Стюърт-Хаас Рейсинг – Форд
Кевин Харвик 4 – Въпреки прякора си Хепи, мисля че другият му Клозър (Closer) бе по-актуален за Кевин особено през миналата година. Той наистина „за малко“ не успя да вземе титлата в един страхотен за него сезон. Спечели девет победи, но не успя да се класира за финала и остана едва пети в крайното класиране, макар че заслужаваше титлата. Така за четвърти път в своята кариера Харвик не взе титлата, която би била негова, ако нямаше плейофна система. Кевин обаче ще продължи да се бори и да печели нови победи към своите 58 до момента. След оттеглянето на Джонсън Харвик е с най-много победи сред активните пилоти и един от най-опитните със своите 718 старата. Договорът му е до края на 2023-та, така че има още време за да спечели втора, а защо не и трета титла. Да видим дали ще успее.
Арик Алмирола 10 – „Кубинската ракета“ е в последната година на договора си, всъщност той преподписа за един сезон през миналата година, макар че имаше и информация, че е с опция за удължаване. Това означава, че Джин Хаас и Тони Стюърт му дават шанс през тази година да заслужи мястото си, в противен случай ще му се наложи да си търси нов отбор. Арик е бърз, адаптира се вече повече от достатъчно в екипа и има своите шансове, но аз лично не съм оптимист към бъдещето му в тима. Твърде много млади таланти чакат място и ако не започне да печели вероятно ще си тръгне от отбора, а може би и от НАСКАР. Откакто е в тима е спечелил само веднъж, и то през 2018-та, когато колата им беше страхотна през повечето време. През миналата година имаше само един кратък период с финали в топ пет, а в 17 от състезанията остана извън топ 20 на финала. Остана 15-ти в класирането, като според мен единствено влизането му в плейофната 16-ца го спаси от уволнение.
Коул Къстър 41 – Всеки пилот мечтае за победи, а ако първата ти победа дойде още в дебютния сезон то това е страхотно. Така се получи с Къстър и то след доста колебливо начало на сезона. Коул обаче спечели старт номер 16 за годината и него 19-ти в топ дивизията на НАСКАР, а въпреки че остана 16-ти в класирането бе оценен високо и заслужено спечели званието „новобранец на годината“. Сега идва по-трудното да надгради, но мисля, че роденият в Калифорния пилот ще успее. Един от най-младите, само на 23 и член на „голямата тройка“ от Иксфинити сериите през 2018-2019-та година, той е смятан за талант и в комбинация с конкурентната кола трябва да го докаже.
Чейс Бриско 14 – Мястото на Клинт Бойер бе поверено на 25 годишният Чейс Бриско, който караше за екипа в Иксфинити сериите. Бриско остана четвърти в крайното класиране, но както и Харвик той спечели 9 победи през сезона. Дори процентно постижението му е по-добро от това на Харвик, защото календара в Къп сериите бе с 36 старата, а този в Иксфинити с 33. Щом не си пръв обаче това няма значение, така че Чейс има възможност сега да се докаже. Подмладяването в НАСКАР е налице и тук, поне на 50 процента и от представянето на Къстър и Бриско, както и от това на Алмирола ще зависи дали процента ще се вдигне догодина или пък ще се запази.
Джо Гибс Рейсинг – Тойота
Дени Хемлин 11 – Не се чудих много с кой от тримата да започна в този отбор, просто Дени имаше страхотен сезон и заедно с Кевин Харвик бяха основните фаворити за титлата. Е нито единият не спечели и ако за Кевин утехата е че вече веднъж е бил шампион, пък и има още три сезона по договор, то при Дени нещата не изглеждат така. Първо, това е последната година от контракта му с „Треньора“ и не се знае дали ще продължи. Причините са не само в представянето или спонсорите – и двете са на ниво, но новата му инициатива заедно с Майкъл Джордън направи Хемлин собственик. Малко на кантар според правилата на НАСКАР Дени успя да го направи (по принцип в отбор с 4 коли не може да се позволи да има пета, но някак си алианса с новия отбор се получи, може и да има промени в правилата, но все още не съм ги видял черно на бяло). Работата със своя отбор може да отнеме от енергията му и да принуди Джо Гибс да го освободи, но преди това да се случи Хемлин има сезон 2021 за още един опит да спечели титлата. Ще бъде много интересно как ще се развият нещата в целия отбор, особено след тази доминация на Дени над съотборниците си, особено необяснимото слабо представяне на Кайл Буш. Но да се върна на Хемлин. Целта му е да спечели 50 победи, пък ако не успее да стане шампион , това ще му е достатъчно или поне така каза самият той. До момента Дени има 44 победи и 280 финала в топ 10 от 542 старта. За да изпълни целта си от 50 му трябват шест, а през миналата година спечели седем, така че не е невъзможно. И докато все още не бях довършил писането за останалите дойде новината, че Дени Хемлин и Джо Гибс са подписали нов „дългогодишен“ контракт, но срока му не е известен поне за момента. Реших, че няма да променям написаното до тук, просто ще добавя това.
Кайл Буш 18 – За Кайл Буш сезон 2020 бе пълен провал и ако не беше победата в тридневната водна епопея в Тексас, сигурно той щеше да е съкрушен. Тази победа бе много важна за него, но осмото му място в крайното класиране едва ли го задоволява. Всъщност Кайл е недоволен от всичко освен първото място, така че това не е от значение. Безкрайно амбициран и на практика единственият пилот с две титли през тази година ще направи всичко възможно да вземе и трета. А ако спечели и Дайтона 500, това ще е сбъдната мечта за него. 57 победи в Къп сериите, 97 в Иксфинити и 59 при пикапите или общо 213 победи в трите дивизии го правят един от най-успешните пилоти в историята, но това едва ли някой го оспорва. Кайл обаче има един голям недостатък, който като че ли пооправи в последно време. Много е нетърпелив и иска винаги да побеждава. Това неведнъж е водило до проблеми и инциденти и съответно загуба на състезания, но наистина като че ли вече е пораснал. Или поне така изглеждаше през миналата година, когато се бори дълго докато накрая все пак успее да спечели. Кайл има победи на всички трасето на които се е състезавал, освен на Ровала в Шарлот, и ровала на Дайтона. Двете трасета, обаче са отскоро в календара и мисля е въпрос на време Буш да спечели и там, макар неовалните писти да не са негов специалитет. Кайл е печелил на овала в Дайтона, но не и Дайтона 500, което за него е голяма мечта. Не на последно място в търсене на промяна тандемът Буш-Адам Стивънс се разделя. Дългогодишният ръководител на екип номер 18 напуска и отива да води номер 20, а на негово място идва Бен Бешор. Бен е бивш инженер на Кайл Буш, но през миналата година бе ръководител на екипа на Джо Гибс в Иксфинити сериите. Да видим дали това ще подейства положително.
Мартин Труекс младши 19 - Мартин се справи чудесно през първия си сезон с екипа на Джо Гибс, но изненадващо бе далеч от Хемлин. Взе само една победа и 23 пъти завърши в топ десет, а по брой обиколки начело бе близо до Дени Хемлин 950 срещу 1083 за Хемлин, но Дени спечели 7 победи, а Мартин само една. През новия сезон Труекс ще се бори за повече победи, повече етапни точки също, които бяха в основата на страхотната 2017-та, когато спечели титлата. След раздялата с Коул Пърн и идването през миналата година да Джеймс Смал, Мартин трябваше да се сработва с новия си тиймшеф, но мисля че през 2020-та те успяха. Предполагам жадни за успехи ще започнат ударно сезона и търсене на победи още в първите състезания.
Кристофър Бел 20 – Кристофър оправда очакванията и след не особено убедителното представяне на Ерик Джонс зае неговото място. С идването на Адам Стивънс начело на екипа му първата му победа изглежда още по-близко, да видим точно кога ще дойде тя. 2020-та бе дебютна за него и той завърши на 20-то място с два финала в топ 5 и седем в топ десет. Сега целите са по-високи, но както видяхме в последните години, ако резултатите не дойдат за година – две, то Бел може да бъде сменен. Даже вероятният му заместник може и да е с фамилията Гибс – внукът на „Треньора“ с отлични резултати в полупрофесионалните серии. Тай Гибс обаче все още е далеч от договор с екипа, но има и други млади пилоти чакащи своя шанс. Колкото до добрите резултати, Дани Суарес и Ерик Джонс явно не бяха достатъчно добри за отбора и сега Бел ще трябва да докаже, че е по-добър от тях. Ще видим.
Тийм Пенске – Форд
Брад Кезловски 2 – Брад Кезловски изправи на нокти отбора и ръководството с решението си да изчака до средата на сезона и да поднови договора си като свободен агент само за една година, но все пак остава в отбора на „Капитана“. Остана втори в шампионата, като всъщност бе най-сериозният съперник на Елиът на финала. С четири победи през 2020-та, Брад бе най-успешния пилот на тима през сезона и втори след Харвик за Форд. Слуховете в средата на годината пращаха Кезловски на мястото на Джими Джонсън, но в крайна сметка това не се случи, вероятно Брад ще потърси начин да се разбере с Пенске за нов договор или удължаването на настоящия, защото изглежда места в топ отборите за момента поне няма.
Джоуи Логано 22 – Логано както и в предишните сезони успя да се промъкне отново до финала, но този път бе трети по скорост във Финикс. Спечели три победи, две от които в началото на сезона, но бе много постоянен и адаптивен през цялата година. Голямото му предимство бе, че винаги намираше начин по време на състезанието да подобрява представянето си и да намира начин, дори и след проблеми да се връща в челото. Често дори на късмет, но нито веднъж не се отказа да се бори и да си пробива път напред. С това си качество спечели нови фенове, макар агресивният му стил на каране в атака и защита да дразнят хейтърите му. Джоуи обаче не обръща внимание нито на негативните коментари нито на забележките от страна на съперниците си и продължава да се бори и ако продължава така може отново да надлъже всички и да стигне до финала.
Райън Блейни 12 – Блейни през 2020-та отстъпи на опитните си съотборници, но все пак взе една победа и влезе в плейофите. Липсата на тренировки и квалификации вероятно бе причината през 2020-та, той е да е на крачка зад Кезловски и Логано, но това може да се каже и за много други пилоти. Явно и адаптацията с Тод Гордън при въртележката на тиймшефовете в отбора също отне повече време. Райън обаче има подкрепата на отбора, защото подписа нов договор с Пенске за поне няколко сезона още, така че поне на тема бъдеще няма защо да се притеснява. Титлата на приятелят му Елиът е стимул и за Блейни да върви напред, да видим дали ще успее да стигне до финала с оптиният си ръководител екип Тод Гордън, който спечели титлата с Логано през 2018-та.
Няма коментари:
Публикуване на коментар