НАСКАР – Излезе календара за 2021 с нови изненади

               Тези дни излезе календара за догодина и очаквано има големи новости. Дори не знам откъде да започна. Първо броят на неовалните състезания се увеличава на шест, като нови ще са трасето в Остин, Тексас, на Индианаполис ще се кара на неовалната конфигурация и Роуд оф Америка, трасе на което само Иксфинити сериите караха досега. Състезанието на звездите пък се мести в Тексас на овала през юни, а Дъ Клаш, което открива сезона (без точки, както обикновено) ще е на неовалната част на Дайтона.

               Други новости са отпадането на Чикаголенд и Кентъки (както вече беше оповестено по-рано) и появата на Нешвил. Отделно от това първото състезание на Бристол в края на март ще е на дърт трак (неасфалтово), което е може би най-голямата изненада. На такава настилка не е имало надпревара от 1970-та година, единствено пикапите имаха такова трасе в календара в последните години.

               Има размествания в домакинствата, като в плейофите те са най-малко, а Финикс отново остава за финал на сезона. Началото е на 14-ти февруари с Дайтона 500, а финала на 7 ноември във Финикс. Предвидени са две паузи – за Великден и две седмици през лятото по време на отложената Олимпиада. Двойният уикенд в Поконо се запазва в края на юни (състезания в събота и неделя),  но остава единствен за 2021-ва. Всички останали състезания са в традиционните дни събота и неделя, поне за момента надпревари в сряда (или четвъртък) не са предвидени. Редовния сезон завършва с лятната Дайтона на 28-ми август, а плейофите започват седмица по-късно  - на пети септември с Дарлингтън. А, да. И Дарлингът има второ състезание догодина, това ще е второто, а първото ще е на девети май. Атланта също има второ състезание, като и двете ще са през редовния сезон.

               Всичко това обаче остава с уговорката, че ако  се наложи ще има промени, но да се надяваме да не се стига до драстични такива, както стана през тази година. Все още началните часове не са определени, както и част от основните спонсори, но това ще се уточнява допълнително.

               За догодина също така се променя и още нещо. Трасетата с дължина до миля половина (по-къси от миля и половина по-точно) ще бъдат с пакета с повече мощност, а не само на трасета до 1,3 мили както досега. Това включва и новото в Нешвил. Има нови ограничения в часовете в аеротунелите и разработките с компютърни технологии, но на практика 2021-ва ще е последна за тези коли, след това ще дойде новата Генерация 7, така че това не е от такова значение.

               Другото интересно то тази седмица е новия алианс в разработването на двигателите на Шевроле – Хендрик Моторспортс и Ричард Чилдрес Рейсинг. До сега двата тима доработваха сами своите агрегати и предоставяха на други отбори, но ето, че за догодина Шевроле ще опита да се възползва максимално от двата екипа. Прогресът в Ричард Чилдрес през тази година показва, че макар и по-малък тийм (колкото и условно да е това, но все пак е само с две коли, срещу четири на Рик Хендрик) може да направи по-добре двигателя си. Това според първите анализи ще бъде крачка към завръщането на Шевроле на върха – една чудесна новина за феновете на марката, а и за техните пилоти. Като стана дума за пилоти, все по-упорите се налага мнението, че Кайл Ларъсн и Джими Джонсън ще си поделят номер 48 догодина. Джими заяви, че има интерес да кара на неовалните трасета догодина (по-рано стана ясно, че ще кара и на такива в Индикар с Чип Ганаси Рейсинг), Кайл пък почти сигурно води преговори с Рик Хендрик.

               Дени Хемлин пък не пожела да потвърди, че новият им отбор с Майкъл Джордън ще бъде екип на Тойота, което даде поле за много предположения. За момента обаче няма нищо ново, освен това, което споделих предишните пъти.

               И няколко думи за предстоящото състезание. Дени Хемлин ще потегли от първа позиция, първата му след прекъсването през пролетта, но дори и тя не го прави фаворит, поне според букмейкърите. С равни шансове според тях от десет към едно са Хемлин, Чейс Елиът, Джоуи Логано, Райън Блейни, а Брад Кезловски е съвсем близо с 11 към 1. С 12 към едно са оценени Арик Алмирола, Кевин Харвик , Кайл Буш и Уилям Байрон, така че топ десет са с пренебрежимо малки разлики в оценката. Малко изненадващо Ерик Джонс е оценени на 40 към едно заедно с Мат Кенест и Тайлър Редик, което ако аз лично залагах щеше да ме привлече. И тримата са с потенциал за победа, особено на такова непредвидимо състезание като това на Таладега. Другите две имена в по-скоро изненадваща светлина са Райън Нюмън 50 към 1 и Брендън Гоган със сто към едно. И докато за Гоган победата би била сензация то за Нюмън е доста по-вероятна. Брендън пък ще кара за последен път, както той сам обяви в НАСКАР. Ветеранът от Лас Вегас дори цитира герой от анимацията Коли 3, че момента за отказване ще ти се подскаже от младите. Гоган е на 45, няма победи в топ дивизията, но пък има две в Иксфинити и осем при пикапите. Дори е новобранец на годината през 2002 при пикапите, а преди това е печелил западната дивизия в НАСКАР, но по-интересното е, че в началото на кариерата си кара предимно офроуд надпревари и шампион в различни класове през 1995-та и 1996-та. Всъщност Брендан е от семейство на бизнесмени в сферата на хазарта (все пак е от Лас Вегас). Дядо му е един от първите бизнесмени във Вегас (започнал дейността си през 50-те и починал през 2014-та) , а сега баща му притежава доста казина и игрални зали, а самият той първо се е увличал от баскетбол. Общо взето доста интересна личност. Освен всичко това (или точно заради това), благодарение на доброто си финансово състояние подпомага сериозно много и различни каузи, както и именно неговата фамилия бе един от спонсорите на състезанието в Лас Вегас, на когото Кърт Буш благодари лично след финала. Помагал е в кариерата и на Кърт между другото.

               И така предстои Таладега. Всичките шест старта до края на сезона са в нормално за нас в Европа време – 21-22 часа, така че мисля ще може да ги проследите на живо и да се насладим заедно на битките, които предстоят.