НАСКАР – Одисеята в Тексас приключи с победа на Кайл Буш

               Една одисея в Тексас през 2020-та – това заглавие май повече подхожда за втората надпревара в Тексас. Състезанието започна нормално в неделя, но въпреки предвижданията, които даваха едва 6 процента шанс за дъжд, над Тексас Мотр Спийдуей бавно се спускаше мъгла. Постепенно настилката се навлажни и очаквано започнаха подхлъзванията. След като няколко автомобила от по-задни позиции загубиха сцепление, дойде ред и на лидерите. Първо Дени Хемлин загуби куп позиции, но поне за разлика от Кевин Харвик не се удари в стената. Харвик нямаше късмет и обърса сериозно предпазните стени, а малко по-късно трасето бе съвсем мокро и организаторите спряха надпреварата в края на 52-та обиколка. Започнаха да сушат и тъкмо почти успяха и заваля. И така три дни. Понеделник повече от 12 часа продължиха опитите да се преборят с времето, но не се получи. На три пъти трасето бе съвсем сухо и веднага след това започваше да вали, във вторник пек дори бе по-лошо. Все пак в края на деня дори бе обявен начален час за продължаване на надпреварата, но 15-20 минути по-късно тоново заваля и състезанието отново бе отложено. През зялото това време с колегата Боби Барболов седяхме и чакахме дали все пак ще успеят и честно казано това бе доста мъчително. Виждах как хората от трасето правят всичко възможно, но няма как за се бориш с природата. Отделно от това недоволни фенове заливаха социалните мрежи с гневни коментари и предложения НАСКАР да започне да кара на мокро и на овали, както и доста по-нецензурни предложения и препоръки.

               Дойде сряда и очаквано старта се забави, но с някакви си два часа, на фона на
продължилото вече повече от 70 часа отлагане направо бе нищо.

               Веднага след новия старт, трасето бе доста студено, хлъзгаво и бързо се получиха няколко инцидента. В един от тях Мат Кенест и Бъба Уолас отпаднаха, като Бъба бе доста бесен, според мен изобщо не видя повторението за да разбере, че никой нямаше вина за случилото се. Кенсет се подхлъзна и върху него връхлетя Хемлин, което доведе до повреди в предната част на колата му. Така двамата основни фаворити изостанаха назад и битката за влизане във финала съвсем се завръза. В челото пък Клинт Бойер, който бе начело преди прекъсването в неделя продължи да води, но сериозни конкуренти му бяха Кайл Буш и Мартин Труекс младши. Труекс всъщност получи наказание в неделя за проблеми при техническият преглед. Оказа се че задният му спойлер е модифициран и/или монтиран неправилно и това му донесе не само загуба на позиция за старта, но и загуба на 20 точки от актива. Освен това екипа бе глобен с 35 хиляди долара и Джеймс Смал бе отстранен от това да ръководи номер 19 в това състезание. Въпреки всичко това Мартин успя бързо да стигне до челото и дори да е близо до етпна победа, но така и не успя да се пребори първо с Бойер, а след това и с Кайл Буш. Роуди бе окрилен от шанса да спечели и направи всичко по силите си за да успее. Това определено бе страхотно състезание за Кайл Буш и победата му бе напълно заслужена. Определено Кайл отдавна не е бил толкова доволен и усмихнат, дари забрави за традиционният си поклон с карираният флаг. Както сама каза  - … „доста отдавна беше това, забравил съм…“. С неговата победа пък класирането се заплете много сериозно и макар Харвик и Хемлин да са над чертата, то никой не може да е спокоен и да смята, че има кой знае какво предимство за влизане във финала. Двамата дори теоритично биха могли да не стигнат до четворката, което пък от своя страна ще нанесе сериозен удар на сегашният регламент, който напоследък е доста критикуван. Критиките са основно в посока продължителност и липса на особена тежест на победите в редовния сезон, но това е друга тема.

               Така преди Мартинсвил на практика все още имаме три свободни места за финалисти и само един класиран – Джоуи Логано. Да видим какво ще стане на „Кламера“, но мисля че може да има изненади и то сериозни.

               Междувременно след като Кайл Ларсън бе реабилитиран вече е и с нов договор. Ларсън ще кара за екипа на Рик Хендрик и ще кара с номер 5 – първият номер на отбора от дебюта му през 1984-та. Овакантеният от Боумън 88-ми номер ще изчезне, за да бъде заменен от 5, а тепърва ще се търсят и спонсори на колата. 28 годишният Кайл Ларсън ще бъде най-възрастният пилот на отбора, което е тотално подмладяване в сравнение с преди пет-шест години, когато средната възраст на пилотите на Хендрик Моторспорт бе почти двойна на тази на настоящите.

               Майкъл Джорсън и Дени Хемлин изплюха камъчето и както се очакваше, ще бъдат с Тойота и ще си партнират с екипа на Джо Гибс. С номер 23 Бъба Уолас ще има потенциален шанс за първа победа, но да видим как ще се развият нещата през 2021-ва.