Дочакахме неочакваното, ама май просто
това си и очаквахме, тоест да стане нещо изненадващо, което хем стана хем не
съвсем. Звучи объркано, но май наистина е така. Очакваха се изненади, инциденти
и плътна битка и тя се получи. Джоуи Лугано спечели, а това не може да се
нарече изненада, той все пак винаги е бил добър тук. Емоции обаче не липсваха,
така че общо взето стана добро състезание. Лугано спечели заслужено, след като
от началото на годината представянето му е много стабилно и наистина беше
въпрос на време да посети алеята на победата. Джоуи се присъедини към групата
на почти сигурните участници в плейофите в лицето на Харвик, Кайл Буш, Трукс младши, Бойер и Остин
Дилън. Последният пък вече изпадна от топ 16, но благодарение на успеха в
Дайтона все още има предимство за класиране в шестнайсетицата. Ако обаче поради
някаква причина потъне още назад в класирането Остин Дилън може и да стане
първият пилот с победа изпаднал от плейофите, но това ще се случи при условие,
че е извън топ 30 или пък ако има повече от 16 победители в оставащите 16
старта. Това обаче е малко вероятно да се случи, просто искам да отбележа, че
има и такава опция.
На Таладега този път имаше само два
сериозни инцидента, но пък доста пилоти загубиха шанс за добро представяне.
Ката Джейми Макмъри и Мартин Труекс младши в първия и Уилям Байрон, Брад
Кезловски, Пол Менард и Клинт Бойер. Други пък, като Дени Хемлин и Чейс Елиът,
но най-вече Кърт Буш извадиха голям късмет и въпреки наказанията и инцидентите
успяха да продължат, дори да спечелят добри точки.
На мин лично ми се стори, че Кевин Харвик
и Кайл Буш бяха доста по-предпазливи и по-скоро гледаха да са близо до челото,
но без да се раздават докрай. Може би това е нормално, защото и двамата са
класирани за плейофите, няма нужда от излишни рискове и геройства. За тях е
важно да печелят точки, да останат в челото на класирането и да запазят силите си
за финалните надпревари, сега просто изчакват. Изглежда ми малко странно това
особено за Кайл Буш, тъй като той винаги се бори, но вероятно на Таладега
колата му не беше достатъчно бърза. Харвък пък имаше бързина, но така и не
направи опит за атакува в края или поне не толкова сериозен опит, колкото
направиха накрая Кърт Буш и Чейс Елиът, или пък безспорно един от най-активните
в състезанието Дени Хемлин. Да може би най-активен и борбен през цялото
състезание бе именно пилота с номер 11, който не престана да опитва да излезе
начело, а когато след наказанията си отиваше на опашката не губеше време и
отново се връщаше в челото. 14-тата му позиция на финала обаче не бе това,
което очакваше и предполагам още следващата неделя Хемлин ще опита отново да
спечели. И понеже стана дума за Довър(следващото състезание) то там отново ще
очакваме от Джими Джонъсн да прекъсне серията си и най-после да спечели 84—татта
си победа. Там той е много силен, има 11 победи и точно там през миналата
година спечели 83-тата си (последна засега) победа. Ще видим, може пък и да
успее, поне напоследък изглежда че си връща формата и все по-често присъства в
челото на колоната.
Няма коментари:
Публикуване на коментар