16-те участника в плейофите започват своята битка с по
2000 точки + спечелените до момента от всеки плейофни точки, които ще продължат
да се трупат в следващите етапи. След три състезания ще отпадната последните
четирима в класирането, останалите ще продължат с по 3000 + плейофните си
точки, после още четирима отпадат, 4000+плейофните и накрая в Маями всичко се
изравнява. Четиримата финалисти ще стартират всеки с по 5000 точки, без
плейофни такива и шампион ще стане този, който завърши най-напред в състезанието.
На теория може и да е назад, дори отпаднал, въпросът е другите му конкуренти да
са отпаднали по-рано.
Кайл Буш –
2050 точки, шест победи до момента и темпо, с което би трябвало да спечели още
първи места. Много силен сезон за него, може би едва в последния старт бе малко
по-бавен, отколкото сме свикнали. Проблемите при него обикновено идват от
грешки на екипа му, бавна работа в бокса и грешки там(обикновено не негови), а
това може да му попречи по пътя към финала. Отделно от това Роуди е доста агресивен
и непримирим, ако е раздразнен прави необмислени неща, което може също да
доведе до непредвидени отпадания, но поне в началото ще има аванс в точките.
Ако Кайл Буш успее да се опази от грешки и глупости неминуемо ще е фаворит за
короната.
Кевин Харвик
– 2050 точки седем победи(едната с наказание)+победа в Ол старс състезанието и
единствен сериозен опонент на Кайл Буш до момента. Дори бих казал, че Харвик
има предимство, защото поне в няколкото двубоя на трасето с Буш винаги успяваше
да надделее. Тимът на Стюърт-Хаас има най-добрите коли, факт е че трима от
четиримата им пилоти спечелиха до сега, а четвъртия влезе в плейофите по точки.
Предимство за Харвик е това, че би могъл да разчита на съотборниците си, ако
това се наложи, въпреки че едва ли ще му се наложи. Бих заложил на него за
титлата, проблемите му обикновено си ги създава сам. Превишена скорост в бокса
е най-честото му наказание, а на няколко пъти демонстрира и повечко агресивност
в атаките, което също може да го извади от битката. За сега обаче както той
така и Буш са двамата (почти) сигурни финалисти.
Мартин Труекс
младши - 2035 точки, четири победи,
най-добър от останалите, но представянето му е непостоянно. Няколко грешки,
проблеми и отпадания, както и неясното му бъдеще биха могли да го
разконцентрират. Предполагам, че ще направи всичко по силите си да защити
титлата си от миналата година, но дали тези сили ще са достатъчно не знам.
Имаше няколко силни състезания, но и доста слаби, а в плейофите всяка грешка,
отпадане или класиране в дъното могат да са причина за отпадане от борбата.
Колкото по-скоро стане ясно къде ще кара догодина, толкова по-добре за него, за
да може да върви напред. С повече късмет би могъл да е на финал, леко съм
скептичен, въпреки че е слаган в „голямата тройка“.
Брад Кезловски
– 2019 точки, две победи. Брад се развихри точно навреме, за да заеме
четвъртото място и да спечели две победи в последните две състезания. Формата
на тима му се връща, явно най-после и в Пенске намериха посоката, а ако това е
така, Кезловски би могъл да продължи да печели и да влезе във финала. Всичко
зависи от това, дали наистина колата му вече е удобна за него и дали ще остане
такава.
Всъщност първите четирима дотук са миналогодишните финалисти и всеки от тях
е бивш шампион, така че реално това са пилотите с най-големи шансове за финал,
показват го както резултатите, така и статистиката. Не всичко обаче е
статистика, както се знае, всяко правило си има изключения, в смисъл че, нещата
може да се заплетат така че нито един от тях да не успее да стигне в Маями.
Това ще е основната цел на останалите.
Клинт Бойер – 2015 точки, две победи и огромно желание.
Желанието му за победи и титла е наистина огромно, а сега и колата му е добра. Остава
някак да намери начин да поддържа темпото на Харвик, когато се налага да може
да го изпревари (и не само него) и нищо чудно да се добере до финал. При него,
също както при Труекс проблема е в постоянството – имаше силни и слаби
стартове, допусна и грешки. С опита, който има Бойер може да е един от скритите
фаворити, от него зависи да не се крие дълго, а да атакува.
Джоуи Логано – 2014 точки, една победа. Логано започна сезона
по-добре от Кезловски, наистина бяха за кратко в сянката на Блейни, но пръв
спечели квотата си на Таладега. След това обаче дойде спад, грешки, проблеми и
много слаби състезания. Сега още от неделя Джоуи трябва да атакува и да бъде в
челото, в противен случай бързо ще отпадне. Може и да не е след първия кръг, но
ще. Ако обаче колите наистина са подобрили поведението си, Логано ще бъде фактор
на всяко трасе, независимо какво е то. След като не влезе в плейофите през
миналата година той би трябвало да е амбициран и устремен към Маями, което ако
се случи обаче, ще е в сферата на изненадите. Не го подценявам, просто има
навика да се забърква в големи каши, а факта, че отдавна не го е правил леко ме
притеснява – чудя се кога ли ще се скара с някой.
Кърт Буш – 2014 точки, една победа. Кърт е най-близо до
понятието скрит фаворит, поне според мен. Отличен сезон до сега, наистина само
една победа, но почти винаги бе в челото. Това, че вероятно ще си тръгне от
тима няма особено значение, но може да е малка спънка, ако се стигне до това от
отбора да избират кого да подкрепят. Буш-старши вече е различен човек,
по-улегнал, по-спокоен, а в Бристъл се видя че е и много по-харесван от брат
си, поне от публиката на трасето. Ветеран с опит в много битки, много отбори и с
много и различни съперници, Кърт Буш е избора ми за изненадващ шампион.
Чейс Елиът – 2008 точки, една победа и много вероятно новия
най-популярен пилот в НАСКАР. Това последното не е много сигурно, но мнозина,
включително и негови колеги го казват неведнъж вече. През миналата година Чейс
остана пети, през тази е най-бързия пилот на Шевроле, спечели и първата си
победа по един страхотен начин, а след финала бе докаран на буксир от Джими
Джонсън – мнозина видяха в това символичното предаване на щафетата. Като цяло
чудесен сезон за Елиът, проблемът е в колата. Новото Камаро трудно набра
скорост, може би все още обаче отстъпва на конкурентите. Това евентуално би
попарило амбициите за титла на Чейс, но от друга страна по-слабата кола би
могла да бъде подценена от съперниците и това да бъде неговия шанс.
Алтернативна стратегия, смяна на две гуми или пестеливо каране биха могли да
пратят Чейс Елиът до финала, пък там вече нищо не се знае.
Райън Блейни – 2007 точки, без победа. Чейс и Райън са
приятели, двамата са сочени за бъдещи звезди, и двамата имат вече приличен
опит, така че общо взето същото което казах за Елиът важи и за Блейни. С две
разлики. Блейни кара Форд и това му дава повече шансове за добро представяне,
още повече, че Райън доста често бе по-бърз от съотборниците си в Пенске.
Втората е че, поне за момента Блейни изостава от Кезловски и Логано, а Елиът е
лидер на тима на Хендрик. Очакванията към двамата са различни и по-голямото
напрежение е за Чейс. Това дава предимство на Райън и той може спокойно да кара
и да се бори за продължаване в плейофите. За титла обаче, като че ли е още
рано.
Ерик Джонс – 2005 точки, една победа. Ерик е от младите
пилоти, за които тепърва ще се говори, тези от които се очаква да върнат
блясъка на НАСКАР. През годината той бе близо като темпо до своя ментор Кайл
Буш, спечели първата си победа, а формата му е постоянна. Трудно бих си го
представил във финалната четворка, но има потенциал за това. Особено ако нещата
за фаворитите се объркат. За това Ерик трябва да се възползва от всяка
възможност и да се бори, независимо срещу кого. Визирам Кайл, защото има
моменти, когато иначе твърдия Ерик е доста по-отстъпчив в битките с Буш.
Остин Дилън – 2005 точки, една победа. Историята за
щастливото пени възродена от Остин Дилън в Дайтона 500 бе нещото, което се
запомни от първата половина на сезона. След това Остин се събуди и направи
няколко добри състезания, но нищо кой знае колко впечатляващо. Все пак
представянето му тръгна нагоре, ще видим докъде ще стигне. Нови победи? Трудно,
но не невъзможно. При положение, че в екипа му само той влезе в плейофите,
предполагам, че дядо му ще помоли Райън Нюмън да му помага. А помощ никога не е
излишна, особено ако ти я предлага Нюмън. Това на практика ще е шанса на Дилън
да продължи. Както и късмета, може и късметлийско пени да е.
Кайл Ларъсн – 2005 точки, без победа, а само слабото
представяне на други негови колеги ме спират да кажа, че съм разочарован от
него. Очаквах Кайл да печели, да лети по трасето близо до предпазните стени и
да изпреварва наред, но нищо такова нямаше. Почти. Да, Шевроле не са с
най-добрата кола, да Кайл Буш и Кевин Харвик са много силни, но все
пак…Нелепото отпадане през миналата година от плейофите бе изненада, но слабото
му представяне през тази е по-голяма. Може би наистина не е във форма и ако е
така се надявам бързо да се върне. Защото е удоволствие да го гледаш, когато
има темпо и изпреварва. Дано да го прави пак, и то скоро, защото иначе ще
отпадне рано от борбата.
Дени Хемлин – 2003 точки, без победа. Ако не беше страхотното
му състезание на Индианаполис, сега щях да го оплюя сериозно. Без майтап. В
началото на сезона Дени беше основния претендент по много причини. Има опит,
има победи, има добра кола и отбор, няма титла и няма време да се размотава и
да чака. Младите напират, търсят място в топ отбори, въпрос на време е мястото
му да бъде заето от Кристофър Бел например. За това смятах, че Хемлин ще се
бори от първия старт. Не че не го прави, но някак вяло беше. Три полпозишна и
нищо. Наистина добре че показа всичко, което очаквах от него на Брикярд 400.
Стана ми мъчно за него, като видях колко е разочарован след финала, но от друга
страна точно този Дени исках да видя – бърз със старите гуми, борбен и готов на
всичко. Ако е такъв в неделя, бих заложил на него. Дори за финал.
Арик Алмирола - 2001
точки, без победа. В дебюта си с нов отбор да си на половин обиколка от
победата и то на Дайтона 500 е страхотно, но по-страхотното е да успееш да
спечелиш. Дори Бъба Уолас не страдаше че е останал втори, пак е по-добре от
нищо. За Арик обаче това остана само проблясък и в останалите 25 състезания бе
един от най-непостоянните пилоти. Не успя да спечели, но все пак влезе в
плейофите и сега има шанс да покаже, че не отстъпва на съотборниците си.
Колкото и да е трудна тази задача. За съжаление не го виждам да успее да
продължи, но кой знае, може пък сега да намери сили.
Джими Джонсън – 2000 точки, без победа вече 49 старта. Едва ли
някой е очаквал такъв спад при Джими. Поне аз не съм. 26 старта той не успя да
направи нищо кой знае какво и трябваше да чака почти до края за да се класира
за плейофите. Само два финала в топ 5 и осем в топ 10 не е резултат с който
може да се гордее. Дори Боумън има с едно повече класирания в десятката. Все
по-често Джонсън е отписван като фаворит и може би това е единственото, което
ще му е от полза. Подценяване от страна на останалите би му дало шанс да
продължи, но задължително Джими трябва да прекъсне безпобедната си серия в
най-скоро време. Седем титли, 83 победи (43 от които на трасета които предстоят
в плейофите) са резултат, който трябва да подсказва че го бива, но дали все още
го може? Ето това е въпросът, който измъчва предполагам и самия него. Една
победа в първия етап на елиминациите може да промени коренно нещата. Ще върне
увереността и самочувствието на Джонсън и кой знае, може пък да изненада
неприятно фаворитите, както вече не веднъж го е правил. Но първо нека вземе
84-тата победа, пък ще видим.
Алекс Боумън – 2000 точки, без победа. Полпозиция на Дайтона
500 бе страхотно начало за новия/стар заместник на Дейл Ърнхард джуниър. Но
както и при Алмирола дотам. Няколко добри, няколко лоши състезания и по-често в
средата, отколкото в челото. Не така си представяше Алекс първия си пълен сезон
с тима на Хендрик Моторспорт мисля. Проблемното Камаро е донякъде виновно, но
същото в ръцете на Елиът не седи чак толкова зле. Дори на моменти Уилям Байрон
се представяше по-добре. А Боумън не е новобранец, има достатъчно опит. Отделно
от това и проблеми го преследваха често. Ако трябва да посоча някой сигурен
отпаднал бих избрал него. Дано все пак да ме опровергае.
И така напред към Лас Вегас!
Няма коментари:
Публикуване на коментар