НАСКАР – Чейс Елиът най-после спечели

               Стана дума вече, че в последните седмици след подновяването на шампионата основни герои станаха Кайл Буш и Чейс Елиът, макар все още и двамата да нямаха победа през този сезон. Това вече се промени и Елиът взе реванш за (поне) двете пропуснати победи. Състезанието бе предвидено за сряда, но заради дъжд бе отложено за четвъртък и макар да бе прексънато за крато заради превалявания, все пак се състоя. Това бе и първи старт в четвъртък в историята на къп сериите, но да се върнем към основното. Чейс направи страхотно стратегическо състезание и този път той и екипът му бяха безупречни. Правилното решение за промяната на настройките за по-дълга серия изми донякъде срама от неделното фиаско. Самият Елиът заяви след финала, че се молел да няма прекъсване, защото тогава щял да загуби. Късметът обаче този път бе с него и го нареди до най-именитите пилоти с победи в топ дивизията преди да са навършили 25 години. Кайл Буш, Джеф Гордън и Джоуи Логано са единствените в историята с повече от седем приза спечелени преди да навършат 25. Чейс ще ги навърши на 28 ноември тази година –в края на сезона, така че има шанс да ги задмине. С успеха си Елиът си осигури място във финалната 16-ца, а в класирането е трети по точки зад Харвик и Логано.

               Кевин Харвик се оказа големият губещ в последната фаза от надпреварата, след като бе начело, но по-агресивното износване на гумите до отпрати до десетото място на финала. Този финал в топ 10 удължи серията му от класирания в първата десетка на 13 поредни, считано от края на миналия сезон. Кевин продължава да води в класирането, а Джоуи Логано ограничи щетите, като благодарение на етапната си победа и точки събра общо 49 от състезанието – точно колкото взе и победителя Елиът. С най-много точки от втория старт на Шарлът си тръгна Райън Блейни – 52(9+9+34) за двете си втори места в етапите и трето място на финала. Блейни имаше чудесно темпо в по-дълги серии, но явно не чак толкова дълги, колкото бе финалната – 59 обиколки. Това позволи на Дени Хемлин да го измести от второто място в последната обиколка и да ободри екипа на Джо Гибс. Другите трима пилоти на Треньора бяха съпътствани от многобройни проблеми и така и не успяха да влязат в сериозен спор за победата. Труекс остана девети, Ерик Джонс 26-ти, а Кайл Буш 29-ти. Кристофър Бел завърши 21-ви, така в топ 20 имаше само две коли на Тойота. Любопитно обяснение за представянето на японските автомобили даде Хемлин след състезанието. Според него конкурентите им от Форд и Шевроле имат предимство, защото техните модели са разработени за по-голямо притискане, докато модела Camry на Тойота е създаван по времето на по-слабото притискане. Това наглед просто обяснение може би е вярно до определена степен, но през миналата година не изглеждаше точно така, а правилата и задължителните елементи са същите като през 2019-та. Както и да, това тепърва ще се обсъжда, да видим какво още може да излезе от тази нишка в бъдеще.

               Неприятности за Хендрик моторспорт не липсваха въпреки победата на отбора. Алекс Боумън се удари в стената, по-рано при влизанията в бокса Уилям Байрон имаше контакт с Кори ЛаДжой. Джими Джонсън наглед нямаше кой знае какви проблеми, но от екипа му явно бяха по-предпазливи и консервативни, нещо нормално след дисквалификацията му от неделя. Финишира 11-ти и мисля че има за какво да съжалява, защото според мен имаха сили и за по-предно класиране. В момента Джими е 16-ти в класирането, но разликите са малки – между 13-то и 20-то място са 30. Битката там ще е оспорвана и най-сигурният начин за влизане в плейофите си остава победата.

               Като цяло отново добро състезание за пилотите на Шевроле и чудесно за Рики Стенхаус, който след серия от проблеми отново завърши в топ пет. Това е за втори път в сезона, а като добавим и полпозишна му за Дайтона 500, то Рики определено ще е претендент за място в пръвите 16. В момента именно той е на 20-тото място на 12 точки от Крис Бушиър, с когото си размениха отборите в началото на този сезон. Това ще е допълнителен стимул за Стенхаус да докаже на Джак Рауш, че не е трябвало да го освобождава и Рики ще се бори и заради тази причина.

               Стабилно представяне и на екипа на Ричард Чилдрес, като Остин Дилън явно има симпатии към това трасе, а Тайлър Редик продължава да се откъсва напред в битката на новобранците. Този път пред него финишира изненадващият му най-сериозен конкурент Джон Хънтър Немечек, но в класирането все още води Редик.

               Така в плътна битка сезона продължава – четири старта преди прекъсването и още толкова след него вече изминаха, което почти една трета от редовния сезон и в неделя в Бристол ще бъде старт номер девет за 2020-та. Там традиционно братя Буш са силни, а нито един от двамата все още не е взел победа през тази година. Ако трябва да залагам те ще са първи избор, с предпочитания към Кайл. След тях бих избрал Елиът и Джими Джонсън, както и двойката Хорвик и Труекс. Ще спра дотук, защото рискувам да добавя още имена и това вече няма да е прогноза, а изброяване на участници. Дано в Тенеси не завали отново, защото това вече ще е прекалено често, дори и за пролетният период.

НАСКАР – Брад Кезловски с първа победа на Шарлът 600 и още драми

               Напоследък много драматично взе да става в НАСКАР сериите. Може би дългото прекъсване доведе до глад за надпревари и събития и те започнаха да изобилстват. В неделя вечер се проведе най-дългото състезание в календара, а за пръв път от паузата имаше и квалификация за него. Любопитното бе, че четири часа преди надпреварата в ранният следобед на Шарлът бе топло и първите три редици бяха окупирани от пилотите на Шевроле. Най-бърз бе Кърт Буш, а темпото на тима на Чип Ганаси се потвърди и от четвъртото време на Мат Кенсет. Втори и трети остана Джими Джонсън и Чейс Елиът, а зад тях Остин Дилън и Тайлър Редик. Едва четвърта редица бе за пилоти на Форд – Логано и Кезловски, но Брад потегли от дъното на колоната, заради допълнителни промени по колата след сесията.

               600 мили си е сериозна дистанция и предизвикателство, а факта, че надпреварата започва на светло и завършва под прожектори променя чувствително поведението на колите. Именно там е ключът за успех и явно най-подготвен, а и донякъде късметлия се оказа Брад Кезловски. Първа победа в 600-те мили, 31-ва кариерата и първа за сезона за пилота на Пенске, който все още не е обявил къде ще кара догодина. Любопитни слухове го пращат на мястото на Джими Джонсън, макар че по-вероятно е да остане с Роджър Пенске и занапред. На въпрос по темата вече на няколко пъти Брад казва, че нещата не са в неговите ръце, което явно означава, че преговорите са за спонсори най-вече. Кезловски донесе пета победа на Форд от началото на сезона и трета за отбора на Капитана, като така двама от тримата му пилоти вече са почти сигурни участници в плейофите. Райън Блейни все още чака първата си победа за сезона, да видим кога ще дойде тя.

               Кезловски спечели благодарение на неволите в екипа на Хендрик Моторспорт. Не знам от къде да започна с тях. Алекс Боумън бе най-бърз в началото, след прекъсването от дъжда и спечели първите два етапа, а в третия остана втори. Изглеждаше страхотно бърз, но в края поредица от събития го изпрати 19-ти на финала. В първата фаза успя да се задържи начело само с две нови гуми и това бе чудесна стратегия, в края обаче стана ясно, че при един от стоповете пистолета е заял и за това е загубил време. Поне така писа в Туитър Грег Ивс – неговият шеф екип. Уилям Байрон имаше страхотно темпо на моменти, но така и не стигне до челото. В края пък именно неговото завъртане доведе до спирането на състезанието и влизането му в овъртайм. Точно това пък бе голямата драма за Чейс Елиът. Чейс явно бе заложил на по-различни настройки и в края успя да поведе след сериозна битка с Кезловски и само три обиколки преди финала се стигна до спорното решение на екипа му да влезе в бокса. Много фенове оплюха Алън Густафсон за това, дори изглежда самият Елиът не бе доволен. Все пак бърз анализ показва, че Густафсон има основание за спиране и нови гуми. По-рано в надпреварата Логано, Харвик и Елиът останаха със старите си гуми и при рестарта единствено Джоуи успя да запази позицията си. Обяснението е чистия въздух пред него, който му помогна да задържи лидерството и да спечели етапа. Нещо подобно направи по-рано и Боумън с две нови гуми.  Харвик и Елиът потънаха до 20-то и 19-то място. Това вероятно накара Густафсон да викне Елиът в бокса, но твърде много пилоти останаха на трасето. Все пак Чейс стигна до третото място, вероятно само две-три коли по-малко пред него да бяха влезли и можеше да спечели но…Елиът не можеше да повярва след финала, а прелюбопитната картинка на Кайл Буш, който приближи до Чейс и му каза нещо стана много обсъждана в мрежата. Шегаджии се надпреварваха да измислят реплики, сред които може би най-оригиналната бе „…Той Алън и мен така ме е прецаквал…“ – препратка от времето на Кайл Буш в Хендрик Моторспорт отпреди 12-тина години. Густафсон тогава му беше тийм шеф за протокола. Чейс и Кайл продължиха със закачките помежду си в следващите дни, но за това след малко. Останалите със стари гуми Боумън и Байрон само за две обиколки се смъкнаха до 19-то и 20-то място, така че е спорно дали Елиът щеше да спечели.

               Джими Джонсън направи страхотно състезание и бе на по-малко от крачка от победата. Остана втори, а малко след финала се оказа, че проблеми по колата му на прегледа го лишават от постижението. Джими бе дисквалифициран и така и не стана ясно точно какво е нередното по колата му. Нещо в задното окачване, бе единствената информация, като според екипа му вероятно нещо се е счупило, но все пак се отказаха да протестират наказанието му. Така Джими загуби всичките точки от Шарлът и бе класиран последен, което означава и последен на старта довечера. Да видим дали отново ще има добро темпо и докъде може да достигне след старт от 40-то място.

               А за да има и други разочаровани някак си трябваше да изпадна баласта от колата на Дени Хемлин за да можем да видим първо как изглежда той и второ да разберем, че наказанията за това са много сурови – отстраняване от четири състезания на три водещи фигури от екипа му – шеф екип, шеф на кола и главен инженер. Дени ще има доста трудности в следващите четири старта, а вината не беше негова, но понякога пилотите страдат заради грешки на отборите си.

               На следващият ден бе старта от Иксфинити сериите, без изненади Кайл Буш спечели 97-мата си победа там. Ден по-късно Кайл взе участие и в надпреварата с пикапите. Този път обаче имаше конкуренция. Облога на Кевин Харвик и Маркус Лемонис, които дадоха по 50 хиляди долара за пилот от топ дивизията, който победи Буш в чиста надпревара при пикапите намириха своя притежател. В играта се включиха Чейс Елиът, Джон Хънтър Немечек и Бренан Пул, единствените трима от къп сериите. Участваха и Тими Хил и Гарет Смитли, както и още доста пилоти – общо 40. Между другото две дами също – Анджела Ръш и Натали Декер. Чейс Елиът взе реванш на Кайл Буш и го победи от първи опит и колкото и Кайл след това да обясняваше, че нещо в настройките му не е било съвсем наред, то Елиът го победи. Не само това. След финала Чейс взе карираният флаг и се поклони в стил Кайл Буш, което предизвика доста забавни реакции. Буш го нарече много сладко, макар че вътрешно бе много ядосан, най-вече заради загубата. 100-те хиляди долара ще бъдат дадени от Елиът в помощ на битката с вируса виновен за сериозните промени в живота на хората в целия свят. Ще ми се и Кайл Ларсън да участваше също. По последни данни той за момента вижда бъдещата си кариера само в сериите с бъгита, където има собствен отбор и за момента няма намерение да се връща. Пък и май все още никой не го е канил.

https://www.facebook.com/NASCAR/posts/10158085812853801

               Така в последните няколко дни основните герои в НАСКАР са Кайл БУш и Чейс Елиът, като за момента никой от тях все още не е взел победа в топ дивизията на НАСКАР. Буш обаче има победи през годината в долните две дивизи, а Елиът взе първа победа при пикапите, като за последно бе участвал през 2017-та.

НАСКАР - Дъжд, инциденти и драми на Дарлингтън в сряда

               За пръв път от 4 юли 1984 година НАСКАР Къп сериите имаха официално състезание в сряда и подобно на предишното и това се получи вълнуващо, дори потенциално историческо. През 84-та Дайтона става арена на последната победа в кариерата на Ричард Пети, а старта е даден по телефона от президента Ролънд Рейгън. Рейгън каца с „Еър Форс 1“ близо до трасето малко преди финала и се среща с Пети след надпреварата. Сега нямаше чак толкова официални събития, но се случиха доста интересни и значими от друг вид. Всичко по реда си обаче.

               Дъжд в последните няколко дни отложи първо надпреварата в Искфините сериите, а в сряда все пак позволи на топ дивизията да направи своето състезание. То както и неделното на Дарлигтън бе доста накъсано от инциденти и подобно на неделя имаше изявени и чувствително по-бързи и подготвени пилоти. Този път те бяха други, макар че и звездите от неделя също се представиха добре. В началото Райън Прийс не успя да удържи първата си позиция и бе изпреварен от Тай Дилън, а малко по-късно начело излезе Клент Бойер. Клинт направи чудесно състезание, спечели първите два етапа, но в последния се завъртя и потъна назад. Завърши 22-ри, но поне взе добри точки и зарадва донякъде шефа си Тони Стюърт за рождения му ден.

               В последния етап настъпиха големи размествания. В очакване на дъжд пилотите на Роуш Фенуей Рейсинг -  Крис Бушиър и Райън Нюмън останаха на трасето с надеждата да завали, но облаците се разсеяха и забавиха и двамата потънаха в класирането. След многото прекъсвания за известен период флагът остана зелен и видяхме спирания в бокса, които оживиха и разместиха подреждането. Междувременно Ерик Джонс бе повел със страхотно тройно изпреварване на Нюмън и Бойер, но малко по-късно бе застигнат и изпреварен от Чейс Елиът. Елиът бе може би най-бързият пилот в последната фаза и води колоната до спиранията, а последен на трасето остана Брад Кезловски. Кезловски и Бренан Пул бяпа единствените в челото, все още не посещавали механиците си, когато Мат Кенсет спука гума и се завъртя. Оказа се, че освен Кезловски, Пул, Елиът и Хемлин, всички други за затворени с обиколка и най-печеливш от ситуацията бе именно Кезловски, който преди това се движеше около и извън топ десет. Малко след рестарта дойде и ново завъртане, това на Клинт Бойер и то доведе до ново прекъсване. Дени Хемлин остана на трасето и поведе колоната, защото както стана ясно по-късно вече не е имал нов комплект гуми, а до финала имаше почти 40 тура и вероятно Дени щеше да бъде изпреварен бързо. При рестарта той успя да остана начело, преследван и притискан от Кайл Буш и Чейс Елиът, а зад тях близо бе и Кевин Харвик. Точно тук дойде и драмата. Буш опита атака за лидерството, но не успя и остана от вътрешната страна зад Хемлин, а Елиът бе плътно до него. Кайл Буш реши да се прибере зад тях, за да затвори Харвик, но не прецени добре и закачи колата на Елиът. В резултат Чейс Елиът се удари в стената и отпадна, а колоната бе поведена от кола за сигурност. Елиът „поздрави“ Буш със специфичен знак с ръка, познат по целия свят като показване на среден пръст. Интересното е че за тази си проява Чейс и трябвало да бъде наказан и глобен, както и за това, че веднага не се качи при медицинския екип, а изчака колоната от коли в най-долната част на трасето. Отделно от това би трябвало да бъде наказан и за доближаването си до автомобилите, нещо доста опасно дори и при жълти флагове. За момента няма информация за каквито и да е действия на официалните лица от НАСКАР относно най-популярния пилот и използването на най-популярния жест, да видим да

ли все пак ще има някакви последствия. Само да припомня, че преди години Даника Патрик бе глобена за подобни действия (бъз да има такива жестове), но в последните години като че ли от НАСКАР не са чак толкова строги.

               Докато колата сигурност водеше колоната заваля и това сложи край на състезанието. Победител за втори път този сезон стана Дени Хемлин, а това бе 39-тата му победа в кариерата и трета тук на Дарлингтън. С атрактивна маска на лицето си Дени Хемлин прие поздравленията и затвърди участието си в плейофите. Втори остана Кайл Буш, когото на финала очакваха с нетърпение механиците от екипа на Елиът. Интересната картина на насядалите по стената механици срещу колата на Буш и един от неговите сред тях учтиво да си разговарят беше едновременно забавна и притеснителна, особено след като се видя, че до тях ема различни инструменти, включително и чук. След излизането си от колата Кайл бе пресрещнат от Алън Густафсон (тийм шефът на Елиът) и двамата проведоха напрегнат разговор, застанали на препоръчителната дистанция и с маски на лицата си. Както малко по-късно Мат Тифт написа в Туитър, „…това беше най-страхотният социално дистанциран бой, който съм виждал…“ .До физически контакт не се стигна за щастие, особено наличието на онзи чук, което е похвално. Самият Кайл Буш обясни директно, че това е негова грешка, че не е преценил добре и се извини на Чейс, екипа му и феновете. С леко раздразнение посрещна въпроса дали Густафсон е приел и повървял на обяснението му, а на следващия ден след състезанието от Иксфинити сериите заяви, че са говорили с Елиът и всичко е наред между тях. До момента Чейс Елиът не е коментирал нищо нито пред медиите, нито в социалните мрежи. Предполагам, че нещата между тях ще са ок, но горчивината от пропусната победа за Елиът ще остане дълго и в подходящ момент ще се чувства свободен да отговори подобаващо на Кайл Буш. Например на финала на сезона, ако са в играта за титлата. Ще видим.

               Отделям и малко внимание на Иксфините сериите и тяхното подновяване вчера. Вместо във вторник състезанието се проведе в четвъртък, като отново доста време отне подсушаването на трасето от дъжда. Единственият пилот от топ дивизията участващ бе Кайл Буш и по иронията на съдбата отново имаше проблем с друг пилот с името Чейс. Чейс Брискоу спечели след страхотна битка с Кайл Буш, като така пилотът с номер 98 от екипа партниращ си със Стюърт Хаас  взе втората си победа за сезона и четвърта в кариерата. Брискоу имаше тежка седмица, след като стана ясно (както той самия обяви в социалния си профил), че съпругата му Мариса е направила спонтанен аборт. Чейс се разплака след финала и от мъка и от щастие, което направи финала на приключението в Дарлингтън много емоционално.

               Сега още в неделя (един часа след полунощ технически е понеделник) ще очакваме най-дългото състезание  - Шарлът 600, като единствено за него ще има квалификация. Тя ще бъде ден по-рано, но само за Къп сериите. В понеделник и вторник ще има състезания на овала в Шарълт и за Икфинити и пикапите, а в сряда още един старт за топ дивизията. Изобщо програмата е наситена.