НАСКАР Канзас2 –Логано успя да удържи Харвик и е първият финалист

               Джоуи Логано е първият финалист, след като успя да удържи видимо по-бързия Кевин Харвик и да спечели в Канзас. Самият Джоуи беше изненадан след финала, но много доволен. И как да не е, при положение, че реално не бе печелил нито едно състезание от подновяването на шампионата през май. Всъщност Логано спечели с малко късмет във Вегас и след това във Финикс. Първият път бившият му тийм шеф Тод Гордън реши да повика в бокса Блейни преди последния рестарт и това позволи на Логано да рестартира от първа редица и да спечели, а във Финикс отново успя да се промъкне в челото едва в края. Това не омаловажава успехите му, просто за пореден път доказва, че късметът понякога играе голяма роля. Джоуи винаги успява да се позиционира добре в края, точно когато е нужно. През 2018-та събитията се развиха по подобен начин. Логано влезе на финал с две победи  - едната на Таладега през лятото и втората след сериозна битка с Труекс на Мартинсвил. Джоуи се изправи срещу „голямата тройка“ – Харвик-Кайл Буш – Труекс, които общо бяха спечелили 20 състезания (по осем за Харвик и Буш и четири за Труекс) и ги победи в Маями. Сега вече сценарият от би могъл отново ода се повтори. До момента Харвик е с девет победи, Хемлин със седем, а Кезловски с четири.

Всъщност това отново са 20 победи, срещу три, но има още две състезания до финала. Определено Логано направи състезанието на живота си, особено в края, когато както заяви след финала е гледал повече в огледалата си отколкото напред. Предполагам, че букмейкърите веднага ще реагират и ще намалят драстично коефициента за печалба при залог на Джоуи, който в началото на годината не бе особено лош. Преди Дайтона 500, шансовете на Логано бяха определени като равни с Кезловски, като пред тях се нареждаха Кайл Буш, Кевин Харвик, Мартин Труекс и Дени Хемлин. Педи състезанието в Канзас Логано отново не бе особено високо оценен (според букмейкърите отново да подчертая) и шансовете му за титлата бяха два пъти по-малки от тези на Кезловски, а в общото подреждане бе шести от осемте претенденти. Статистиките и коефициентите са просто цифри обаче и те показват тенденции и резултати, а събитията се случват на трасето. Каквото и да се говори за Логано, той е много бърз, много пресметлив и както каза Харвик  - много добър блокировач. Както вече съм отбелязвал, след прекъсването на сезона надпреварите започнаха да се провеждат без нито една тренировъчна обиколка и тогава много ясно си пролича, как при Джоуи нещата почти винаги се подобряват по време на състезание. Дори да започне колебливо, както стана това и в Канзас, той намира начин да промени настройките си така, че в края да е много бърз. Това наистина ми правеше впечатление през цялата година. Не така например бяха нещата при други пилоти, като да речем вчера при Чейс Елиът. Видя се че е бърз в началото, но в края някак потъна, същото важи и за Кезловски и Труекс.

               Всъщност влиянието на чистия въздух пред лидера се оказа ключът в надпреварите на трасетата с дължина миля и половина и повече. Намалената мощност (на около 550 к.с.), по-сериозното притискане на колите (което води до по-сериозно износване на гумите и работата с тях става много важна), показа, че дори на овалите извън Таладега и Дайтона има значение „пакетното“ придвижване. Макар и в по-малка степен „влакчето“ от коли трудно се разкъсва в първите обиколки след рестарта, а веднъж повел колоната лидерът успява да се откъсне и регулира темпото на колоната. Кайл Буш потвърди тази теза в изказването си след надпреварата. Според него в средата на колоната е много по-трудно да изпреварваш и да се промушваш напред, докато в момента в който е повел колоната темпото и  поведението на колата му е съвсем различно. Вероятно след много оплаквания не само от страна на Буш, от НАСКАР ще преразгледат аеродинамичният пакет догодина, но това едва ли ще промени кой знае какво, при положение, че от 2022 се очаква новата генерация 7.

               След финала Харвик бе видимо разочарован, но това също повдигна въпроса за трудните изпреварвания с тези правила. Кевин определено бе по-бърз, но така и не успя да се справи с Логано, а второто място все пак му осигури още ценни точки. При Дени Хемлин нещата не тръгнаха добре, след удар в стената (за който май вина донякъде имаше и неговият съотборник Кайл Буш) той потъна назад и 15-тото място беше максимума. Елиът, Кезловски и Труекс не успяха да реализират потенциала си от първата част на надпреварата, докато Алекс Боумън бе близо до сензация, когато в края настигна Логано и Харвик. Алекс остана трети, а най-огорчен от Канзас си тръгна Кърт Буш. Гръмнал двигател на Шевроле за пръв път от доста време насам стана причината Кърт да приключи надпреварата доста рано, а иначе колата му бе доста добра. Сега всички без Логано трябва да подходят сериозно към Тексас, а след това и Мартинсвил, за да определят тримата опоненти на Джоуи в битката за титлата. Между другото, ако помните Тексас, то тогава Остин Дилън и Тайлър Редик удържаха няколко рестарта начело, макар и с по-стари гуми, на трасе от миля и половина със същият този аеропакет, който прави изпреварванията доста трудни. Все още обаче ме гложди мисълта как така като са толкова трудни Мартин Труекс успя така бързо да стигне от дъното на колоната до място в топ 15 за двайсетина обиколки. Същото е правил и Кайл Буш и Дени Хемлин…вероятно просто по-бавните коли са отговора, но може би не е само това. Както и да е, отправяме поглед напред към Тексас, където вероятно ще разберем името и на втория финалист.