НАСКАР - Кайл Буш спечели отново, голямата четворка остана на върха.

             

  Ричмънд явно е мястото на Кайл Буш, поне през този сезон. През април той стартира 32-ри и спечели, сега тръгна 38-ми и пак успя. Победа номер петдесет в сериите и общо 193-та в трите дивизии бе една от най-категоричните му. Буш прояви страхотно търпение в битката си с Брад Кезловски, който бе устремен към четвъртата си поредна победа, но темпото му отново бе добро само в къси серии от обиколки. Кайл изчака достатъчно за да атакува и бе доста предпазлив, нещо нетипично за него, но целта е продължаване в плейофите и това обяснява всичко. Кевин Харвик остана втори, може би за пръв път през годината неговата кола не беше най-бързата, и едва в края успя да доближи Буш, но не и да атакува първата позиция. Може би и той бе по-предпазлив, може би пък наистина Тойтата на Кайл бе недостижима. Вероятно по малко и от двете, защото над всички в първите две трети от състезанието бе Мартин Труекс и само грешката на механиците му, която му донесе наказание го извади от борбата за победа. Мартин води 163 обиколки – най-много от всички пилоти, но това не му помогна. Всъщност доста наказания имаше и за други пилоти и то по същата причина – неконтролирана гума при спиранията в бокса. И докато преди време за такава се смяташе само търкаляща се извън очертанията на пита такава, то напоследък съдиите са безкомпромисни и всяка гума оставена на повече от ръка разстояние от механик носи наказание- От своя страна пък самите механици, като че ли станаха малко по-небрежни, вероятно и умората от дългия сезон си казва думата. В началото на годината НАСКАР намалиха броя на обслужващите колата при спиране от шест на пет човека и в началото стоповете бяха по-бавни, механиците по-старателни и предпазливи, но с натрупания опит, времената паднаха надолу, а механиците се поотпуснаха и ето че грешките се увеличават. Точно такива грешки отпратиха назад и Джоуи Логано, а собствена грешка пък бе причината Дене Хемлин отново да не се представи на ниво. Жалко за Хемлин, защото сега е в трудна ситуация преди третия кръг – заема последното 16-то място, а компания под чертата му правят Ерик Джонс, Джими Джонсън и Клинт Бойер. Всъщност разликите и над чертата не са много големи и на практика всеки един извън топ четири би могъл да отпадне в неделя. Отпаданията в Лас Вегас на практика не се отразиха само на лидерите, като освен Кезловски и Буш за по-нататък се класира и Мартин Труекс по точки, а Харвик трябва да спечели само три на Шаролт, за да си гарантира място в 12-ката – нещо, което почти сигурно ще се случи. Така голямата тройка вече май стана четворка, като Кезловски се включи ударно в нея, да видим дали това ще са финалистите. Все още има кой да ги изненада.

               Като цяло Тойотите вървяха добре, въпреки че нито Джонс нито Хемлин се възползваха от това. Колите на Форд бяха изненадващо по-бавни, което попречи на Бойер, Кърт Буш и пилотите на Пенске да вземат повече точки. В нощното състезание изненадата дойде от Шевроле, защото особено Чейс Елиът и Остин Дилън имаха отлично темпо, единствено малко бавно набираха добрата скорост. Джими Джонсън и Кайл Ларсън също бяха в челото, но така и не достигнаха то предните позиции, а Алекс Боумън и Райън Нюмън докараха общо шест коли на Шевроле в 15-цата в надпревара без много отпаднали. Дали това е знак, че Камарото най-после намери скорост или просто на студения овал някак си успяват да спечелят някакво (относително) предимство? Едва ли ще стане ясно тази неделя, защото новото трасе в Шарлот е доста особено и резултатите там няма да са показателни. Въпреки това, обнадеждаващо е преставането им, което направи борбата по-плътна, силите са поизравнени и всичко това обещава интересни битки до края.