Състезанието на „ровала“ в Шарлот бе историческо – за пръв път в историята на НАСКАР имахме старт на надпревара обявена за мокра. Дъждът този уикенд не бе пречка за провеждането на двете състезания от Иксфинити и Къп сериите, дори ги направи доста интересни. В събота количеството вода по трасето бе наистина голямо и ЕйДжей Алмендингер успя да комбинира уменията си на неовални трасета с пилотирането на мокро за да спечели. Надпреварата се проточи малко по-дълго от очакваното и в края заради плътната облачност и залязващото слънце на места бе доста тъмно. Това накара организаторите да монтират за неделния ден допълнително 15 прожектора във вътрешната част на трасето, за да може ако притъмнее много да се вижда добре. Не се стигна до там, защото дъждът се изсипа преди обяд и след това така и не заваля повече.
Малко след старта с мокри гуми се видя, че състезателната линия започва бързо да изсъхва и това накара част от пилотите да рискуват и още в първото прекъсване да мината на сликове. На места все още бе мокро, което доведе до няколко завъртания и инциденти, като постепенно стана ясно, че и четиримата изостанали в класирането пилоти най-вероятно ще отпаднат от плейофите. Арик Алмирола имаше сериозни проблеми, Остин Дилън също. Клинт Бойер и Кайл Буш пък въпреки доста очуканите си коли продължиха да натискат и да се борят за челни позиции, но така и не успяха да преминат напред. Да Кайл това беше очаквано от самият него, след като още след предишните елиминации заяви, че не очаква да продължи в топ осем. За Роуди сезонът се превръща в най-лошият му в цялата кариера, след като вече 32 страта той няма победа. Все пак мисля, че Буш ще направи всичко възможно за да отмъкне победата в едното от оставащите четири състезания, просто защото вече освободен от напрежението за класиране напред ще има възможност да избира стратегия без да се съобразява с печеленето на точки в етапите, а само и единствено за победа. Канзас, Тексас и Мартинсвил са трасета, на които той има доста успехи и определено ще се бори за нови.
Клинт Бойер пък в първото състезание, след като стана ясно, че се оттегля бе наистина много надъхан и бърз в определени моменти. В края след поредният му контакт се оказа, че е повредил не само хидравликата на управлението, а и самото предно окачване, което е направило последните обиколки много трудни за него. Веднага след финала, той е откаран в медицинския център, много изтощен и вероятно със сериозна мускулна треска на ръцете и раменете. Бойер е добре, прие отпадането си с тъжна усмивка и до края на сезона също като Кайл Буш ще опита да си тръгне с достойнство, по възможност победа. Още тази неделя ще кара в Канзас на домашното си състезание и предполагам ще опита да измъкне победата, но дали ще може ще видим.
Иначе състезанието за победителя Чейс Елиът се разви подобно на миналогодишното. От самото начало Чейс бе бърз, на три пъти повежда колоната, но в средата на дистанцията изостана, след грешка в бокса. Точно преди рестрат, той трябваше да влезе отново в пита за да затегнат предна лява гума, което го прати почти последен. Елиът подобно на миналата година успя да си пробие път напред, да поведе отново и да спечели четвърта поредна победа на неовално трасе. С това той се утвърди като един от най-добрите роуд-корсъри (както наричат тези специалисти понякога) и вероятно догодина ще е доволен от шестте такива надпревари. Сега пред Чейс стои предизвикателството да влезе във финала – нещо, което до момента му убягва. В класирането Елиът е на четвърта позиция и теоретично би могъл да се класира и без победа, но само ако тримата пилоти пред него спечелят, а някой зад него в класирането. Кевин Харвик продължава да води, той води и в предвижданията за победител в Канзас. Кевин е с девет победи до момента и най-висок процент победи в плейофната фаза от 2014-та година насам (откакто е този формат с елиминации), което го прави основен фаворит за влизане във финала. След него в класирането е Дени Хемлин, който пък имаше кошмарно състезание в неделя и както сам каза, „..добре че се класирах предишната седмица напред, че днес беше много тежко. “. Хемлин е със седем победи и сравнително нисък процент спечелени плейофни надпревари, но той спечели последните два пъти в Канзас, през миналата и през тази година. Преди това пък победител там бе Брад Кезловски, който сега е трети в класирането с четири победи до момента, а мотото му „защо пък ние да не спечелим титлата?“ може да мотивира допълнително екипа. Между другото преди Кезловски в Канзас победител бе и Чейс Елиът. Брад Кезловски е с две победи на това трасе, също толкова имат и Джоуи Логано и Мартин Труекс младши. Харвик и Хемлин пък са с по три, колкото има и Джими Джонсън, а друг ветеран – Мат Кенсет е с две победи. Към победителите в Канзас трябва да добавим и Кайл Буш и Райън Нюмън с по един успех. От осмината претенденти за титлата тук не са печелили Алекс Боумън и Кърт Буш, което в неделя може да се промени, след като и двамата направиха доста добра серия от състезания в последните седмици. Всеки един от топ осем има шанса да се класира за финал ако спечели в Канзас, така че очакванията са за сериозна битка между тях, а и не само. На „ровала“ отлично впечатление направиха Тай Дилън и Ерик Джонс, които нсе още нямат договори за догодина и всеки успех ще ги доближи до оставането в топ дивизията на НАСКАР. В класирането Дилън трудно може да разчита на класиране в топ 20 (за момента е 26-ти на повече от 100 точки зад 20-тото място), то Ерик Джонс успя да измести Джими Джонсън от 17-то (най-високото възможно за пилот извън плейофната 16-ца). Като добавим и амбициите на отпадналите от плейофите пилоти да докажат, че макар да не са в битка за титлата могат да печелят се очертава здрава битка в следващите три състезания. На финала във Финикс предполагам всички ще оставят финалистите да решат спора за титлата и там е по-малко вероятно някой извън четиримата да се поздрави с победа, но не е невъзможно и това разбира се.
Няма коментари:
Публикуване на коментар