НАСКАР – Чейс Елиът разби конкуренцията и стената в първи завой

               Чейс Елиът разби конкуренцията в неделната надпревара, а начинът на отбелязване на победата му пък бе особено оригинален. Но да започна от начало.

https://twitter.com/i/status/1178433690814124032

               Шарлът прие втория си старт на така нареченият „ровал“, където бе третото състезание от плейофната серия. В него трябваше да бъдат определени четиримата изпадащи от битката за титлата, а местата бяха девет. Мартин Труекс, Кевин Харвик и Кайл Буш вече бяха сигурни участници в следващата фаза, а само няколко точки щяха да класират и Кезловски, Логано и Хемлин. В дъното битката бе много заплетена, като само Ерик Джонс нямаше никакъв шанс освен победа.

               Нетипичното за НАСКАР трасе взе своето в тренировките – Дени Хемлин се удари в петък и трябваше да използва резервната си кола, а в събота Мартин Труекс сгреши с предавките и взриви двигателят в неговата. И за двамата това означаваше старт от дъното. Първата редица окупираха пилотите на Хендрик Моторспорт, като Уилям Байрон спечели пети полпозишън, а до него застана Алекс Боумън. Боумън обаче също трябваше да използва резервната си кола и освободи мястото си на Джими Джонсън. Чейс Елиът пък допусна грешка в квалификацията и се нареди едва 19-ти, като така пропусна да направи триумфа в квалификацията пълен за тима на Рик Хендрик.

               Специално преди старта бе обяснено отново, че всеки, който пропусне шикан ще трябва да спре и тръгне, за да не бъде наказан с преминаване през бокса. Това породи много такива спирания и тръгвания по време на цялото състезание. Още в първата обиколка Алекс Боумън предизвика инцидент в желанието си да си пробие път напред и се удари в Бъба Уолас и Остин Дилън. Стана ясно, че Уолас му е показал пръст, но не показалец и това явно разяри допълнително Боумън. Алекс взимаше на таран повечето си съперници и то по начин, по който не помня да съм виждал да прави дори и Кайл Буш. Все пак агресивното му каране донесе успех и в края на надпреварата Алекс стигна до второто място и продължи в плейофите. Това стана и благодарение на споменатите пропускания на шиканите, заради което Райън Нюмън получи 30 секунди наказание след финала. Нюмън имаше много тежко състезание и в края пропусна един шикан, но не спря и за това бе наказан. Райън отпадна от плейофите, заедно с Арик Алмирола и Кърт Буш, а Ерик Джонс отпадна от състезанието още в началото след инцидент и повреда. За всички тях надпреварата бе много тежка, но Боумън получи и медицинска помощ, заради обезводняване, пирчинено от високата температура. Бъба Уолас не му остана длъжен и го заля с вода (или може би друга течност от бутилката си) след финала, а заради тази си проява, пръста по-рано в състезанието и обидните думи Бъба бе привикан от стюардите за обяснения.

               Кайл Буш продължи със серията си трудни състезания и дори се отказа, след куп проблеми, но остава оптимист за следващото състезание. Дени Хемлин също имаше много грижи, както и Райн Блейни, но все пак всичките те продължават битака за титлата.

               В началото Уилям Байрон поведе уверено и изглеждаше сякаш младия пилот най-после ще успее да вземе първата си победа, но още при първото прекъсване изостана и едва в края успя да се върне обратно в челото. Кевин Харвик и Мартин Труекс бяха потенциални фаворити за победата и докато Кевин потегли в челото и остана там през цялото време, то Мартин трябваше да се бори сериозно докато стигне до топ три. Кезловски и Логано имаха по-различна стратегия, вероятно искаха да спрат само два пъти, но Джоуи допусна грешка и я провали, а тази на Брад така и не се получи. Не се получи и тази на Кайл Ларсън, въпреки че успя да спечели първия етап, но след това потъна.

               Клинт Бойер за пореден  път показа борбеност и имаше своите шансове, но не му достигаше скорост. За сметка на него пък Чейс Елиът сякаш бе от друга лига. Елиът стигна до първото място, спечели втория етап и точно когато изглеждаше, че няма какво да го спре надцени спирачките си и се заби в стената на първи завой. Колата му не пострада много, но се наложи да спре в бокса и излезе от там на 37-ма позиция 44 обиколки педи края.  С много борба и малко късмет, заради няколкото прекъсвания Елиът не само се добра до челото, но и успя да поведе в края и спечели може би най-страхотната си победа до момента. Тя бе трета за сезона и шеста в кариерата му, а веднага след финала той отиде с колата си до първи завой и подпирайки се в стената, в която се удари запали гумите на автомобила си за радост на зрителите. Това чудесно самоиронизиране допадна на всички и вероятно ще влезе в историята на НАСКАР като един от забавните начини за отбелязване на победа. Скоростта на Елиът обаче наистина бе впечатляваща, на трасе, на което от най-голямо значение са пилотските умения и това отново потвърди факта, че синът на „Страхотния Бил“ има наистина страхотен талант. Дали обаче само с талант ще успее да стигне до финала? Нека първо премине през следващите елиминации и вероятно ще разберем.

НАСКАР Ричмънд 2 – Мартин Труекс с втора поредна победа в плейофите

               След като Мартин Труекс откри плейофите с победа, сега затвърди подема си с втора и то спечелена по един превъзходен начин. Нито завъртането му предизвикано от Рики Стенхаус младши, нито опита за побутване от страна на Кайл Буш успяха да го смутят по пътя му към алеята на победата. 25-та победа в кариерата, шеста за сезона и втора в Ричмънд, след пролетния успех там правят Мартин още по-сериозен претендент за титлата. 

      Като цяло скоростта демонстрирана от целия екип на Джо Гибс Рейсинг бе впечатляваща и след не особено добрата квалификация (за пореден прът през тази година), техните коли завършиха на първите четири места. Всъщност веднага след финалната инспекция колата на Ерик Джонс бе определена като нередовна и той загуби четвъртото си място. За пръв път откакто се въведе дисквалификацията в НАСКАР кола от топ дивизията бе извадена от класирането. До момента имаше четири дисквалификации в долната дивизия (Иксфинити сериите), както и веднъж при пикапите. За Ерик Джонс това бе сериозен удар, защото така той се нуждае от победа, за да успее да продължи в плейофите, всякакво друго класиране няма как да го устройва. Причината за дисквалификацията е разминаване в допустимите граници на задната кормилна щанга (автомобилите от НАСКАР имат възможност да завиват малко и със задните колела, нещо особено полезно за овалите). Според техническата комисия разминаването е малко, но достатъчно за да повлияе на сцеплението и от там на скоростта, така че от отбора се съгласиха и казаха, че няма да обжалват.

               Кайл Буш, менторът на Ерик Джонс не бе никак доволен от второто си място, макар че стана ясно, че то му бе достатъчно за да се класира за следващата фаза по точки. Кайл заяви, че не е имал темпото на Труекс в дългите серии, но все пак вижда прогрес, особено след като води в 202 обиколки. Преди състезанието дори си позволи да се пошегува, че вече се чувства като Джими Джонсън, след като не е побеждавал вече 13 състезания (вече 14, срещу 86 за Джими). Самият Джонсън пък направи добро състезание, движеше се в и около топ 10, но грешка в бокса го отпрати назад. В извън плейофната битка, той остана зад своя основен съперник Дани Суарес, който от своя страна продължава с доброто си каране. Все пак Суарес трябва да докаже на екипа си, че заслужава да остане, защото все още няма потвърждение на договора му за догодина.

               Дени Хемлин остана трети, но като цяло бе по-бавен от Труекс и Буш, дори на моменти и от Кезловски, който потегли от полпозиция. Кезловски и Труекс бяха другите двама освем Буш, които водиха в състезанието, но за разлика от Мартин, Брад така и не успя да се пребори с Кайл Буш.

               Кевин Харвик не блестеше отново, но както и през цялата година стабилно трупаше точки и стана третият пилот класиран за следващата фаза и то с точка аванс пред Кайл Буш. Кевин сега потрива доволно ръце предполагам и очаква по-удобните за него трасета, за да нанесе своя удар. Определено „Голямата тройка“ от миналия сезон отново е в поход за финала в Маями.

               Опитът си казва думата и Райън Нюмън постепенно се изкачва в класирането, като сега преди Шарлот е на деветата позиция. Така почти сигурно Нюмън ще продължи във втората фаза, ако разбира се не се случи нещо непредвидено с кола номер 6. Все пак авансът му е крехък.

               Джоуи Логано имаше проблеми и за разлика от Вегас не успя да се добере до челото почти до края. Накъсването на състезанието в последната му част обаче му помогна и Логано стигна до 11-тата позиция, като изпревари Чейс Елиът, който пък бе по-бърз в началото на надпреварата. Кайл Ларсън остана шести, Клинт Бойер се добра до осмото място, но все още е застрашен, докато Логано и донякъде Елиът могат да са спокойни.

               Като цяло състезанието бе особено трудно за Алекс Боумън и Уилиям Байрон и те вече са потенциално застрашени от отпадане, а към тях за втора поредна седмица преследван от лош късмет се присъедини и Кърт Буш. Не могат да са сигурни и Райън Блейни и Арик Алмирола в продължаването си, така че ще трябва да се постараят повече в следващото състезание.

               За втора година Шарлот ще приеме надпреварата на „ровала“ – интересната смесица от овалното трасе и вътрешната част със завои- През миналата година имаше доста проблеми с някои от шиканите и част от тях сега са променени. Имаше доста инциденти и доста изпреварвания, така че в неделя определено ни чака вълнуващо състезание.

НАСКАР – Мартин Труекс с победа в началото на плейофите, но кой е Гарет Смитли?

               Мартин Труекс младши започна с победа плейофината фаза в Лас Вегас и се класира за следващият кръг. Петата победа за сезона прави Труекс сериозен претендент за титлата, въпреки че все още е рано за сметки и прогнози. През миналата година Кезловски спечели първото състезание тук във Вегас, но по-късно отпадна, а напред продължиха „Голямата тройка“ и Логано. Мартин обаче демонстрира много добра скорост във втората половина на надпреварата и устрема му помогна да спечели първо втория етап, а след това и победата. Трафикът бе сериозен проблем за всички и именно заради изостанали автомобили Логано изпусна лидерството в края на втория етап.  Дотогава Джоуи направи чудесно състезание, потегли 22-ри и в 34-тата обиколка вече водеше. Изглеждаше, сякаш няма кой да го спре, но ето че първо трафикът, а след това и серия от леки инциденти го отпратиха назад. Все пак Логано успя да се върне и завърши девети. Темпото на Логано бе невероятно в началото на състезанието, а на другият полюс бяха съотборниците му Кезловски и Блейни. Двамата определено не можеха да се мерят с номер 22, като едва във финалната фаза от надпреварата успяха да се доберат до челото. Кезловски дори премина на два пъти през бокса по време на жълти флагове, като при едното му спиране механиците отвориха капака, което обикновено е знак за скорошно отпадане, но този път не се получи така. Брад явно получи нужната помощ от екипа си и завърши трети, в състезание, в което бе почти отписан за добри точки. Блеъни остана пети, но и двамата трябва да потърсят причината защо бяха толкова бавни в началото на надпреварата. Определено бавен бе и Дени Хемлин, който бе най-бързата Тойота в квалификацията.  Всъщност още в квалификацията се видя че в една обиколка колите на Форд и тези на Шевроле превъзхождат Тойотите, но в състезателно темпо нещата се променят много драстично. Клинт Бойер и Даниел Суарес тръгнаха от първа редица и водиха сериозна битка за лидерството, като в крайна сметка мексиканецът спечели, а Бойер потъна назад и след още куп проблеми завърши 25-ти. Суарес също потъна и финишира 20-ти, но другите двама пилоти на тима имаха повече късмет. Особено Кевин Харвик, който бе близо до Труекс, но не достатъчно и остана втори. Алмирола остана 13-ти, изпреварен от групата на младоците на Рик Хендрик. При тях както обикновено Елиът бе най-бърз, дори води за кратко след битка с Труекс но завърши четвърти, а Байрон и Боумън  остана 7 и 6-ти. Кайл Ларсън и Райън Нюмън също завършиха в топ десет, но за трима от участниците в плейофите състезанието не бе никак добро.

               Кърт Буш отпадна след контакт с Труекс и Елиът при един от рестартите, в резултата на което спука гума и се удари в стената. Почти по същия начин отпадна и през миналата година, този път обаче никой не се удари в него. Така Кърт веднага падна под чертата и ще трябва да положи усилия за да продължи в следващият кръг.

               Ерик Джонс също не завърши тук през миналата година, за малко не стана и сега така. Проблем с превключването на скоростите го остави на 14 обиколки зад лидара и до края Джонс нямаше как да разчита на повече от 36-тото място.

               Черешката на тортата отново бе Кайл Буш и тук идва  мястото да отговоря на въпроса „Кой е Гарет Смитли?“ Смитли е 27 годишен пилот, за когото това бе 11-то състезание в къп сериите. Гарет е един от пилотите, които с много усилия намират спонсори за да могат да се състезават и в последните пет години участва периодично в стартове от трите топ дивизии. За да събира пари Смитли кара и в различни други надпревари, главно заради паричните премии, както и заради контакти със спонсори. С две думи отговаря на типа „платен пилот“, който намира спонсор и кара. Защо ви занимавам с него? Кайл Буш започна темата, Гарет я продължи и всичкото това заради инцидента между двамата в края. За Кайл състезанието не започна никак добре. Още в 12-тата обиколка се удари в стената и се наложи да влезе в бокса при зелен флаг. Това го прати на две обиколки изоставане и до края на втория етап той и Адам Стивънс (тийм шефът му) се бориха с това да успеят да се върнат в обиколката на лидера. По ирония на съдбата, обикновено във Вегас има по около 12-тина прекъсвани, но този път състезанието вървеше чисто. И пак съдбата в лицето на Кърт Буш даде шанс, на по-малкият му брат да се върне в обиколката и битката. Така в края на състезанието Кайл Буш буквано прелетя покрай съперниците си и вече преследваше влизане в топ 5, когато на пътя му се изпречи кола с номер 52 и в нея Гарет Смитли. Ще си позволя да изкажа собственото си мнение по въпроса. Кайл бе вбесен от самото начало и в типичният си стил бе безкомпромисен и донякъде лекомислен на трасето. Преследвайки Уилям Байрон, Буш просто не се усети и се заби в колата на Смитли. На повторенията (а ни клипчетата в интернет ) се вижда, че Смитли не мръдна, просто си караше в средната част на трасето. Байрон го заобиколи, но Буш не успя. На практика трябваше да се сърди на себе си, но това все пак е Кайл Буш – той изригна. Първо по радиото, после и след състезанието. Нападна Джоуи Гейс (когото малко преди това избута от пътя си) и Гарет Смили с думите, че пилоти, които нямат победа дори в най-долните дивизии не трябва да карат. Реакцията не закъсня и двамата обвинени отговориха, като в Туитър се получи сериозен дебат по темата. Младите пилоти дори стигнаха по-далеч, като Гейс заяви, че би се радвал да си сменят колите с Буш, а Смитли просто обясни, че Кайл никога не е бил в положение като тях и няма как да ги разбере. Ако Гарет получи възможност да кара някой от колите от сериите „Лейт модел“(полу-професионални серии на НАСКАР) или пикап на тима на Буш, той смята че ще може да спечели. Полемиката продължава, но да се върна на Кайл Буш. На задължителната медийна среща Кайл е отговорил едносрично на няколко въпроса, а на други е заявил „Тук съм по задължение, за да не бъда глобен“ и накрая напуснал залата. И понеже по време на състезанието някак си убягна един проблем да спомена и за него. При първото му спиране в бокса, зареждачът с гориво е използвал едната си ръка да вдигне чук от колата на Буш. По правилник, зареждачът няма право да прави нищо друго и да държи нещо различно от кен-а за зареждане. След финала много фенове задаваха въпроси на журналистите и на практика се оказа, че това би трябвало да бъде наказание. Някак си стюардите го пропуснаха, за това се появи призив при всеки пилот участник в плейофите да има не един а двама наблюдатели, за да бъде сведен до минимум шанса за подобни грешки. Ако Кайл бе минал през бокса за наказание, щеше да изостане така, че да не успее да се върне обратно в битката, а ако не бе инцидентът със Смитли, той би могъл да стигне до топ пет, топ три и дори победата, ако имаше нов рестарт. Явно трябва да се въведе ВАР и в НАСКАР. Не че няма нещо подобно, но явно не е достатъчно. Колкото до това кой да кара и кой не в НАСКАР, мисля че всеки има право да търси своя начин и ако това е да бъдеш в малък отбор благодарение на спонсори, не мисля че е някакъв проблем. На практика повечето моторни спортове винаги са се правили от малките отбори, а за големите отбори е ясно, че има и големи пари. На практика Смитли и Гийс за прави – Кал Буш например получава милиони от своите спонсори, докато те вземат по няколкостотин, до хиляда от фирма за да осигурят участието си. Джоуи Гейс например има около 30-тина фирми, които му дават пари за да кара. Няма разлика в подхода, само в сумите. Според данните от 2017-та за да имаш отбор в НАСКАР ти трябват около 20 милиона годишно. Това прави по малко над половин милион на състезание, за една кола. Ако имаш основен спонсор, той покрива част от тези пари, ако имаш втори и трети спонсор би трябвало да си на чисто и дори с печалба. За всяка точка спечелена в уикенда има парична премия, различна за всяко състезание, а отделно има начисления от телевизионните права. Общо взето това са приходите за всеки отбор. Колкото повече успехи има даден тим, толкова повече шанс за добри спонсорски договори. Колкото повече ресурс има екипа, толкова по-добър персонал може да привлече, както и да разполага с добро оборудване. Малките тимове често нямат достатъчно резервни части за колите си, ползват стари двигатели и трансмисии, а за да удължат живота им намаляват работните режими. Така дори и да искат нямат шанс да се борят с топ отборите и целта им е просто да разчитат на чудо, талантливи пилоти и щедри спонсори. На този фон ще е изключително интересно ако Кайл Буш приеме предизвикателството и предостави някоя от машините си на Гарет Смитли за да видим дали младия пилот наистина ще успее да спечели. А познавайки нрава на Кайл това не е невъзможно.

https://twitter.com/i/status/1173431232698441729

               И накрая новина от днес – Даниел Хемрик няма да остане в тима на Ричард Чилдрес догодина. Ставало е дума вече, че Чилдрес търси начин да вкара Тайлър Редик в топ дивизията и единят вариант бе връщането на трета кола за отбора. Явно обаче това няма да се случи и след само един сезон Хемрик ще бъде освободен. Даниел е от около пет-шест години в НАСКАР, карал е и в трите серии, без особени успехи, а сега вероятно ще остане без място и ако има благодетели би могъл да вземе участие в някой от състезанията през следващия сезон.