Ол страс състезанието е вече в историята.
Кевин Харвик продължи да печели, този път не точки и бонуси, а един милион
долара, явно това е неговата година. Поне засега. Надпреварата обаче постави
нови въпроси, на които ще е трудно да се отговори. Като например, трябва ли
колита да са толкова “спънати“, за да има повече изпреварвания? Трябва ли
изкуствено да се изравняват силите за да е по-атрактивно за феновете? Дали
състезанията да не се разделят на повече и по-къси етапи, за да има постоянна
битка?
В следващите редове ще изкажа личното си мнение,
без да се ангажирам с официалните позиции на НАСКАР, на пилотите и техните
отбори, просто споделям мнението си като фен на спорта.
Победата на Кевин Харвик бе закономерна,
с оглед на представянето му до момента, въпреки, че поради една или друга
причина колите, които караха бяха много по-различни от това, което бяха до
сега, а времето в петък сведе до минимум адаптацията на повечето пилоти. Самият
факт, че въпреки малкото тренировки, ограниченото време и специфичната
квалификация Кевин отново бе над всички за мен означава, че той просто е в
най-добрата си форма, пик в кариерата, усещане за колата при всякакви условия и
още сега бих го обявил за шампион. Или поне за най-сериозният претендент за
титлата, ако нещо не се обърка. Реално Харвик и екипът му могат вече доста
спокойно и пресметливо да подготвят колата за финала в Маями, където всичко се
решава само в един старт. Нещо подобно направи Мартин Труекс младши през
миналата година, но Кевин е много по-категоричен. В новата история на НАСКАР
това е първият път след 1997 година, когато един пилот има 5 победи след първите
12 състезания, а в добавка милионът от Шарлот е прецедент. С победата си в Ол
старс рейса, Кевин показа, че каквито и да са ограниченията, той може да
справи, така че няма смисъл от рестрикции по колите, който го може си го може. Полпозишъна
на Мат Кенсет е аргумент за това. След пет месечно прекъсване Мат отново се
завърна и благодарение на опита си, успя да се справи блестящо в
квалификацията. Това, както и втората позиция на Рики Стенхаус пък пораждат още
един въпрос – защо основния отбор на Джак Рауш не успява да извлече скоростта
на клиентите си от Стюърт Хаас и Пенске? Явно не е само до двигателя. Има нещо в
настройките на колите, което убягва на другите екипи на Форд, нещо, което дори
в тима на Капитана (Роджър Пенске) не успяват на напипат, докато в екипа на Тони
и Джийн успяха. Отборния шпионаж в НАСКАР не е така развит както във Формула 1,
но все пак има заимстване. Така би могло да бъде обяснена „епидемията“ с
нередовни задни стъкла. Явно има нещо в задната част, което е по-добре работещо
от останалите. И това важи и за колите на Шевроле – наказания по този параграф имаше
за Чейс Елиът и Кайл Ларсън и то в момент, когато и двамата демонстрираха
скорост. Каквото и да е скоро ще бъде открито и копирано, което значи, че
трябва да очакваме изравняване на силите и по-плътна борба в челото. Което
отговаря на въпроса нужно ли да има рестрикции по колите, като тези в Ол стар
рейса. Мисля че не. Хубаво е нещата да се развиват по естествен път, ако някой
е намерил начин да е по-бърз, нека да е по-бърз. Нека другите да гадаят,
копират и налучкват ако трябва, но да няма изкуствени ограничения. Защо например
не се наложиха ограничения на Тойотите през миналата година, когато
предимството им бе видимо? Тук е момента и да кажа, че ми е много странно, как
коли допуснати до старта, след финала се оказва, че не отговарят на
изискванията? Стив О’Донъл вицепрезидент на НАСКАР заяви, че това трябва да спре. Ами ти(вие)
трябва да го спрете. Примерите с бухалката и бейзбола, може да е хубав, но не
върши работа(Според него то е все едно да излезеш с бухалка, която не отговаря
на стандарта и когато те върнат три пъти и ти все си тази бата, да възкликваш –
„Не мога да повярвам, че ме наказаха“). Съжалявам, но не звучи сериозно.
Разбирам, че според споразумението чартърните отбори имат право на участие,
спонсорите ще се сърдят, ако не стартират, но ако колата не е в нормите просто
не трябва да бъде допускана до надпреварата. Тогава, под натиска на спонсори и дори
на фенове, отборите ще избягват да шмекеруват. Защото сега те просто карат, след
това ги наказват, глобяват и всичко си продължава. Глобата от 20 или 50 хиляди
долара не е малка, но бонусите са далеч по-големи. Освен това спонсора плаща,
защото колата е в състезанието. Политиката на сития вълк и цялото агне, рано
или късно се проваля, може би заради това трибуните не се пълнят, пред
телевизорите и компютрите има все по-малко хора. Може би пък НАСКАР трябва да
бъде купен от нови собственици, както колегата Жоро Иванов казва, дано да са
Либърти Медия, защото те ще оптимизират нещата. Не че Либърти оправиха Формула
1, но поне опитват. Тук идва и темата за по-кратките състезания. Видимо е, че въвеждането на
етапите оживи надпреварете. Защо пък и да не се разделят на още по-кратки
етапи, а дори и на две отделни състезания? Честно казано, тук не съм съвсем
сигурен дали ще е най-удачното решение, но има резон да се помисли по въпроса.
Битката за милиона беше атрактивна и динамична, спринтове, атаки, не чак
толкова много изпреварения, но пък беше интересно и напрегнато. Може би и
заради рестрикциите на колите, но имаше екшън. Струва си да се помисли, кои от
елементите на Ол старс рейса да се приложат, за да има повече битки и по-плътна
борба. Защото това ще даде нов тласък на НАСКАР, ще привлече повече зрители,
както на трибуните, така и пред екраните. И всички ще сме доволни. Надявам се.
Няма коментари:
Публикуване на коментар