Четворно хепи Харвик

     Ако до вчера Кевин Харвик бе „Хепи“ Харвик, то след Довър вече е четворно „хепи“. Четири победи в 11 старта е отлично постижение, а скоростта, която демонстрира бе респектираща. Отделно от това по време на битката му с Брад Кезловски се видя, колко зрял, търпелив и внимателен може да бъде Кевин, когато всичко се подрежда добре за него. Сигурността за участието му в плейофите го прави освободен от притесненията и Харвик съвсем спокойно и без бързане изчакваше подходящия момент за атака. Така направи и с Мартин Труекс, така направи и с Клинт Бойер, подготви се внимателно и когато получи възможност и увереност с лекота изпревари съперниците си. От старта до финала Кевин Харвик бе в челото, рядко излизаше извън топ 5, а за цялото състезание не падна под десето място(ако правилно съм забелязал). Такава доминация се вижда рядко, но явно Кевин получи всичко от което се нуждаеше в последните години – бърза и стабилна кола, добра работа в бокса и разумна стратегия. Всичко това го прави главния претендент за титлата в края на годината, колкото и условно да е това.

      За разлика от него другия голям играч до момента Кайл Буш получи странна повреда – проблеми с трансмисията и счупване на кардана, част от който изпадна по пътя му към гаража. Иначе Кайл имаше добро темпо и бе лидер сред пилотите на Тойота, нещо, което сме свикнали да виждаме. До момента на повредата Буш беше трети и имаше скорост да се бори с фордовете на Харвик и Кезловски, но този път нямаше шанс. Предполагам в Канзас отново ще е силен, а в края на месеца на Шарлот ще даде всичко от себе си за да спечели, защото именно там е единственото място на което Кайл Буш не е печелил. Всъщност има победа, но в Ол Старс състезанието през миналата година, но то е извън календара. Каквото и да се случи обаче, Кайл ще бъде основния опонент на Кевин в плейофите и може би на финала. А там в Маями всичко е възможно.

        Смесени чувства изпитва Мартин Труекс младши, от една страна отново завърши в топ 5, но от друга целите му бяха по-високи. Все пак въпреки проблемите успя да завърши четвърти и само Дани Суарес от екипа на Тойота бе пред него. Отлично представяне за мексиканския пилот и отново с колегата Георги Иванов се наслаждавахме на умелата (и доста нервна) работа с волана на Дани. За втори път той завършва трети и все повече се доближава до елита, така че скоро трябва да очакваме още призови места от него, а защо пък да не са и победи. На другия полюс бе представянето на Ерик Джонс, който остана далеч назад, но по-разочароващо беше непостоянното темпо на Дени Хемлин. От него(Хемлин), аз поне очаквам доста повече, но за съжаление Дени продължава да допуска глупави грешки, ту в пита, ту на трасето, и успехите така и не идват. Все пак има скорост, опит също и мисля, че ще успее да се пребори за победа в следващите няколко старта.

         Джими Джонсън обаче, все повече ми напомня за ментора си Джеф Гордън, който след четвъртата си титла все не успяваше да се нагоди към новостите и така постепенно започна все по-рядко да печели. Дано да не съм прав и Джими да намери пътя към върха, защото смятам, че именно той е едно от най-големите явления в НАСКАР от последните години. Не само заради победите и титлите, а и заради отношението му към другите пилоти, към феновете и към живота като цяло.  Обнадеждаващо е това, че както той така и Кайл Ларсън и Чейс Елийт също имат по-добра представяне в плодените стартове, но все още не достатъчно добро. Още има какво да се изцеди от това Камаро, защото определено те изостават спрямо Форд и Тойота. И понеже минахме към пилотите на Шевроле, не мога да не похваля за пореден път Уилям Байрон и екипа му за добрите решения и доброто каране на самия пилот. 20 годишният новобранец има още много да учи, но на моменти показва отлични похвати и умения, които рано или късно ще донесат успехи.

        А като започнах с похвалите да кажа и добри думи за Ландън Касил. Като пилот на по-големия тим Фронт Роу Моторспорт, Ландън не успя да блесне, но сега с мини-отбора на Дерек Коуп Стар Ком Рейсинг прави добри състезания. Е за разлика от него шефа му Коуп не успя да завърши, но поне пусна втора кола за отбора си, което за толкова малък отбор е голямо постижение. Дано да успее да продължи и занапред, защото именно малките отбори правят тези спортове.