
Кърт Буш отпадна след контакт с Труекс и Елиът при
един от рестартите, в резултата на което спука гума и се удари в стената. Почти
по същия начин отпадна и през миналата година, този път обаче никой не се удари
в него. Така Кърт веднага падна под чертата и ще трябва да положи усилия за да
продължи в следващият кръг.
Ерик Джонс също не завърши тук през миналата година, за
малко не стана и сега така. Проблем с превключването на скоростите го остави на
14 обиколки зад лидара и до края Джонс нямаше как да разчита на повече от
36-тото място.
Черешката на тортата отново бе Кайл Буш и тук идва мястото да отговоря на въпроса „Кой е Гарет
Смитли?“ Смитли е 27 годишен пилот, за когото това бе 11-то състезание в къп
сериите. Гарет е един от пилотите, които с много усилия намират спонсори за да
могат да се състезават и в последните пет години участва периодично в стартове
от трите топ дивизии. За да събира пари Смитли кара и в различни други
надпревари, главно заради паричните премии, както и заради контакти със
спонсори. С две думи отговаря на типа „платен пилот“, който намира спонсор и
кара. Защо ви занимавам с него? Кайл Буш започна темата, Гарет я продължи и всичкото
това заради инцидента между двамата в края. За Кайл състезанието не започна
никак добре. Още в 12-тата обиколка се удари в стената и се наложи да влезе в
бокса при зелен флаг. Това го прати на две обиколки изоставане и до края на
втория етап той и Адам Стивънс (тийм шефът му) се бориха с това да успеят да се
върнат в обиколката на лидера. По ирония на съдбата, обикновено във Вегас има
по около 12-тина прекъсвани, но този път състезанието вървеше чисто. И пак
съдбата в лицето на Кърт Буш даде шанс, на по-малкият му брат да се върне в
обиколката и битката. Така в края на състезанието Кайл Буш буквано прелетя
покрай съперниците си и вече преследваше влизане в топ 5, когато на пътя му се
изпречи кола с номер 52 и в нея Гарет Смитли. Ще си позволя да изкажа
собственото си мнение по въпроса. Кайл бе вбесен от самото начало и в типичният
си стил бе безкомпромисен и донякъде лекомислен на трасето. Преследвайки Уилям
Байрон, Буш просто не се усети и се заби в колата на Смитли. На повторенията (а
ни клипчетата в интернет ) се вижда, че Смитли не мръдна, просто си караше в
средната част на трасето. Байрон го заобиколи, но Буш не успя. На практика
трябваше да се сърди на себе си, но това все пак е Кайл Буш – той изригна. Първо
по радиото, после и след състезанието. Нападна Джоуи Гейс (когото малко преди
това избута от пътя си) и Гарет Смили с думите, че пилоти, които нямат победа
дори в най-долните дивизии не трябва да карат. Реакцията не закъсня и двамата
обвинени отговориха, като в Туитър се получи сериозен дебат по темата. Младите
пилоти дори стигнаха по-далеч, като Гейс заяви, че би се радвал да си сменят
колите с Буш, а Смитли просто обясни, че Кайл никога не е бил в положение като
тях и няма как да ги разбере. Ако
Гарет получи възможност да кара някой от колите от сериите „Лейт модел“(полу-професионални
серии на НАСКАР) или пикап на тима на Буш, той смята че ще може да спечели. Полемиката
продължава, но да се върна на Кайл Буш. На задължителната медийна среща Кайл е
отговорил едносрично на няколко въпроса, а на други е заявил „Тук съм по
задължение, за да не бъда глобен“ и накрая напуснал залата. И понеже по време
на състезанието някак си убягна един проблем да спомена и за него. При първото
му спиране в бокса, зареждачът с гориво е използвал едната си ръка да вдигне
чук от колата на Буш. По правилник, зареждачът няма право да прави нищо друго и
да държи нещо различно от кен-а за зареждане. След финала много фенове задаваха
въпроси на журналистите и на практика се оказа, че това би трябвало да бъде
наказание. Някак си стюардите го пропуснаха, за това се появи призив при всеки
пилот участник в плейофите да има не един а двама наблюдатели, за да бъде
сведен до минимум шанса за подобни грешки. Ако Кайл бе минал през бокса за
наказание, щеше да изостане така, че да не успее да се върне обратно в битката,
а ако не бе инцидентът със Смитли, той би могъл да стигне до топ пет, топ три и
дори победата, ако имаше нов рестарт. Явно трябва да се въведе ВАР и в НАСКАР.
Не че няма нещо подобно, но явно не е достатъчно. Колкото до това кой да кара и
кой не в НАСКАР, мисля че всеки има право да търси своя начин и ако това е да
бъдеш в малък отбор благодарение на спонсори, не мисля че е някакъв проблем. На
практика повечето моторни спортове винаги са се правили от малките отбори, а за
големите отбори е ясно, че има и големи пари. На практика Смитли и Гийс за
прави – Кал Буш например получава милиони от своите спонсори, докато те вземат
по няколкостотин, до хиляда от фирма за да осигурят участието си. Джоуи Гейс
например има около 30-тина фирми, които му дават пари за да кара. Няма разлика
в подхода, само в сумите. Според данните от 2017-та за да имаш отбор в НАСКАР
ти трябват около 20 милиона годишно. Това прави по малко над половин милион на
състезание, за една кола. Ако имаш основен спонсор, той покрива част от тези
пари, ако имаш втори и трети спонсор би трябвало да си на чисто и дори с
печалба. За всяка точка спечелена в уикенда има парична премия, различна за
всяко състезание, а отделно има начисления от телевизионните права. Общо взето
това са приходите за всеки отбор. Колкото повече успехи има даден тим, толкова
повече шанс за добри спонсорски договори. Колкото повече ресурс има екипа,
толкова по-добър персонал може да привлече, както и да разполага с добро
оборудване. Малките тимове често нямат достатъчно резервни части за колите си, ползват
стари двигатели и трансмисии, а за да удължат живота им намаляват работните
режими. Така дори и да искат нямат шанс да се борят с топ отборите и целта им е
просто да разчитат на чудо, талантливи пилоти и щедри спонсори. На този фон ще
е изключително интересно ако Кайл Буш приеме предизвикателството и предостави
някоя от машините си на Гарет Смитли за да видим дали младия пилот наистина ще
успее да спечели. А познавайки нрава на Кайл това не е невъзможно.
И накрая новина от днес – Даниел Хемрик няма да остане
в тима на Ричард Чилдрес догодина. Ставало е дума вече, че Чилдрес търси начин
да вкара Тайлър Редик в топ дивизията и единят вариант бе връщането на трета
кола за отбора. Явно обаче това няма да се случи и след само един сезон Хемрик
ще бъде освободен. Даниел е от около пет-шест години в НАСКАР, карал е и в
трите серии, без особени успехи, а сега вероятно ще остане без място и ако има
благодетели би могъл да вземе участие в някой от състезанията през следващия
сезон.
Няма коментари:
Публикуване на коментар