В 12 епизод на тазгодишният НАСКАР видяхме
отново познатата вече сцена – Кевин Харвик печели. Петата победа за сезона не
бе така категорична като четвъртата, въпреки че в края на състезанието просто
нямаше кой да го спре. За разлика от предишните пъти, този път Кевин бе
по-предпазлив и остана втори в двата етапа, като запази силите си за финалния спринт.
Мартин Труекс младши наистина нямаше никакъв шанс да удържи първото място.
Просто Харвек бе наистина „фрики фаст“. На пресконференцията след финала Труекс
и Лугано си спретнаха бърз спор по темата доминацията на Форд през тази година,
като разбира се Джоуи не пропусна да припомни на Мартин как Тойота през
миналата година беше така. Дори откровено си призна, че през миналата година му
се е искало да бъде на мястото на Труекс, а сега пък предпочита да е на това на
Харвик. Факт е обаче, че наистина колите на Форд имат предимство пред Тойота,
докато Шевроле пък са доста назад. Като изключим Кайл Ларсън. А също и Кайл
Буш. Реално, само те двамата успяват да измъкнат максимума и да са реални
опоненти на фордовете. Буш всъщност е и единственият пилот с победи извън синия
овал, заедно с Мартин Труекс. Е, и Остин Дилън, но там стана по-скоро с повече
късмет. Вероятно щастливото пени помогна. Кайл Буш обаче успява да бъде
конкурентен въпреки всичко и не е случайно това, че оглавява класирането за
момента. Нито един от колегите му(освен Труекс) не успява да е на неговото
ниво. Имат кратки проблясъци и тримата му съотборници, но като цяло са доста
зад него.
По-любопитно е представянето на Кайл
Ларсън. Той отново както и миналата година пръв от пилотите на Шевроле намери
начин да се бори за челните позиции. В началото на сезона изглеждаше, че
по-скоро Чейс Елиът и донякъде Алекс Боумън ще се ориентират и намесят в битките
в челото, но ето че Ларсън ги засенчи. Поне засега. А нестандартните решения на
екипа на Уилям Байрон пък може да поднесат голямата изненада на всички. Вече
няколко пъти номер 24 използва къси спирания в бокса и сменя само две гуми,
което го извежда в челото, засега обаче нямаше шанс, но постоянството може да
бъде възнаградено. Мисля си че Елиът и най-вече Джими Джонсън трябва също да
опитат подобни решения, защото все още Камарото няма нужната скорост за битка
на трасето. Вече 12 старта изминаха, а това е точно една трета от сезона и
наистина е странно, че голям отбор като този на Рик Хендрик все още не намира
верния път.
Не всичко при Форд обаче е толкова
розово, реално по-скоро екипа на Стюърт – Хаас като че ли успя да свърши
най-добре работата си, защото въпреки доброто си темпо пилотите на Пенске така
и не успяват да се преборят, освен Лугано до момента. И Блейни и Кезловски
имаха много добри състезания, но нещо все не се получава. Видима е разликата в
настройките и непостоянното темпо при техните коли, а при останалите клиенти на
Форд пък има и доста други проблеми. Не визирам само Тревър Бейн и завърналия
се Мат Кенсет. Сега в Канзас дори и Рики Стенхаус не успя да се представи така,
както в предишните стартове, което показва, че не е само до производителя. Това
дава надежда на Тойота и Шевроле, но колкото повече състезания минават, толкова
по-малко време за реакция ще имат. Ол страрс състезанието ще даде възможност на
част от екипите да опитат нещо ново, говорили сме с колегата Жоро Иванов за
това, че там често се експериментира с новости, защото това е проверка на
компоненти и настройки в реални условия. Още повече, че седмица по-късно там е
и 13-тия старт за годината, който ще отбележи средата на редовния сезон. А след
това ще дойдат Мичиган и Поконо – две трасета, които до края на лятото ще се
повторят и разбира се Сонома – първото от трите неовални състезания през
годината.
Общо взето в съботната вечер един пилот
ще си тръгне с милион долара, а за останалите ще остане само да подготвят добре
колите си за остатъка от сезона и да се надяват на прогрес. Най-вече тези на
Тойота и още повече тези на Шевроле.
Няма коментари:
Публикуване на коментар