НАСКАР – Преди началото на плейофите

               В неделя стартират плейофите в сериите НАСКАР, като в следващите десет седмици поетапно ще отпадат по четирима (след всеки три кръга) за да може в Хомстед, Маями четиримата финалисти да излъчат новия шампион. Ето и 16-те претенденти, подредени според класирането им в момента. 

               Кайл Буш – 2045 точки. За втора поредна година Кайл завършва редовния сезон като лидер, като и този път авансът му пред конкурентите е абсолютно същият – 15 точки. Всъщност през миналата година двамата с Харвик бяха с равен брой точки на старта на плейофите, но и двамата бяха победени от Логано. Тогава те заедно с Мартин Труекс бяха „Голямата тройка“ и Буш и Харвик стартираха с 15 точки аванс пред Труекс, докато четвъртият  Кезловски изоставаше с още 16, а Логано бе на пет след него (и общо 36 от лидерите).  Кайл има четири победи през тази година (срещу 6 миналата), но всички те дойдоха в първата половина на сезона. Все пак, той имаше добри класирания във втората част и само едно отпадане – това на Индианаполис и е пилота водил най-много обиколки до момента  - 1166. Кайл няма как да бъде отписван до последно като основен фаворит, единствено проблеми и грешки (както често му се е случвало) могат да го лишат от финал. В Маями обаче ще му е трудно, така че ще трябва да даде всичко от себе си за да вземе втора титла. 

               Дени Хемлин – 2030 точки. Хемлин започна сезона с победа на Дайтона 500, негова втора, а вече доста години пилот спечелил там не е успявал да стане шампион. Тази негативна статистика обаче, може и да бъде променена, след като Дени направи много силна втора част на сезона. Той има 13 топ пет финала (точно колкото и Кайл Буш) и 17 топ 10 (срещу 21 за Кайл), а почти половината си победи в кариерата е спечелил именно в плейофната фаза (16 от 35). В комбинация с амбицията за първа титла, големия опит и изчистването на грешките в бокса (Дени имаше доста наказания за неконтролирана гума през годината, но правилата бяха променени именно след негови протести) дават основание Хемлин да бъде сериозен претендент за короната. 

               Мартин Труекс младши – 2029 точки. В първият си сезон с тима на Джо Гибс Рейсинг Мартин Труекс започна плахо, но бързо се окопити и сработи с екипа. На практика това са повечето от бившите му механици, които така или иначе работеха с него, но въпреки това имаше период на адаптация.  Мартин също като двамата пред него в класирането взе 4 победи, но при него се натрупаха няколко тежки състезания. Вероятно можеше и да бъде втори, но няколкото катастрофи го лишиха от добри точки. Труекс има потенциала за финал, дори и да го спечели, така както стана през 2017-та, въпросът е дали ще успее да стигне до там. Едно лошо състезание или инцидент (както понякога се случва) и Труекс може да отпадне от битката. Ако стигне в Маями обаче определено ще е фаворит. 

               Кевин Харвик – 2028 точки. Седем победи през миналата година (едната „обременена“) плюс победа в Ол Старс състезанието поставиха Харвик като основен фаворит за титлата през миналия сезон, но може би влязоха в плейофите твърде консервативно и предпазливо. Тази година пък започна трудно и едва в края Кевин успя да спечели, но когато започна не спря. Три победи, като последната бе на Брикярд 400 му осигуриха добра позиция за плейофите, а подема в тима му е видим. След провала през миналата година, сега би трябвало да си вземе поука и да атакува от самото начало, за да има втори шанс за втора титла. Кой знае, може и да е последен.

               Джоуи Логано – 2028 точки. Шампионът за миналата година Логано взе само две победи до момента (едната бе във Вегас, където плейофите започват), но въпреки това бе лидер в класирането през голяма част от годината. Тайната му е в стабилното представяне и многото етапни точки. Именно така Джоуи успя да държи зад себе си Кайл Буш дълго, но в края на редовния сезон имаше лек спад и остана втори. Липсата на плейофни точки го отпраща на пето място в началото на плейофите, но през миналата година бе шести и то с една победа и по-малко точки дори (2014), накрая спечели титлата. Тази година защитата ще е далеч по-трудна, но не и невъзможна, особено ако бързо се промуши през елиминациите. Въпреки, че от Логано може да се очаква всичко (буквално всичко – от победи до отпадания) мисля, че няма да успее да вземе втора титла през тази година.

Брад Кезловски – 2024 точки. Кезловски е втори по брой обиколки начело (966), три победи, но непостоянно представяне. Това ще бъде проблем за него в похода му към втора титла. Таладега и Мартинсвил биха били силните му състезания, ако съдим по представянето му до момента, но една грешна стъпка и Брад може да отпадне. През миналата година влезе с две победи и веднага спечели още в първия старт във Вегас, но след това отпадна и не стигна до финала.  Все пак мисля, че от триото на Пенске най-големи са шансовете на Кезловски за короната, поне на фона на представянето му до момента.

Чейс Елиът – 2018 точки. Ако има пилот на Шевроле, който би могъл да вземе титлата през тази година то това е Елиът. Е може би не трябва да отписвам Кайл Ларсън и Кърт Буш, но Чейс има пет победи в последната година, а през мината година спечели две от тях именно по време на плейофите. Синът на „Страхотния Бил от Даунсънвил“ е в позицията на лидер на отбора на Хендрик Моторспорт, след като ветеранът Джими Джонсън не успя да влезе в битката. Това предполага, че Елиът ще получи помощ и подкрепа от съотборниците си (както на Таладега през тази година), а стигне ли до финал и от всички пилоти на Шевроле, а те са мнозинство. Отделно от това пък е и новият любимец на феновете и вероятно пак ще стане „най-популярен пилот“ в края на годината. Въпросът е дали Камаро-то има сили за финал, както и дали ще стигне до него. Ако през тази година не успее, той има време и определено мисля че ще спечели титла, дори няколко, ако има повее късмет от баща си.

Кърт Буш – 2011 точки.  Както казах по-горе не трябва да го отписваме и то по две причини. Първо в началото на сезона именно Кърт бе най-добрият пилот на Шевроле и въпреки, че колата , както и отбора бяха нови за него той много бързо се адаптира. Второ той е един от най-опитните пилоти в момента, а това е много важно в предстоящата битка. На практика без да блести през сезона Кърт си спечели мястото в плейофите и без да бъде натоварен от големи очаквания. Точно това може да му помогне да се включи в битката за титлата, а защо пък и да не я спечели. Кърт Буш остава в прогнозите ми като скрит фаворит. 

Алекс Боумън – 2005 точки. Първа победа в кариерата за Боумън и участие в плейофите по право е чудесно продължение на кариерата му, но шансовете му за финал и титла са твърде малки. Нито една етапна победа, както и само седем финала в топ десет са най-ниския резултат на финалист през тази година. С повечко късмет може да достигне до полуфинал, но мисля че това ще е максимумът за него през тази година. 

Ерик Джонс – 2005 точки. Ерик имаше тежка година, още от средата на редовния сезон се заговори, че може и да не остане в Джо Гибс Рейсинг, но той успя да спечели в Дарлингтън и поднови договора си с Треньора. Това трябва да го успокои, да му повлияе положително и да му помогне да опита да стигне по-напред в елиминациите, но не го виждам на финал. Поне не тази година. 

Кайл Ларсън – 2005 точки. През миналата година нарекох Ларсън разочарованието на сезона, а сега бях близо до това определение също, но той се събуди. Ако наистина се е пробудил от тази летаргия и успее да спечели в първия етап от елиминациите ще го обява за втория скрит фаворит. Ако обаче пак се загуби в дъното на топ десет и по-назад ще го пиша фаворит за смяна на отбора. Честно. Кайл Ларсън е един от най-талантливите пилоти, но вече втора година е без победа, а през повечето време дори и не беше в позиция да се бори за такава. Може би наистина трябва да помисли за промяна. 

Райън Блейни – 2004 точки.  След като през миналата година засенчваше на моменти опитните си съотборници Логано и Кезловски, през тази Блейни направи крачка назад. Очаквах повече от него и сега в плейофите има шанс да докаже, че заслужава място сред най-добрите 16, дори най-добрите осем. Спечели през миналата година на „ровала“ в Шарлот на късмет, време да спечели така както направи в Поконо през 2017 със собствени сили. Максимум топ 8 за него, съжалявам. 

Уилям Байрон – 2001 точки. Най-младият участник в плейофите далеч не е аутсайдер. С опитния Чад Кнаус като ръководител на екипа си, Байрон би могъл да стигне напред, дори да вземе първа победа. Втори сезон в топ дивизията на НАСКАР, но определено има повече шансове за добро представяне от Боумън, Блейни, Джонс и ветераните Бойер и Нюмън. Все пак му е рано за финал, показва лабилност и неувереност понякога, личи си че няма достатъчно опит в твърдите битки. Предимството му е в това че е много бърз в квалификациите – четири полпозиции, с една по-малко от Харвик. А добрата стартова позиция понякога помага. 

Арик Алмирола – 2001 точки. Втори в тима на Стюърт-Хаас, но пък само един финал в топ 5 до момента. За сравнение Клинт Бойер има 6 и 12 в топ 10 (срещу 10 за Алмирола). „Кубинската ракета“ има договор и за догодина, дори вероятно и повече, но липсата на победи може да обезсърчи спонсорите и шефовете му. За това Арик трябва да спечели поне един старт до края на годината, което дори и да стане едва ли ще го закара на финала. Но пък може да пробва. 

Клинт Бойер – 2000 точки. За устатия Бойер влизането в плейофите бе въпрос на чест, особено като си припомним, че през миналата година взе две победи в редовния сезон. През тази късметът не бе с него на няколко пъти и въпреки по-добрите си класирания от Алмирола записа няколко нули и трябваше да се бори до последно за място в топ 16. Бойер има опит, добра кола (може би не най-добрата, но бърза както каза Харвик след победата в Индианаполис) и силен екип. Това би трябвало да му помогне да премине през първите елиминации, а с повече късмет и през вторите, но за по-натам не бих прогнозирал. По-скоро не, въпреки че ми се ще да има шанс за титла в един от последните си опити. Клинт все още не е подписал за следващия сезон и има вероятност това да е последният му пълен. В този ред на мисли Бойер би могъл и да поднесе изненада, но за мен поне не е скритият фаворит. Ще се радвам да ме опровергае. 

Райън Нюмън – 2000 точки. Още една ракета  - „Рокет мен“ в плейофите, но също като Арик с минимални шансове да стигне напред. За Нюмън винаги ще се говори като пилота спечелил званието новобранец на годината срещу Джими Джонсън, а след това така и не успял да стане шампион. С новия си отбор в който премина през тази година, Нюмън се сработи изключително добре и успя да стигне до топ 16, но е твърде далеч от победите. Всъщност той е единственият представител на отбора си в плейофите и се изправя в битка с пълния екип на Джо Гибс(четирима), триото на Пенске, двамата пилоти на Чип Ганаси (Ларсън и Кърт Буш) и по трима от четиримата пилоти на Хендрик Моторспорт и на Стюърт-Хаас. Ако не друго поне може да се надява на надлъгване с гориво или изненадващ финал, прекъсване или отпадане на повечето фаворити и така да се промуши поне през първото сито. 

Общо взето така виждам нещата дни преди началото на плейофите, без да претендирам за точност и изчерпателност. Ако трябва от сега да посоча четиримата финалисти мога да си избера произволна група, като например Харвик-Хемлин-Кезловски-Кайл Буш или пък Кърт Буш-Елиът-Логано-Харвик. Това че слагам Харвик и в двете не е грешка, мисля че е с най-големи шансове, а след него избирам Хемлин. Стига толкова прогнози и без това не съм силен в предвижданията.