви напомня на някого? Ами колкото и да е трудно за приемане, така се описва в момента Макс Верстапен. Да, не е коректно да се правят сравнения, особено с една от легендите на Формула 1, но паралела е неизбежен. Уникалното каране в Бразилия през 2016 бе първия повод за сравнение. От това, което знаем за японците, винаги се е изтъквало, че те са хора на честта, за кодекса на самураите и за това, че в лицето на Сена навремето са виждали своя човек. Според мен сега те припознават Макс като такъв и това вероятно ще е една от причините да искат партньорството с Ред Бул. Настина Верстапен младши допуска доста грешки от началото на сезона, но поне за сега оправданието му е че е още млад и не толкова опитен, но пък никой не може да отрече че дава цвят на надпреварите. Например в Монако. Като че ли само той се осмели да натиска и да изпреварва в княжеството, където по принцип изпреварянията са доста трудни. Дори Фетел и Хамилътн предпочетоха да се повозят зад Дани Рикиардо, без видими опити поне да го притиснат, но това е друга тема.

       Тук пък ми идва мисълта, че ако запазят и Рикиардо, който вече има достатъчно опит, шансовете им за добри резултати ще се увеличат. Реално Дани едва ли има по-добра оферта за момента, защото във Ферари все още разчитат на Фетел, а той пък предпочита Кими или някой по-млад и неопитен пилот до себе си. Трудно ми е да си представя, че Маркионе ще изгони Себастиан точно сега, единственото по-дръзко решение за което се сещам е да даде шанс на Алонсо, но някак си не ми се вярва. Фернандо има цел и тя е Инди 500, за това най-вероятно, ако не отиде във Ферари(малко вероятно), или Мерцедес(почти невероятно, дори невъзможно, защото там още са му сърдити) той ще прекоси океана. Опция за Рикиардо е и място в Макрларън, но с оглед на представянето не ми се вярва който и да е пилот да иска точно сега да отиде там. За Дани остава шанса да го вземат в Мерцедес, но пък от друга страна те вече не са най-най, а пък и Люис едва ли ще се оттегли. Остава Рено, което всъщност означава смяна на Дани и Карлос, което с оглед на желанието на японците да имат млади и напростри пилоти не е невъзможен сценарий. Сайнц младши чака шанса си да докаже, че е по-добър от Макс, или поне толкова добър като него, а най-лесно това може да стане като карат в един отбор. Или пък да не стане. Защото Сайнц старши май не се разбира много с ръководството на Ред Бул, но и това е друга тема.

         Ред Бул от друга страна отдавна търсят начин да се разделят с Рено, но липсата на алтернатива до момента ги спираше. Двугодишният договор пък ясно показва, че ако нещо не тръгне както трябва, те ще имат възможност за преориентиране точно когато се очаква правилата да се променят и във Формула 1 да се появят нови доставчици. Защото за момента има само Рено, от което те не са доволни, Мерцедес, които пък (както и Ферари) не биха им давали своите агрегати и Хонда. Така че реално нямаха избор, но пък поне превърнаха дефекта в ефект. Сега японците ще налеят пари, може да се ползват данните на Рено (поне тези до момента, защото към края на сезона ще става все по-трудно с оглед раздялата им), както и опита от работата с Торо Росо. В комбинация с уменията на Нюи и хъса на Верстапен, новия тандем Ред Бул-Хонда ще трябва да успее, може би не чак за титла, но поне за някоя и друга победа. Това ще е въпрос на чест за японците. Пък после идва нова ера - 2021. Така че догодина Ред Бул-Хонда ще се бори с всички сили, за чест, за мъст и за престиж.


*Това е малко извън протокола, който сам си бях наложил да пиша тук само за НАСКАР, но си разреших сам, защото просто ми се щеше да си споделя мнението. Благодаря за разбирането.