Време е за главните действащи лица в новия шампионат. Спрямо 2020-та има няколко сериозни промени, не мисля, че могат да бъдат наречени революционни, но пък са доста сериозни в някаква степен. На първо място оттеглянето на Джими Джонсън разбира се дълго време бе обсъждано и отхвърляно, но в крайна сметка той реши да сложи точка на кариерата си в НАСКАР, поне като пилот на пълен сезон. Новото му поприще е Индикар, където Джими ще кара за екипа на Чип Ганаси в неовалните състезания, а предполагам и ще опита да се класира за Инди 500. Неговото място бе обект на сериозни спекулации, като точка на тях сложи промяната в екипа на Рик Хендрик. Там решиха да закрият номер 88 и Алекс Боумън да кара с номера на Джонсън – 48. Така за пръв път от 2017-та няма да очакваме осма титла от Джими и респективно още победи от него. Джонсън приключи с 83 победи, като последната от тях бе именно през 2017-та – първата година, когато в България започна да се излъчва НАСКАР. Честно казано ако имам възможност да говоря с него, не бих му споменал този факт. Още за Хендрик Моторспорт след малко.
След малко неочакваното си завръщане през миналата година Мат Кенест така и не успя да впечатли Чип Ганаси и логично ветеранът напусна НАСКАР. Пак. Кенсет всъщност бе единственият пилот карал в сериите още преди 2000-та година, така че на практика вече няма пилот от миналия век, който за се състезава активно. Всъщност по темата кога точно започва 21-ви век би могло да се поспори, а ако 2000-та година е последната от него, то тогава Кърт Буш би трябвало да последния пилот от НАСКАР с дебют в миналия век. Оставям това обаче без повече разсъждения за да не задълбавам излишно.
С оттеглянето на двама шампиони – седемкратният Джонсън и последният от преди плейофната ера Кенсет в решетката останаха само седем пилоти печелили шампионата и само един от тях повече от веднъж. Кайл Буш с две титли, Кърт Буш, Кевин Харвик, Брад Кезловски, Мартин Труекс младши, Джоуи Логано и миналогодишният победител Чейс Елиът. Това са и най-често спряганите имена за евентуалните претенденти за титлата през тази година, като към тях се добавят и имената на Дени Хемлин, Райън Блейни, Алекс Боумън и завърналият се от изгнание Кайл Ларсън. Темата обаче е доста обширна и за това ще остане за по-нататък.
Колоритният Клинт Бойер също окачи каската, но остава да ни радва като коментатор и анализатор във Фокс Спортс, където ще партнира на Джеф Гордън и Майк Джой. Това ще бъде забавно и често казано нямам търпение сезона да започне, макар че понякога ми е трудно да разбира какво точно казва Бойер, не само заради акцента, но заради изказа и бързото му говорене.
Може би най-неочакваното оттегляне бе това на Джон Хънтър Немечек. Младия пилот дебютира през миналата година и още в началото на сезона направи страхотно впечатление, което наистина в края се позагуби, но въпреки това според мен той имаше доста добър сезон. Джон обаче реши да направи стъпка назад и се отказа да кара в топ дивизията за сметка на надпреварите с пикапи. Мисля, че младия Немечек предпочита да се бори за победи, а не само за добро впечатление, пък след някоя и друга година, когато му се отвори шанс да кара за по-силен отбор да се върне в Къп сериите.
Няколко думи и за отборите. Ливайн Фемили Рейсинг и Джърмейн Рейсинг бяха закрити, но на тяхно място веднага се появиха два нови – 23XI Рейсинг и Тракхаус Рейсинг. Отделно от това Каулинг Рейсинг (екип от по-малките серии) обяви, че ще има една кола в повечето стартове през 2021-ва, а екипа на Спайър Моторспорт добави още една кола. Не е ясно и какво се случва с отбора на Го Фас Рейсинг, по предварителна информация ще участва само в 5-6 състезания през тази година. От екипа на Пенске пък планират да участват периодично и с четвръти автомобил с номер 33 за Остин Синдрик, но освен заявка за предквалификацията на Дайтона 500 друго за момента не е ясно.
За производителите и двигателите няма кой знае какви промени – Форд, Шевроле и Тойота са трите марки, не се очаква и догодина да има нови, но кой знае. Още миналата година пък стана ясно, че Хендрик Моторспортс и Ричард Чилдрес Рейсинг ще работят съвместно по двигателите на Шевроле, а не по отделно както бе досега. От това би трябвало да очакваме прогрес за марката, но по-скоро усилията ще бъдат насочени към агрегатите за 2022-ра. Между другото все още няма информация дали с новата генерация коли от догодина ще има и нов тип двигатели, но скоро се надявам да стане ясно и това.
И така ето ги всички, като реших подредбата да е от големите отбори към малките, като започна с победителите от миналата година.
Хендрик Моторспортс – Шевроле
Чейс Елиът 9 – Най-популярен пилот и шампион за последно е бил баща му Бил Елиът през 1988-ма, което само по себе си е интересно съвпадение. Чейс направи чудесен сезон и грабна титлата малко преди да навърши 25 години – най-младият шампион от времето на Джеф Гордън. Елиът показва завидно израстване и майсторство и вече е смятан за специалист по неовалните трасета, а такива през тази година има повече. Това, както и доброто му представяне и на останалите типове трасето го слага в графата фаворити за короната през 2021-ва, а за последно две поредни титли бяха спечелени именно от неговия отбор от Джими Джонсън. 11 победи, пет от които през миналата година в общо 185 старта и 96 финала в топ десет - това са резултатите му до момента, което не е никак зле. Да видим как ще се променят те през новия сезон.
Алекс Боумън 48 – Боумън сменя номера си, но като цяло остава със същия екип, с който се състезаваше и през миналата година. Алекс изкара трети сезон в екипа и постоянно прогресира. В последните две години спечели по една победа, но докато през 2019-та бе по-колеблив и остана 12-ти в крайното класиране през миналата завърши 6-ти. Все по-често той ще се бори за победи и предполагам ще успява, така че мисля правилно е слаган в графата претенденти, макар и с по-нисък коефициент от да речем Блейни и Ларсън. Договора на Боумън е до края на тази година и от представянето му ще зависи дали ще остане в тима.
Уилям Байрон 24 - Уилям спечели първата си победа през миналата година, с което най-после затвори устите на критиците. Успеха му дойде след дълга и упорита работа с Чад Кнаус, който спечели задочния спор и спечели победа преди Джими Джонсън, след като двамата се разделиха като екип. Чад обаче реши да се оттегли от позицията тийм шеф и вече ще е вицепрезидент в отбора, а на негово място идва Руди Фюгъл, който работеше за екипа на Кайл Буш Моторспорт при пикапите. Руди има общо 28 победи там и две титли, както и славата на един от най-добрите и изобретателни тиймшефове в тези серии. Ще видим как този нов тандем ще се справи през 2021-ва.
Кайл Ларсън 5 – Гвоздеят на екипа на Рик Хендрик (след Елиът разбира се) е Кайл Ларсън. Талантливия пилот гръмко и рязко бе уволнен от отбора си в началото на миналата година, след изпусната реплика по време на онлайн състезание по време на пандемията. Очакваше се Ларсън да бъде върнат, но повече клонеше към място в екипа на Тони Стюърт, който нееднократно бе заявявал симпатиите си към него. Явно Тони обаче не успя да се пребори и Кайл Ларсън отиде при Рик Хендрик. Рик направи и вътрешна рокада с номерата, като закри номер 88 и върна историческият за тима номер 5. Ларъсн ще има за тиймшеф Клиф Даниелс – човекът, който в последната година работи с Джими Джонсън. Да, двамата не успяха да спечелят, но пък видимо имаше прогрес в представянето на Джими в екип с Клиф. Предполагам, че сработването с Ларсън ще бъде лесно и още преди средата на сезона те вече ще са успели да грабнат победа. Шест са те до момента в кариерата на Кайл от общо 223 старта и общо 101 финала в топ 10. През 2019-та той спечели последната си победа и остана шести в крайното класиране, а през миналата кара само в първите четири състезания. На 28 години, Кайл Ларъсн е най-възрастният в екипа на Рик Хендрик, което е малко изненадващо, но явно подмладяването в НАСКАР продължава с пълни сили. (Бомън е на 27, Елиът 25, Байрон на 23 – най-младият отбор на практика)
Следва
Няма коментари:
Публикуване на коментар