НАСКАР – Кристофър Бел с първа победа в топ дивизията

               Сезон 2021-ва в НАСКАР започна с две изненадващи победи – Майкъл Макдауъл на Дайтона 500 и Кристофър Бел на неовалната конфигурация на Дайтона. Така вече имаме двама неочаквани участници в плейофите (макар да не са на 100% сигурни), като по-изненадващ е сякаш Майкъл. Не веднъж е ставало дума за младите таланти и „голямата тройка“ от Иксфинити сериите – Бел-Редик-Къстър. Още през миналата година беше ясно, че трите звезди на младежката дивизия имат потенциал за победи, като Коул Къстър успя да спечели, а Тайлър Редик бе близо до успех. Кристофър Бел в бе в тим с по-малък потенциал за битка в челото, но на няколко пъти надскочи очакванията. Сега още при втория си старт с екипа на Джо Гибс той грабна победата, след страхотни последни обиколки. Кристофър успя с по-новите си гуми да съкрати изоставане от повете от три секунди за две обиколки и настигна и изпревари Джоуи Логано за да стане 197-мият пилот спечели победа в топ дивизията на НАСКАР. Така двамата с Майкъл Макдауъл направиха и своеобразен рекорд – за пръв път в историята на сериите имаме двама нови победители в първите два старта. Всъщност в статистиките за записани още два такива случая през 1949 и 1950 година, но това са първите два сезона на шампионата и през 49-та няма как първите два старта да бъдат спечелени от победители, защото не е имало НАСКАР преди това. През 1950-та пък новите лица са толкова много, че също постижението само за статистиките. За последно пък две поредни състезания спечелени от пилоти, за които това е първа победа имаше през 2019-та, когато в Чикаголенд победи Алекс Боумън, а след това на лятната Дайтона триумфира Джъстин Хейли. Предстои Хомстед Маями, където не е невъзможно серията от изненадващи победители да продължи, но да видим.

               Ако се върнем на състезанието, очакванията разбира се бяха за победа на Чейс Елиът. Той започна отлично, но първо проблем при спирането му в бокса и забавяне го отпрати назад, а след това 14 обиколки преди финала закапа дъжд. Според правилника при промяна на метеорологичните условия, рейс контролът дава прекъсване, за да могат тимовете да сложат гуми за мокър асфалт. Това на теория е добра възможност за равнопоставеност при смяната на гуми, но в случая дъждът бе слаб и то само на няколко места. Дебата по темата продължава и много интересно предложение за въвеждане на „частични“ жълти флагове. Тоест по подобие на другите моторни спортове просто да има сектор със жълти светлини и флагове, без на трасето да излиза кола за сигурност. Това е възможно само на неовални трасета, а до края на сезона остават още шест такива надпревари, така че ще видим дали още през тази година няма да видима подобна промяна.

               Чейс Елиът показа своите умения на подобни трасета, и макар да не спечели ще бъде сериозен фактор в останалите шест състезания. Разбира се не само на тях, дори още в Маями вероятно ще е отново сред претендент. След само два старта и то на суперспийдуей и неовално трасе е трудно да се правят анализи на разпределението на силите, но няколко неща вече правят впечатление. На първо място скоростта на Дени Хемлин и Мартин Труекс младши, което означава, че Тойота ще са сериозни конкуренти. Това пролича и от доброто темпо на Бъба Уолас, а разбира се и на Кайл Буш и Кристофър Бел. Хемлин е с най-много обиколки начело и два финала в топ пет, както и три спечелени етапа (от четири до момента) и благодарение на това води в класирането. Джоуи Логано е втори, като двамата с Брад Кезловски успяха да измъкнат максимума след Дайтона 500. До момента има само четирима пилот с финал в топ десет и в двете състезания, като това са Дени Хемлин, Кевин Харвик, Майкъл Макдауъл и Райън Прийс. Тук Харвик и Приийс се промъкнаха доста незабелязано, като през повечето време дори камерите не ги следяха. И ако за Райън Прийс вероятно ще дойде спад, то при Харвик нещата започват добре и вероятно ще продължат. Може и да не стигне до девет победи както през миналата година, но нищо не се знае. За момента обаче изглежда сякаш пак обичайните претенденти ще се борят за финал, колкото и да е рано за прогнози.

               Сега в Маями предстои първото състезание на най-разпространения тип трасета  -  миля и половина, там вече ще се види може би по-различно разпределение на силите. Очаквам и включването на Кайл Ларсън там и по-нататък, както и на другите двама пилоти на тима Боумън и Байрон. Райън Блейни също ще изплува скоро, след като в своя старт номер 200 не успя да го запомни с нещо хубаво. На фона на доброта темпо от страна на Кърт Буш би трябвало и Рос Частейн да се добере до топ пет финали, а защо не и до победа. До момента откакто има елиминации в плейофите не е имало повече от 13 различни победителя в редовния сезон. С такова начало на 2021-ва и с толкова нови и различни трасета би могло да се очаква победителите да са повече от 13, но да видим дали ще се получи така и дали дори няма да надскочат 16, за да има само победители през сезона в плейофите. Това ще разбърка доста нещата, защото всеки един с победа ще се класира, независимо колко назад е в точките, което ще бъде интересен прецедент, особено ако някой от фаворитите така и не успее да вземе победа в оставащите 24 старта. Както стана с Кайл Буш приз миналата година например.

 

НАСКАР – Огнен финал на Дайтона 500

               Дайтона 500 не разочарова и предложи всякакви емоции. Като започнем от старта, минем през прекъсването заради дъжда и продължението на надпреварата, а черешката бе финала. Лекото объркване в класирането и обясненията на рейсконтрола след финала също допринесоха за емоциите, но безспорно победата на Майкъл Макдауъл бе едно от най-неочакваните неща в неделя. Майкъл спечели първа победа в кариерата си в своя старт номер 358, в началото на 14-тата си година като пилот в топ дивизията на НАСКАР. И ако за някой това е случаен успех, то за други това не е така. Дени Хемлин каза, че Макдауъл е успял и то не е случайно, а Кевин Харвик допълни, че Майкъл винаги е бил много силен на състезанията на суперспийдуей. Като цяло всички са доволни от успеха му и го поздравиха, а самият Майкъл дълго не можеше да повярва, че е спечелил. След финала той сподели, че стратегията му е била да бъде в челото до последната обиколка и да опита атака едва трети завой. Така и стана и Макдауъл бе трети, а в завой номер три опита да засили Брад Кезловски и да атакува. Брад получи засилка, опита да изпревари Логано, но Джоуи го блокира и двамата се завъртяха. Кезловски бе бесен, но така и не обвини директно никой, докато Логано дипломатично се измъкна, като побърза да поздрави Макдауъл за победата.

               Двете големи мелета в надпреварата лишиха от възможност за добро представяне доста пилоти. Това в началото извади от състезанието шестима, а останалите десет замесени в катастрофата изостанаха с няколко обиколки и на практика нямаха шанс да се борят за големи точки. Освен Джейми Макмъри, който се добра до осмото място на финала, благодарение на катастрофата в последната обиколка. Този инцидент породи и доста негативни коментари, за начина по който протичат суперспийдуей състезанията. Пакетното придвижване винаги е носело рискове, но след Дайтона 500 много фенове и анализатори подновиха критиките си към НАСКАР. Честно казано нямам идея какво може да се промени (както и повечето критици, които изобщо не предлагат нещо, просто недоволстват), но наистина би било добре някак си да се промени. Може би освобождаване на още малко мощност и намаляване на притискането на колите, макар че това пък ще доведе до увеличаването на скоростта и загубата на сцепление. Факт е обаче, че доста фенове са малко разочаровани от гледане на една дълга редица без опити за атаки в доста дълъг период. За оправдание на пилотите бих искал да изтъкна, че все пак това бе първото състезание от сезона и всеки гледаше да оцелее до края, за да вземе колкото се може повече точки.

               Като стана думи за точки, друга критика свързана именно с точките се появи зад океана. Макдауъл взе общо 44 точки – 40 за победата и 4 за седмо място във втория етап, а Дени Хемлин завърши пети, но благодарение на победите си в двата етапа събра общо 52 точки. Хемлин има повече точки и Остин Дилън, който финишира трети. Така на практика победата „олеква“ и се появиха предложения точките на победителя да бъдат увеличени за следващата година. В предложението има смисъл, а ако помните и аз самият съм за такава идея. Ако например Дени бе завършил втори щеше да е с 55 точки (35 за второ място и две етапни победи по 10), а Макдауъл ако не бе взел точки от етапа щеше да е само с 40. 15 точки разлика не е малко, а самата разлика от първо до второ и трето място в момента наистина е много малка – 40-35-32. Може би в НАСКАР ще се замислят по въпроса. Както и за допълнителни точки за пилота лидер в най-много обиколки, което за пореден път ще кажа не знам защо бе премахнато. Дори в дуелите се дават точки от 2017-та година насам и благодарение на победата си там в момента лидер в класирането е Остин Дилън. Нещата бързо ще се променят предполагам след втория и третия кръг, особено с очакването за щуро роуд корс състезание в неделя. На Дайтона бийч продължава да превалява всеки ден, а ако и в неделя е мокро ще бъде доста непредвидимо състезание.

               След само едно състезание е трудно да се определят фаворитите, но общо взето в дуелите и квалификацията се забеляза едно поизравняване на силите, което би било чудесно ако се запази като тенденция. Нека минат обаче поне още две-три състезания и тогава ще видим по-ясна картината на разпределение на силите.

НАСКАР – „Сблъсъкът“ оправда името си и донесе успех на Кайл Буш

               Буш Клаш (по името на спонсора бирата Буш) донесе успех за Кайл Буш и новият му тийм шеф Бен Бешор и още в първата си надпревара заедно те спечелиха. Това стана след като Чейс Елиът и Райън Блейни се удариха в последния завой и подариха победата на Кайл. На практика Буш води само в последните метри, дори не и пълна обиколка, но двамата млади пилоти макара че са близки приятели направиха така, че Кайл Буш да спечели.

               Състезанието, което за пръв път в своята история бе на неовално трасе, се очакваше да донесе успех най-вече на Елиът. Той бе победител на тази конфигурация през август и уменията му на такива писти даваха основание на букмейкърите и специалистите да го поставят под номер едно сред претендентите. Чейс обаче загуби позицията си на старта и вместо седми потегли последен, заради нерегламентирани ремонти по колата му. Според екипа на Хендрик Моторспрот, това се е наложила, след като са видели някакви проблеми по колата след като я изкарали от гаража. Елиът очаквано си проби път напред и след като остана на трасето при последното прекъсване поведе колоната, но бе застигнат и изпреварен от Блейни, който бе с по-нови гуми. Двамата спретнаха атрактивни последни обиколки, като противно на очакванията Блейни така и не успя да се откъсне и се стигна до атаката на Елиът в последния завой и контакта между двамата. Амбицията и на двамата им изигра лоша шега и колкото и да опитваха да прикрият разочарованието си, си личеше че никак не са доволни от това което се случи между тях. Предполагам вече са си поговорили сериозно, а колкото до инцидента вината би трябвало да е споделена. Блейни потегли от полпозиция и бе в челото през повечето време, а в края имаше по-нови гуми и трябваше да опита да натисне, за да не даде шанс Елиът да го настигне. Чейс от своя страна пък можеше да не рискува да остане със старите си гуми, а отделно от това се видя че има скорост, дори и със старите, така че не трябваше да допуска да бъде изпреварен.

               Състезанието като цяло бе доста завързано и се понакъса на моменти, а опитите на част от пилотите за късно спиране пред първи завой доведоха до няколко излизания извън трасето. Дени Хемлин води в най-много обиколки, но първо отстъпи на Мартин Труекс, а след това се позабави и не успя да влезе в битката за победата. Самият Труекс пък имаше потенциал, но допусна грешка и отпадна. Общо взето получи се вълнуваща надпревара, с малко неочакван победител. Всъщност, след победата си Кайл Буш даде серия от интервюта и в едно от тях разкри подробности за раздялата си с Адам Стивънс. Според Кайл, Адам сам е решил да се оттегли, като първоначално дори е казал, че ще се занимава с нещо друго. Явно двамата са имали сериозна разправия в края на миналата година, в резултат на което Стивънс е решил да не бъде повече в екип с Буш. Тази история тепърва ще се разнищва, предполагам скоро ще се чуе и мнението на Адам Стивънс по въпроса.

               Мартин Труекс пък успя да убеди Джо Гибс да подпише нов договор, вероятно и с доброто си представяне в Дъ Клаш и вече може да е  спокоен за мястото си в отбора.

               В сряда се проведоха и първите тренировки на овала, а след това и квалификацията. Малко изненадващо в тренировката петте автомобила на Тойота оглавиха класирането, като най-бърз бе Бъба Уолас с новия отбор 23XI, а Спайър Моторспорт с Джейми Макмъри и Кори Ладжой се наредиха зад тях и бяха най-бързите коли на Шевроле. В квалификацията обаче победата грабна Алекс Боумън и заедно с Уилям Байрон ще стартират от първа редица в Дайтона 500. За Алекс това е втори полпозишън тук и трети в кариерата, като за четвърти пореден път той ще потегли от първа редица. Двамата с Байрон ще водят двата дуела, които довечера ще трябва да определят както стартовите позиции на останалите пилоти, така и кои четирима пилоти няма да се класират за състезанието в неделя.

               И понеже времето също ще е фактор в следващите дни, а очакванията са да завали тази нощ над Дайтона, целия уикенд може да претърпи размествания. От петък до неделя, а дори до вторник се очакват превалявания, за това все още не е ясно дали надпреварите в трите серии ще се проведат по график. В случая обаче би могло да се отлага, защото следващата неделя състезанието също е на Дайтона, но на неовалната му конфигурация.  

НАСКАР – Дъ Клаш с промени в правилата и деня

               Традиционното откриващо състезание Дъ Клаш, което не носи точки за шампионата, но винаги е било следено с интерес претърпя промени. Всяка година преди началото на редовния сезон (от 1979-та насам) тази надпревара е част от „седмиците на скоростта“. Тази година с оправданието заради пандемията е всъщност само „седмица на скоростта“, а вероятно заради финала Супербол, който е на 7-ми февруари, Дъ Клаш е насрочен за вторник вечер. На практика състезанието е от два часа след полунощ вторник срещу сряда наше време (9-ти срещу 10-ти февруари). Планиране е да се излъчи на живо по Макс Спорт 1, така че започваме.

               Освен денят промени има както в регламента така и в трасето. След като през миналата година НАСКАР за пръв път направи състезания в трите серии на неовалната конфигурация на Дайтона, сега Дъ Клаш ще бъде също на „ровала“. Това ще е и първата надпревара на неовално трасе в историята на тези състезания на най-бързите пилоти, както обичат да ги наричат. Самата идея, както е ставало дума вече е била да има демонстрационно състезание преди началото на сезона и в него да участват спечелилите полпозиции в предишната година пилоти. Така се оправдава и мотото  - най-бързите пилоти. През годините правилата са се променяли многократно, както и начина на избиране на пилоти за състезанието. През тази година има и нова добавена категория – спечелилите етапна победа през 2020-та. Така общо 24 пилоти имат правото да участват в Дъ Клаш, като трима от тях са оттеглилите се Джими Джонсън, Мат Кенсет и Клинт Бойер. По принцип те биха могли да се включат ако си намерят отбори, но нито един от тях не заяви желание за това. Така останаха 21, като любопитното е, че Тай Дилън ще кара автомобила на новия отбор 23ХI на Майкъл Джордан и Дени Хемлин. Това се получи, след като стана ясно, че Дилън има право да участва заради спечелен етап през миналия сезон, докато Бъба Уолас не е сред тези 21 пилоти. Тай ще кара на Дайтона 500 с екипа на Гаунт Брадърс, а през годината ще търси място в елита. Иначе вече се е разбрал с отбора на Джо Гибс да кара кола номер 54 на тима в Иксфинити сериите в част от състезанията.

               Освен спечелилите полпозиции в едва четирите квалификации през 2020-та, право на участие имат и победителите в предишни издания на Дъ Клаш, всички шампиони, всеки един победител в квалификация на Дайтона 500 и всеки един победител в Дайтона 500. Към тях добавяме и 16-те участници в плейофи, които пък дублират и последният критерий за участие  - победа през 2020-та.

               Арик Алмирола – 10 - Стюърт Хаас Рейсинг - Форд

               Райън Блейни – 12 – Тийм Пенске – Форд

               Алекс Боумън – 48 – Хендрик Моторспорт – Шевроле

               Крис Бушиър – 17 – Рауш Фенуей Рейсинг – Форд

               Кърт Буш – 1 – Чип Ганаси Рейсинг – Шевроле

               Кайл Буш – 18 – Джо Гибс Рейсинг – Тойота

Уилиям Байрон – 24 - Хендрик Моторспорт – Шевроле

Коул Състър -41 - Стюърт Хаас Рейсинг – Форд

Мат ДиБенадето -21 – Уудс Брадърс Рейсинг – Форд

Остин Дилън – 3 – Ричард Чилдрес Рейсинг – Шевроле

Тай Дилън – 23 – 23XI Рейсинг – Тойота (Дилън няма титулярно място за тази година)

               Чейс Елиът – 9 - Хендрик Моторспорт – Шевроле

               Дени Хемлин - 11– Джо Гибс Рейсинг – Тойота

Кевин Харвик – 4 - Стюърт Хаас Рейсинг – Форд

Ерик Джонс – 43 – Ричард Пети Моторспорт  - Шевроле (Джонс миналата година кара за Джо Гибс)

Брад Кезловски -2 – Тийм Пенске – Форд

Джоуи Логано - 22– Тийм Пенске – Форд

Райън Нюмън -6 – Рауш Фенуей Рейсинг – Форд

Тайлър Редик -8 – Ричард Чилдрес Рейсинг – Шевроле

Рики Стенхаус 47- ДжеТиДжи Дохърти Рейсинг – Шевроле

Мартин Труекс младши - 19– Джо Гибс Рейсинг – Тойота

 

Жребият за стартовите позиции ще бъде теглен допълнително, в понеделник вечер (американско време) макар че полпозицията рядко носи успех в Дъ Клаш. Последно стартиралият от първа позиция пилот спечелил и надпреварата е Дени Хемлин през 2014-та, а преди това Кен Шрейдър бе победител през далечната 1989-та година. Всъщност има и още двама в цялата история на надпреварата и това са Бил Елиът (1987) и Даръл Уолтрип през 1981-ва.

Победител през миналата година стана Ерик Джонс, който потегли 12-ти, а победата му бе спечелена благодарение на помощта на Дени Хемлин, който останал затворен с обиколка реши да помогне на съотборника си с мощно избутване при последния рестарт.

Дени и Кевин Харвик с най-много победи в Дъ Клаш – по три, разбира се от действащите пилоти. Иначе рекордьор е Дейл Ърнхард с шест успеха на това състезание. Братя Буш имат по една победа, по една имат и Кезловски и Логано, а както стана ясно и Ерик Джонс.

За последно пилот е печелил две поредни издания на надпреварата през 2009-2010 година и това е Кевин Харвик.

Най-много участия в Дъ Клаш има Марк Мартин – 24, следван от Бил Елиът с 23 и Джеф Гордън с 22. Джими Джонсън има 18 участия, а сега ще бъде изравнен от Кърт Буш, за когото това ще е 18-тото – най-много от активните в момента пилоти. Кевин Харвик и Райън Нюмън пък има по 16 участия.

               Тай Дилън, Коул Къстър, Тайлър Редик и Мат ДиБенадето ще дебютират, а Уилям Байрон и Крис Бушиър имат по едно – Байрон през миналата година, Бушиър през 2017-та.

За момента е ясно че надпреварата ще бъде от 35 обиколки в два етапа, като първият ще приключи след 15-тата. Предполагам тия дни ще излязат и още подробности за състезанието, така че е възможно и да излязат още нови неща.

 

НАСКАР – Пилоти и отбори за 2021 - нови тимове и такива с частично участие

 

               23XI Рейсинг – Тойота

               Даръл (Бъба) Уолас младши 23 – Новият отбор на баскетболната легенда Майкъл Джордан и Дени Хемлин бе формиран през миналата година и закупи чартъра от Джърмейн Рейсинг. Партньор на Джо Гибс Рейсинг на мястото на Ливайн Фемили, 23-11(както е името на отбора заради номерата на Джордън и Хемлин) ще има шанса да бъде в предната част на средняците и дори да доближи до топ отборите. Новото мото на Бъба пък е „без повече извинения“, а целта поне две победи. Доста амбициозно, но не и невъзможно, макар че все още е много рано да се прогнозира. Амбициите на Майкъл Джордън са отборът да се бори за победи, а интереса на спонсорите е голям, така че поне финансово тимът е обезпечен. Дени Хембин също е много развълнуван и амби;иран, да не говорим пък за Бъба Уолас. Определено това ще е най-следеният дебют на отбор и съм любопитен как ще се представи в първите няколко състезания, за да видим къде точно ще се позиционира.

              

               Тракхаус Рейсинг Тийм – Шевроле

               Даниел Суарес 99 – С чартър под наем от Спайър Моторспортс (този на номер 77) бившият пилот Джъстин Маркс формира нов отбор, а за пилот взе мексиканеца Дани Суарес. В началото на годината като съсобственик бе обявен и музиканта Питбул. Армандо Кристиан Перес, както е рожденото му име е роден в Маями и е от кубински произход. Латино връзката вероятно е убедила музиканта да се включи в тима със Суарес, а появата му в НАСКАР ще е от полза за спорта. Отбора ще си партнира с Ричард Чилдрес Рейсинг на мястото на Джърмейн Рейсинг и сътрудничеството ще помогне отбора да се бори за по-добро представяне. Поне такива са очакванията. Дани Суарес получава нов шанс да остане в НАСКАР, да видим дали ще успее, след героичните усилия през миналата година, които явно бяха забалязани.

 

               Лайв Фаст Моторспорт – Форд

               БиДжей Маклауд 78 – Маклауд ще кара в този нов екип на Форд в партньорство със Стюърт Хаас, което би било добро начало. През миналата година Го Фас нямаха много късмет като партньор на тима и сега изгубиха тази привилегия. Ако успеят да се доближат до челото, дори и с малко, ще имат шанс за добри точки и респективно финанси.

 

Отбори с частично участие за 2021-ва

Беард Моторспорт – Шевроле

Ноа Грегсън 62 – Ноа ще кара на Дайтона 500, но след това не е ясно кой и кога ще участва пак за тима. Вероятно ще участват на пет-шест състеания през сезона, всичко зависи от това дали ще намерят пари за повече участия.

Каулинг Рейсинг – Шевроле

Различни пилоти номер 16 – Каз Грала ще участва на Дайтона 500, ЕйДжей Алмендингер пък ще е на неовалната Дайтона, пък нататък тимът ще даде шанс и на други пилоти. Джъстин Хейли например, който кара за тях в Иксфинити.Там пък (в Ищксфинити) те имат цели три коли и ще се борят за победи, а добрите резултати водят и спонсори и при добро стечение на обстоятелствата може да пуснат и кола за цял сезон в топ дивицията. Поне такива намерения имат от отбора.

               Гаунт Брадърс Рейсинг – Тойота

               Тай Дилън 96 – Тай Дилън остана без отбор за 2021-ва, но си уреди участие на Дайтона 500 с отбора. По-нататък не се знае къде и с кой отново ще излязат на старт от екипа.

 

               еМБиеМ Моторспорт – Тойота/Форд

               Тими Хил 66 – Тими Хил ще кара на непълен сезон отново в екипа, но по принцип ще се състезава в шампионата на Иксфинити сериите. Тоест в къп сериите няма да печели точки.Освен това, по предварителни данни на Дайтона 500 ще е с Форд, а не с Тоюота както миналата година. Не се знае и колко участия ще има с едната или другата марка.

               Чад Финчъм и Стивън Лейхт 49 – Двамата са обявени като пилоти, но може и още някой друг да се включи през годината.И те ще редуват Форд и Тойота, по поне ще са миналогодишен модел, а не такъв отпреди две години.

Към това се добавят и евентуалните допълнителни коли на Фронт Роу (36) и Пенске(33), които имат вече заявки, възможно е да се появят и други до края на годината.

 

               Отбори с неясна програма, но с вероятност за отделни стартове през 2021-ва

 

               Го Фас Рейсинг – Форд

               Райън Елис 32 – За момента не се знае дали изобщо ще участват, но по предварителни данни ще опитат още за Дайтона 500. Липсата на спонсори обаче може да осуети идеята им.

 

еНУай Рейсинг Тийм – Шевроле

Номер 44 – Не е ясно какво се случва с този тим. Миналата година караха с номер 7 в няколко старта, като се редуваха с тима на Тони Боудуин за този номер. И за отбора на Боудуин не се знае нищо още.Отборът имаше няколко различни имена преди това, но нито едно не се наложи.

Мъни Рейсинг Тийм - ?

Номер 50 – Неясни планове, след като преди година опитваха да влязат като партньори на Спайър Моторспрот, но явно нищо не се случва все още.

 

Това към днешна дата са пилотите и отборите в пот дивизията на НАСКАР за сезон 2021-ва. Надявам се, че не съм пропуснал някой, ако е така ще го добавя.